Решение № 13307 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2009 г.

Решение № 13307 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Министъра на образованието и науката, против решение № 6988/28.05.2009 г., постановено от тричленен състав при трето отделение на ВАС по адм. дело № 8257/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на министерството против решение № 36/20.12.2006 г. на Комисия за защита на личните данни, постановено по жалба вх. № Ж-36/12.06.2006 г. на Александър Пенчев Гутев от гр. Русе. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни не се представлява, депозирани са писмени бележки със съображения за неоснователност на касационната жалба. Началникът на Регионален инспекторат по образование - Русе не изпраща процесуален представител, не изразява становище по спора. Заинтересованата страна - Александър Пенчев Гутев от гр. Русе, се явява лично, оспорва жалбата, становище е изразил в писмени бележки. Сочи, че Комисията за защита на личните данни е издала правилно решение, като точно е изпълнила определението на Административен съд - Русе. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Основното в случая е обстоятелството, че министърът на образованието и науката следва да се счита за администратор на лични данни, което на практика означава, че МОН следва да предостави достъпа до тези данни. От друга страна, няма друга възможност физическо лице да получи достъп до лични данни, обработени в МОН, освен по правилата на чл. 29 от ЗЗЛД. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си, оглед направените касационни оплаквания, е и основателна. От приложените по делото доказателства се установява, че на 29.12.2004 г. в гр. Русе е бил проведен конкурс, обявен от МОН, за заемане на длъжността "директор" на държавни училища, до който Александър Пенчев е бил допуснат за участие. На 1.02.2005 г. е подал заявление № 04-00-10 (л. 39 по делото), до Началника на РИО-Русе, с което е поискал осигуряване на достъп до писмената му работа в конкурса. В отговор, с писмо № 01-08 от 2.02.2005 г., (л. 38), сезираният орган е уведомил заявителя, че "не може" да му осигури достъп, тъй като такъв не е предвиден в утвърдените правила за провеждането на конкурса, който при това се организира и провежда от МОН. На 21.02.2005 г., под вх. № 94 АА-279, Гутев е отправил заявление до Министъра на образованието със същото искане, като е приложил първоначалното заявление до РИО - Русе и получения отговор. С писмо от 7.04.2005 г., след подадена жалба (за нехайно или целенасочено отношение), молителят е получил мотивиран отказ за достъп до конкурсната му работа, подписан от министъра, приложен на л. 35 по делото. На 22.05.2006 г., с вх. № 01-13-58, отправено до Началника на РИО - Русе, с копие до КЗЛД и МОН, (л. 45, л. 75) Александър Гутев е подал заявление за достъп до лични данни, като отново е поискал предоставяне на писмената му тестова работа, (с нанесените върху нея точки за оценяване, съхранена в архива на РИО - Русе), както и експертна справка № 163/15.12.2005 г., изготвена от РИО - Русе, по повод образувана в Районна прокуратура - Русе преписка № 3210 по описа й за 2005 г., с очакването за отговор в 14 дневния установен от закона срок. Цитирайки съдържанието на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, в актуалната му към момента редакция, Началникът на РИО - Русе, с писмо изх. № 02-05-38/25.05.2006 г. (л. 76), е изразил становището си, че желаната информация не представлява "лични данни" по смисъла на ЗЗЛД и законът не възлага на РИО правомощия или задължения за предоставяне на такава информация. От своя страна, с писмо (л. 42), подписано от Директор на Дирекция "Координация и контрол на средното образование" при МОН, заявителят е уведомен за отправените му вече отговори досежно конкурсната процедура и показаните от него резултати, цитирано е и писмото на РИО - Русе, поради което е отказано разглеждането на повторно подадени жалби с идентичен предмет. С жалба, входирана на 12.06.2006 г., под № Ж-36, Гутев е сезирал за намеса КЗЛД, с твърдение за нарушаване на правата му по ЗЗЛД от страна на Началника на РИО - Русе, а на 16.06.2006 г. е депозирал друга жалба, със същото съдържание, като и към двете са приложени подаденото заявление от 22.05.2006 г. и отговора на РИО - Русе от 25.05.2006 г. На 5.10.2006 г., Началникът на РИО - Русе е известен от Комисията, че във връзка с постъпилата жалба неин екип ще извърши проверка в Инспектората на 6.10.2006 г. - следва да й се окаже съдействие. С писма изх. №№ 1715, 1713 и 1714 от 5.12.2006 г. на КЗЛД, (приложени по делото съответно на л. 43, л. 59 и л. 65), страните са уведомени, че на 20.12.2006 г. жалбата на Гутев от 12.06.2006 г., ще бъде разгледана в открито заседание, дадени са и указания. С писмо - уведомяване (л. 61) до Председателя на КЗЛД от 8.12.2006 г., (с копие до ВАС, пето отделение), получено на 12.12.2006 г., жалбоподателят е напомнил за фиксирания в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД срок от 30 дни за произнасяне, известил е за вече подадената до ВАС жалба, поради което и с оглед мнението за безпредметност на каквито и да било несвоевременни мерки, е оттеглил жалбите си от 12 и 16.06.2006 г. Тази си позиция Гутев е потвърдил категорично и в заявлението от 8.05.2007 г. (л. 17) до КЗЛД, с цел "анулиране на съмненията за висящо производство" пред Комисията. Въпреки това, решение № 36, носещо датата на проведеното заседание, КЗЛД е приела жалбата за основателна и я е уважила, като е издала задължително предписание на Министерството на образованието и науката, като администратор на лични данни, да осигури на Александър Пенчев Гутев от гр. Русе достъп до обработваните от страна на РИО - Русе негови лични данни, във връзка с участието му в конкурс за заемане на длъжност "директор" на държавно училище в гр. Русе. Това решение, установено от писмо № 767/1.06.2007 г. (л. 12), е връчено на жалбоподателя Гутев на 4.06.2007 г., от същата дата е и обратната разписка за Министерството. Междувременно, видно и от писма № 02-4-59/22.11.2006 г. и № 02-11-58/22.11.2006 г., (л. 55 и л. 58), Александър Пенчев е подал жалба срещу отказа на РИО-Русе, до Върховния административен съд, по която е било образувано адм. дело № 11808/2006 г. С протоколно определение от 12.03.2007 г., производството по същото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на АС-Русе. След дадени указания с разпореждане от 27.04.2007 г. (л. 18) и въз основа на данните в удостоверение № 841/6.06.2007 г. на КЗЛД за приетото позитивно решение, АС - Русе е постановил определение № 15/26.07.2007 г. по адм. дело № 146/2007 г., като при условията на чл. 39, ал. 3 от ЗЗЛД, е прекратил производството, поради недопустимост на жалбата. По частна жалба на Ал. Гутев е било образувано и адм. дело № 8940/2007 г. по описа на ВАС, тричленен състав на който, с определение № 9403/9.10.2007 г. е оставил в сила съдебния акт на АС - Русе. По своевременно подадена, (съгласно отменително определение № 6939/11.06.2008 г. на ВАС, петчленен състав по адм. дело № 4617/2008 г.) жалба от МОН, срещу решение на КЗЛД № 36/20.12.2006 г., е постановено касираното пред настоящия петчленен състав решение по адм. дело № 8257/2008 г., с което същата е приета като неоснователна и отхвърлена. Изложени са съображения, че с основание Комисията е приела, че като работодател на длъжността "директор", като определящо правилата за провеждането на конкурса и като орган на държавна власт, на основание чл. 3 ЗЗЛД, МОН определя целите и средствата за обработване на личните данни на физическото лице, участник в конкурса. Затова и решението на административния орган е възприето като законосъобразно и обосновано, а заявлението по чл. 29 ЗЗЛД е единствената възможност физическото лице да получи достъп до обработваните данни от МОН, в качеството му на администратор на лични данни. Решението е неправилно, то не е дало отговор на редица относими към правилното решаване на спора въпроси. Основният от тях е този за приетите без коментар правомощия на Комисията, за произнасяне по подаденото на 12.06.2006 г. заявление. Цитираният в решение № 36/2006 г. на КЗЛД протокол от заседание, проведено на 29.11.2006 г., не се съдържа в кориците на делото, а данните във връзка с него са само досежно подаване на искане в срока по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, срещу администратор по смисъла на закона (като такъв е прието МОН, въпреки, че заявлението е подадено до РИО - Русе, само с копие до министерството). По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, (в редакцията му към датата на постановяването на акта на специализирания административен орган), лични данни за физическо лице са всяка информация, отнасяща се до субект, който е идентифициран, или може да бъде идентифициран пряко или непряко чрез идентификационен номер, или чрез един или повече специфични признаци. Тези, изискуеми от закона предпоставки за произнасяне на Комисията не са налице - видно е от изготвеното заявление, че не се търси достъп до лични данни, т. е. такива, които биха идентифицирали заявителя, а до начина, по който той е бил оценяван по повод проведения конкурс. Иначе казано, Ал. Гутев се е стремял да добие информация за работата на оценяващата теста му комисия, които сведения не реализират предмета, визиран в чл. 2 ЗЗЛД, а по-скоро изисканата информация би могла да се квалифицира като такава по чл. 11 ЗДОИ, след като е изготвена от орган по провеждането на конкурса, или по точно - от неговата администрация. Изложеното важи с още по-голяма сила по отношение на пункт 2 от заявлението, с което се иска достъп до справка, изготвена от РИО по повод образуваната проверка на Районната прокуратура-Русе, по отношение на която е декларирано в отговора, (което е и логично, след като е изискана), че се съхранява в РП - Русе. Всъщност обсъждания предмет и цел са явно изразени в заявлението - че се търси основание за предприемане на действия по обжалването на резултатите по оценяването. В тази връзка е неправилен и изводът, че заявлението по чл. 29 ЗЗЛД е единствената възможност физическото лице да получи достъп до обработваните данни - след като е провеждан конкурс, заинтересовано лице, участник в конкурса има възможността да оспори класирането и резултата от него в отделно производство, с предмет незаконосъобразното му провеждане. В такова именно би била реална възможността за проверката на евентуално "допусната грешка при сборуването на точките от резултата", което сочи като мотив ответникът по жалбата в допълнителните си съображения, представени пред настоящия съдебен състав. Останалите доводи, касаещи историята на спора с МОН, проследената по години статистика на придобита квалификация, съмненията за пристрастност и пр., са ирелевантни към ограничения предмет на настоящето административно производство и не следва да се коментират, а постановения от КЗЛД акт не е в изпълнение на определението на Русенския административен съд, както сочи Гутев, а точно обратното - съдебният акт е съобразен с данните за постановено от Комисията решение, с оглед ограничението по чл. 39 ЗЗЛД и данните по издаденото през 2007 г. удостоверение. Отделно от изложеното, решение № 36/2006 г. на КЗЛД за достъп до теста влиза в явно противоречие с утвърдените и влезли в сила Правила за провеждането на конкурса, приети в съответствие с ясната и непротиворечива разпоредба на чл. 95, ал. 2 КТ - че участвалите в него лица само "се уведомяват" за резултатите от него, а оспорването му, както вече се подчерта, може да се осъществи в съответните срокове в друго, нарочно производство. На следващо, но не и по значение място, следва да се подчертае, че решение № 36/2006 г. на КЗЛД е постановено по вече оттеглена от заявителя жалба, с оглед цитираното в обстоятелствената част на настоящето решение писмо - уведомяване до Председателя на КЗЛД от 8.12.2006 г., потвърдено и с това от 8.05.2007 г. Оттеглянето е валидно, с оглед съдържанието му за дезинтересиране от произнасянето на Комисията, уведомила вече към тази дата заявителя за насроченото на 20.12.2006 г. открито заседание и с оглед категоричните данни за подадена през м. ноември 2006 г. жалба до Върховния административен съд срещу отказа на РИО-Русе. Причините, поради които решението, с дата 20.12.2006 г. е съобщено на страните в образуваната пред КЗЛД преписка цели шест месеца по-късно, могат само да се предполагат. От друга страна, Гутев, след като е сезирал Комисията на 12.06.2006 г. и, видно от писмата му, е бил запознат с приложимия закон, е следвало да следи за изтичането на законовопредвидените срокове за произнасяне, след което да сезира съда срещу мълчаливия отказ на административния орган - КЗЛД, да изпълни задълженията си. Вместо това той е подал жалба срещу отказа на РИО-Русе, какъвто отказ е бил получил още по първото си заявление от 2005 г. и който отказ е влязъл в сила, като необжалван. Към настоящия момент е влязло в сила и прекратителното определение на АС-Русе. Като обобщение на всичко изложено дотук, се налага следното: Решение № 36/20.12.2006 г., като постановено при липса на компетентност по ЗЗЛД, в явно противоречие с материалния закон и при оттеглена жалба, е нищожно. Касираното решение на тричленния състав на ВАС, неотчело констатираните пороци на контролирания административен акт, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него, по описания начин, се произнесе настоящата инстанция. Воден от тези съображения, на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,