Решение № 13501 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15546/2011 г.

Решение № 13501 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15546/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кадрие Реджеб Фаик, от гр. Кърджали против решение № 142/31.10.2011 г. по адм. дело № 222/2011 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6 и чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 142/31.10.2011 г. по адм. дело № 222/2011 г. Административен съд - Кърджали. е отхвърлил жалбата на Кадрие Реджеб Фаик, от гр. Кърджали срещу разпореждане № 164-ГВ-4/21.07.2011 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. За да постанови този акт, съдът е приел, че в случая не е налице материално право на гарнтирано вземане, тъй като неизплатените трудови възнаграждения са последващи по отношение вписването в търговския регистър на решението по несъстоятелността и не са заявени в рамките на срока по чл. 25 ЗГВРСНР. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 39/25.02.2010 г. по гр. дело № 233/2009 г. Кърджалийският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на "Орфей - Кърджали" ООД, гр. Кърджали с начална дата 22.07.2009 г. Решението е вписано в търговския регистър на 02.03.2010 г. С последващ съдебен акт търговското дружество е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяването му. Кадрие Фаик има вземания към търговското дружество, които са счетоводно начислени като дължими, но не са изплатени. По тяхната дължимост не се спори. С молба декларация от 16.06.2011 г. жалбоподателката е поискала да и бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е предоставила справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ. С разпореждане № 164-ГВ-4/21.07.2011 г. директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работници и служители" е отказал изплащане на претендираните суми с мотиви, че гарантираното вземане е възникнало след вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В хода на касационното производство по сходен правен спор бе отправено запитване до съда на Европейския съюз, касаещо тълкуване на чл. 2, § 1 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.09.2002 г. Образувано е дело № С-247/12, по което е постановено решение от 18.04.2013 г. на Съда на Европейския съюз, с което е прието, че Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност тя допуска държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. В мотивите към решението на Съда е направено уточнение, че макар въпросите да се отнасят до тълкуването на Директива 80/987, свързаните със случая по главното производство обстоятелства са настъпили след влизането в сила на кодифицираната Директива 2008/94, която отменя и по същество възпроизвежда релевантните разпоредби от Директива 80/987 и която не предвижда срок за транспониране. Поради това разглеждането е насочено към разпоредбите на Директива 2008/94. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в ЗГВРСНР. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. За да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата за отпускане на гарантираното вземане е 30-дневен и по силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане. В случая след като вземането е възникнало след датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър то не може да бъде реализирано по предвидения от специалния закон административнопроизводствен ред. Съгласно чл. 639 ТЗ процесните вземания следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение