Решение № 12604 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2018 г.

Решение № 12604 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ –София- област срещу Решение № 236 от 01.03.2018 г., постановено по административно дело № 759/2017 г. на Административен съд –София област, с което е отменено Решение № 1012-22-97-1/23.06.2017 г. и потвърдените с него Разпореждане №[ЕГН]/11.04.2017 г. и Разпореждане №[ЕГН]/12.04.2017 г. и делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ-София- област за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. С първото разпореждане на ръководител "ПО" е отменено предходно разпореждане и е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й. Д., като е определен размерът на пенсията за инвалидност от 29.04.2013 г. със срок на инвалидността до 01.05.2019 г. -202, 27 лева, от 01.07.2014 г. -207, 73 лева, от 01.07.2015 г. -211, 68 лева и от 01.07.2016 г. -217, 18 лева. С второто разпореждане от 12.04.2017 г. е преизчислена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 56 на сто трайно намалена работоспособност от 15.02.2017 г. /когато е подадено заявлението/ до 01.05.2019 г. по чл. 102, ал. 1 от КСО, като месечната сума за изплащане е 332, 70 лева. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е проявил дължимата по силата на служебното начало процесуална активност и не е изяснил въпроса дали правилно е определена пенсията. Заличавайки допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от административния съд нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба – Й. Д., с адрес: [населено място], [област], не се явява лично, но изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – София област (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. От фактическа страна е установено, че с Разпореждане №[ЕГН]/11.04.2017 г. на ръководител "ПО" е отменено предходно разпореждане и е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й. Д., като е определен размерът на пенсията за инвалидност от 29.04.2013 г. със срок на инвалидността до 01.05.2019 г. -202, 27 лева, от 01.07.2014 г. -207, 73 лева, от 01.07.2015 г. -211, 68 лева и от 01.07.2016 г. -217, 18 лева. С Разпореждане №[ЕГН]/12.04.2017 г. е преизчислена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 56 на сто трайно намалена работоспособност от 15.02.2017 г., със срок на инвалидността до 01.05.2019 г. по чл. 102, ал. 1 от КСО. Й. Д. е обжалвала цитираните разпореждания пред директора на ТП на НОИ, който с Решение № 1012-22-97-1/23.06.2017 г. е отхвърлил жалбата, приемайки, че разпорежданията са издадени законосъобразно. За да отмени процесните административни актове, първоинстанционният съд правилно е приел, че те са издадени в нарушение на материалния закон. Спорният въпрос гравитира около обстоятелството дали следва да се вземе предвид и съобрази при решаване на настоящия спор, влязло в сила Решение № 28 от 14.01.2016 г. на АССО, постановено по адм. д. № 872/2015 г., с което е отменено Решение № 1012-22-26-1/25.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ- София област и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/13.05.2015 г. на ръководител "ПО" и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на съдебното решение е посочен изчислен размер на личната пенсия на Д., който от 29.04.2013 г. възлиза на 205, 25 лева, а от 01.07.2014 г. - на 210, 79 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК и административният акт не е нищожен, но съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, указанията на съда са задължителни за административния орган и постановявайки своя акт без да се съобрази с тях, е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. Влязлото в сила съдебно решение, с оглед на чл. 177, ал. 1 АПК, е задължително за всички, в т. ч. и за настоящия съд. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Преценката на органа за определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й. Д. е ирелевантна за силата на пресъдено нещо и за задължителното по силата на закона - чл. 177, ал. 1 от АПК действие на влязлото в сила съдебно решение. Като е отменил оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, Административен съд– София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,