Решение № 8828 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2017 г.

Решение № 8828 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР . Образувано е по жалба на Х. Д. П., разузнавач VI степен в 04 група "Криминална полиция" - Надежда на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление при СДВР, против заповед № 8121 К-214 от 18.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение от датата на връчване на заповедта. В жалбата се мотивират съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорвания административен акт поради допуснати съществени нарушения в хода на административното производство, както на процесуалните правила, така и на материалния закон. По същество се твърди, че не е извършила описаните нарушения на служебната дисциплина, а дори да е допуснала нарушение, то не е от категорията "тежки" дисциплинарни нарушения, налагащи налагане на най-тежкото от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Твърди още, че не е преценена правилно професионалната й биография, цялостното й поведение като държавен служител от системата на МВР, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че е нарушена и целта на закона. Моли за отмяна на обжалваната заповед. Претендира направените съдебни разноски в производството по делото, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмените си бележки. Твърди, че нарушението е доказано. Иска съда да потвърди обжалваната заповед. Съдът, като взе предвид, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от страна, за която административният акт е неблагоприятен намира, че същата е процесуално допустима. Въз основа на съдържанието на обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Със заповед № 8121 К-3018 от 05.08.2016 г. (л. 93), изменена със заповед № 8121К-5073 от 19.12.2016 г. (л. 22) на министъра на вътрешните работи, на осн. чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу инспектор Х. П. - разузнавач VI степен в 04 група "Криминална полиция" - Надежда на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление при СДВР. Заповедта е издадена въз основа на предложение рег. № 513р-29096 от 28.07.2016 г. по описа на СДВР, изготвено въз основа на справка № RB202329-001-08/11849-7 от 30.06.2016 г. на СДВР, в която се съдържат предварителни данни, че на 27.01.2016 г., за времето от 12:43 ч. до 12:45 ч., в качеството си на разузнавач VI степен в група "ОИД" при ГПУ - Калотина, РДГП - Д. при ГДГП, г-жа Панкова е извършила три справки в подсистема "Централен полицейски регистър" за лице с имена С. Н., като резултатите е снимала с мобилния си телефон и му ги е изпратила посредством съобщение във Фейсбук. Оспорващата се е запознала със заповедта на 15.08.2016 г., а с изменението - на 04.01.2017 г. (грешно е отразено 2016 г.), за което се е подписала лично. Със заповедта е определен дисциплинарноразследващ орган, който да извърши проверката и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител в срок до 30.09.2016 г., удължен въз основа на изменителната заповед до 30.12.2016 г. Жалбоподателката е поканена да даде писмени обяснения, като тя се е възползвала от правото си и е дала такива на 13.09.2016 г. и на 04.01.2017 г. Служителката е пояснила, че не си спомня какви справки е извършвала на датата 27.10.2016 г., но такива е правила, освен с чисто служебна цел, и от любопитство за лична информация относно лицето с което живее на семейни начала, не и с користна цел или за злоупотреба. Допълва, че не е съзнавала, че извършва дисциплинарно нарушение. Целта й е била да докаже на Николов, че я лъже, че не е криминално проявен. Изразила е съгласие да понесе дисциплинарно наказание, но не и най-тежкото поради липсата на умисъл в действията й (л. 44). Обяснения са снети и от С. Н., който е заявил, че действително е осъждан по бързата процедура, с влязла в сила присъда на РС - Ц., за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК и му е било наложено наказание от една година и шест месеца "лишаване от свобода" и глоба от 1 500 лв., като изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е било отложено за срок от три години. От ответната страна са представени доклад от резултатите от въвеждане в служба на Х. П., в който е отразено, че служителката е показала висока степен на отговорност и лоялност към МВР; запозната е с нормативната база, в пълен обем с нормите на Етичния кодекс за поведението на държавните служители от МВР; с вътрешноведомствените актове; инструкциите, касаещи пряко нейната работа, вкл. нормативната уредба за работа с информационните масиви на МВР - АИС на МВР; получила е достъп до ИИС "Справки" (л. 54, 58-59); умее да работи в екип, ползва се с авторитет и изгражда доверие сред колегите (л. 48-л. 49). Приложени са още специфична длъжностна характеристика (л. 61-62); Инструкция за организацията и технологията на работа с АИС "Централен полицейски регистър (л. 63-66); Вътрешните правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез ИИС "Справки" (л. 67-70); Заповед рег. № Iз-2049 от 03.09.2010 г. за утвърждаване на Организационно-технологични правила за работа с АИС за издирвателна дейност на МВР (л. 71 и сл.). За проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка рег. № УРИ 226000-477 от 10.01.2017 г., с която комисията е запознала дисциплинарно наказващия орган със заключенията си в резултат на събраните доказателства и е предложено на служителката да бъде наложено наказание "уволнение", предвид заповедта на министъра на вътрешните работи рег. № 8121К-5073 от 19.12.2016 г., с която е била изменена правната квалификация на дисциплинарното нарушение. Оспорващата е запозната със съдържанието на справката на 10.01.2017 г., като й е указана и възможността да даде допълнителни обяснения и възражения. П. е дала допълнителни обяснения - рег. № 514 от 10.01.2017 г. (л. 45). На 11.01.2017 г. дисциплинарноразследващият орган е изготвил становището си по чл. 207, ал. 12 ЗМВР и същото е изпратено на дисциплинарнонаказващият орган с предложение на служителката от МВР да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение" за извършените от нея действия, представляващи "злоупотреба с доверие" и "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". В резултат на проведената процедура, със заповед № 8121К-214 от 18.01.2017 г. министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на Х. Д. П. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР - "неизпълнение на разпоредбите на този закон", за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР - "злоупотреба с ... доверие" се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При условията на идеална съвкупност с действията си инспектор П. е нарушила т. 15, т. 24, т. 71, т. 72 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР (обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г.), което също е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Като правно основание за издаване на заповедта са посочени нормите на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 вр. чл. чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 18.01.2017 г., която е заявила, че не се намира в законоустановен или болничен отпуск. По време на производството пред настоящия съд жалбоподателката оспори автентичността на заповеди № 8121К-3018 от 05.08.2016 г., № 8121К-214 от 09.12.2016 г. и № 8121К-214 от 18.01.2017 г., и по-конкретно подписът на издателя - министър Бъчварова, в която връзка бе открито производство по оспорване автентичността на подписа, положен върху изброените административни актове и удовлетворено искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза. Заключението на експерта - в. л. С. Х., прието след изслушване на страните и оспорване от страна на пълномощника на П. е, че подписите за "министър" в заповеди № 8121К-3018 от 05.08.2016 г., № 8121К-214 от 09.12.2016 г. и № 8121К-214 от 18.01.2017 г. са положени от Р. Б. чл. 143-л. 145). При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като е задължен да провери дали същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразно относимите материалноправни разпоредби и съответно на целта на закона. По делото не се спори, че жалбоподателката изпълнява длъжността разузнавач VI степен в 04 група "Криминална полиция" - Надежда на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление при СДВР. Това квалифицира същия като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . С. К. на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., длъжността е изпълнителска. В тази връзка оспорваната заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, съгласно правомощията му по чл. 204, т. 1 ЗМВР да издава заповеди, с които да налага "... всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности ... ". Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК . Фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на административния орган кореспондират на посочените правни норми. В хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения. На жалбоподателката е дадена възможност да се запознае с резултатите от дисциплинарното производство и да формулира възраженията си срещу констатациите на помощния орган в производството, като тя се е възползвала от нея. Спазени са и установените в ЗМВР преклузивни срокове относно дисциплинарното производство. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното правоотношение, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. Отнесени към спора по делото изложените мотиви сочат, че в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да докаже, че в качеството си на инспектор разузнавач VI степен в 04 група "Криминална полиция" - Надежда на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление при СДВР г-жа П. виновно не е изпълнила задълженията си, произтичащи от ЗМВР, както и че е нарушила норми от Етичния кодекс като: - е използвала служебното си положение "за да придобие и разгласи служебна информация не по предвидения в закона ред"; - не е съобразила законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 15); - не е изпълнила стриктно своите професионални задачи (т. 24); - е използвала служебна информация, с която разполага като държавен служител с користна цел и - е разгласила служебната информация, с която разполага като държавен служител пред други лица не по предвидения в закона ред (т. 71); - е нарушила нормативните изисквания за достъп до информацията (т. 72); - е разгласила служебно известна й информация извън установения по закона ред (т. 75). Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е запозната с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Както се посочи по-горе административният орган е представил достатъчно писмени доказателства, от които е видно, че П. е запозната не само с правилата на кодекса, който е обнародван в ДВ, на и с вътрешноведомствените актове; инструкциите, касаещи пряко нейната работа, вкл. нормативната уредба за работа с информационните масиви на МВР - АИС на МВР, Инструкцията за организацията и технологията на работа с АИС "Централен полицейски регистър; Вътрешните правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез ИИС "Справки"; Заповед рег. № Iз-2049 от 03.09.2010 г. за утвърждаване на Организационно-технологични правила за работа с АИС за издирвателна дейност на МВР и др. под., отразено в доклада от резултатите от въвеждането й в служба. Неоснователно и неподкрепено с доказателства е и възражението, че е нарушено законово гарантираното право на държавната служителка да се запознае с "данните по преписката" в "нормална обстановка" и "при технологично необходимия период от време". Твърденията са общи и неконкретни, а и в приложените по делото писмени доказателства липсва възражение в подобен смисъл, както и искане да й се осигури нормална обстановка и технологично необходимия период от време, за да осъществи правото си на защита, което право й е разяснено от ДНО още със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Липсват обаче данни след като служителката е разкрила данните за съдебното минало на С. Н., които безспорно са служебна информация, до която тя е имала достъп, разгласяването на тази информация да е станало с користна цел. Административният орган не е взел под внимание възражението й за личния мотив, от който П. се е ръководела. Именно този личен мотив изключва користната цел, която ДНО твърди че е налице. Отделно от това нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР задължава наказващия орган при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В конкретното дисциплинарно производство няма данни да е компрометирана сигурността и защитата на информацията, формата на вината - несъзнавана непредпазливост, а не умисъл, цялостното поведение и положителната професионална характеристика на държавната служителка, която безспорно следва да понесе отговорност за действията си, но не и в най-тежката форма на предвиденото в закона. Целта на наказването е деецът да осъзнае извършеното нарушение, да преосмисли поведението си и да го съобрази с нормите на закона и подзаконовите актове. В случая наложеното от ДНО наказание е прекомерно завишено и не отговаря на тежестта на извършеното нарушение. При това положение заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от жалбоподателката за присъждане на разноски, за които е представен списък съгласно изискванията на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК и доказателства, че са в размер на 790 лева. Възражение от страна на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд, пето отделение