Решение № 5084 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2019 г.
ВАСVIII отделение29.04.2020 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1357 от 15.07.2019 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 173 по описа за 2019 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5084 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на "Хелиос 2007" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. "Г. Делчев", № 20, представлявано от управителя П. Димитров, чрез адв. В. Видова, против Решение № 1357 от 15.07.2019 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 173 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000218001726-091-001/27.09.2018 година на органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 269 от 12.12.2018 г. на директора на Д"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"–Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която е намалена данъчната загуба от 2015 г. със сумата от 581, 51. 00 лева; намалена е данъчната загуба от 2016 г. със сумата от 960, 06 лева и са определени задължения за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 2 390, 27 лв. и лихва 655, 51 лв. и за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 3 672, 67 лв. и лихва 633, 59 лв.
Установените задължения са поради констатации в резултат на повторна ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за наличие на приходи от продажба на стоки, получени по неотчетени фактури от доставчици, както следва:
- "Коев трейдинг логистик" ООД по фактура № 47375/27.06.2016 г. на стойност 437, 42 лв. и ДДС 87, 49 лв.
- "Парко" ЕООД по 24 бр. фактури на обща стойност 975, 70 лв. и ДДС 195, 12 лв.
- "Ал-ва" ООД с променено наименование "Табако трейд Б." ООД (по 41 бр. фактури) на обща стойност 9 453, 05 лв. и ДДС 1 890, 63 лв.
- "Табком логистик" ООД по 94 бр. фактури на обща стойност 17 906, 97 лв. и ДДС 3 581, 37 лв.,
с предмет на доставките – сладолед, шоколадови и захарни изделия, чипс и снакс, препарати и козметични продукти, кафе, месни продукти, тютюневи изделия, вестници и списания.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.
Поддържа се, че не са налице основания за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, нито мотиви затова във връченото уведомление по чл. 124 ДОПК. И при провеждане на ревизията по особения ред тежест на приходните органи е доказване на фактическите констатации, на които се основава актът. Необосновано съдът приел, че е доказано реалното получаване от РЛ на фактурираните родово-определени стоки. Само редовни данъчни фактури не са достатъчни, за обоснован извод в тази насока. Не са представени договори с доставчиците, експедиционни бележки, пътни листа, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др. Не е установено кое конкретно физическо лице е получило стоката. Изводът за това получаване е основан на предположения. Получаването на стоката е положителен факт, който също подлежи на доказване от приходната администрация. Според съдебната практика на Върховния административен съд, писмените обяснения на доставчиците на стоките за получаването им не са достатъчни като доказателство за обсъждания факт с правно значение. Липсват данни за плащането на стоката, както при доставчиците, така и при РЛ. Няма подписани документи от представляващ дружеството, нито доказателства за транспортирането на стоката до склада му.
Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" Б., не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
През ревизираните периоди дружеството – жалбоподател е извършвало дейност - търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки в магазин в гр. К..
Повторната ревизия, извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, е имала за предмет установяване на задълженията за ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. включително.
Ревизиращият екип е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за извършване на ревизията по този ред- установени данни за укрити приходи или доходи и при данни за водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
С Решението на ДД"ОДОП" решаващият орган е отменил РА, в частта му, с която е прието наличие на укрити приходи от продажби на стоки на доставчиците: "Табако трейд Б." ООД (само по 82 бр. фактури), , "Т. Л." ООД(само по 13 бр. фактури), , "Табак маркет" АД, "Е. Л. и Дистрибуция" ООД, "Стоянов" ООД, "Р. 1" ООД, "Ю. Б." ЕООД, "Пауърмарк" ООД, "Терум 2002" ЕООД, "Коев трейд логистик" ООД (само по фактура № 46306/24.04.2016 г.), "Виста АВТ" АД, "ПАРКО" ЕООД (само по 5 бр. фактури), "ЕП Комерс" ООД, "ТИРЕКС Трейдинг" ЕООД и "К. Ф. М." ООД и съответните на тези констатации данъчни задължения.
Със същото решение РА в останалата му част, относно доставките на "Коев трейдинг логистик" ООД, "Парко" ЕООД, "Ал-ва" ООД с променено наименование "Табако трейд Б."ООД и "Табком логистик" ООД, е потвърден.
За да отхвърли жалбата против потвърдената част на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел следното:
- На първо място, всички неосчетоводени процесни фактури, описани в Решение № 269/12.12.2018 г. на Директора на дирекция ОДОП, са подписани за получател от управителя на дружеството или от лица, назначени в дружеството по трудов договор. Факт, който е доказан със заключението на приетата по делото съдебно- графическа експертиза. Вярно е, че подписът не е задължителен елемент от съдържанието на фактурата, т. е. неговото наличие или липса не могат да се отразят върху действителността на съставения първичен счетоводен документ, но наличието на подпис на получателя в случая означава, че стоката е получена от лицето или представител на лицето, за което е била предназначена.
- В подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че всички доставчици сочат еднакъв механизъм, по който се осъществяват доставките - заявка по телефон, доставка и предоставяне при получаване на стоката на фактура, придружена с фискален бон, заместващи протокола за предаване, доколкото доставката се реализира веднага и на място, в търговския обект на получателя. Този начин на доставка не се оспорва и от жалбоподателя, който не представя доказателства, установяващи друга практика, например приемо-предавателни протоколи за стоките, доставени по фактури, които са намерили отражение в счетоводството му. Следователно, установеният между доставчиците и жалбоподателя механизъм на осъществяване на доставката по несъмнен начин доказва отделянето на процесните стоки от техния род (с оглед изискването на чл. 24, ал. 2 ЗЗД) и прехвърлянето на правото на собственост при получаване.
- Лицата, издали и подписали фактурите и водачите на автомобилите са били назначени на работа по трудови договори при дружествата-доставчици, а автомобилите, с които са извършени превозите, са били собственост на последните.
- При всички доставчици получените като плащане по доставките суми са били осчетоводени на датата на издаване на процесните фактури.
- Дружествата-доставчици са обичайни доставчици на "Хелиос 2007" ООД. Както органите по приходите, така и вещото лице, дало заключение по съдебно-счетоводната експертиза установяват многобройни доставки за ревизирания период, осъществени между "Т. Т. Б." ООД, "Т. Л." ООД, "Парко" ЕООД и "К. Т. Л." ООД, като доставчици и като получател "Хелиос 2007" ООД. Те. посочените доставчици при еднакъв механизъм са осъществявали и доставки, фактурите за които са били осчетоводявани от жалбоподателя.
Съдебното решение е правилно.
То е постановено при правилно прилагане на материалния закон и стриктно съобразяване със задължителната съдебна практика на ВАС по аналогични случаи. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и направените фактически и правни изводи са обосновани.
Настоящият състав на касационната инстанция многократно е приемал в аналогични случаи, че подписът за получател в данъчната фактура, макар да не е задължителен реквизит на фактурата, има стойност на извънсъдебно признание за получаване на стоката. Автентичността на подписите на получилите стоката представляващи ревизираното дружество не подлежи на съмнение поради заключението на графологичната експертиза, което ги потвърждава.
Като всяко признание и това следва да се преценява с оглед на всички събрани доказателства.
Обратно на твърденията в касационната жалба при проверките на доставчиците са представени не само писмени обяснения, потвърждаващи получаването на стоката от РЛ при механизъм на разносна търговия с транспорт на доставчика до склада на получателя. Представени са счетоводни документи за осчетоводяването на прихода от продажбите, данни за назначени при доставчиците физически лица, конкретни изпълнители на транспорта на стоките и предаването й на получателя, транспортни документи за извършени доставки в населеното място, където се намира обектът на РЛ. Тези документи, преценени съвкупно с признанието за получаване на стоката от самото ревизирано дружество, обосновават направените от първоинстанционния съд фактически изводи за получаване на стоката.
Поради това, всички касационни оплаквания, че получаването на стоката не е доказано и няма данни плащането да е отразено при доставчиците, са неоснователни.
В мотивите на цитираното в касационната жалба решение на ВАС по адм. д. № 15333/2014 г. е подчертано, че в онзи случай, за разлика от настоящия, с малки изключения, всички процесни фактури не са подписани от получателя. Същото е констатирано и в мотивите на решението на ВАС по адм. д. № 1508/2015 г. Тези решения са постановени при различни установени с първоинстанционното решение факти, поради което направените с тях разрешения са неприложими за случая.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение