Решение № 1608 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2009 г.

Решение № 1608 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Държавна агенция по горите, с правоприемник Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните, чрез упълномощения юрисконсулт Е. Мурад, срещу решение № 424 от 30.09.2009 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 109/2009 г., с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № РД-14-137/1.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново, с която е одобрено протоколно решение N З от 27.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в обжалваната му част. В жалбата и в съдебно заседание представителят на касатора релевира довод за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че земеделски са земите, посочени в чл. 2 от ЗСПЗЗ, като в т. 1 от протоколното решение на комисията по 45в, ал. 1 ППЗСПЗЗ следвало да се опишат именно тези имоти, а имотите, които не притежават такива характеристики следвало да се опишат в т. 2 от протоколното решение като имоти, по отношение на които били допуснати непълноти или грешки при регистрирането им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като попадали в хипотезата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ, поради обстоятелството, че били гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. Настоява, че процесните два имота притежавали характеристиките на гори, видно от представените по делото лесоустройствени проекти и изслушаната експертиза, поради което неправилно са били определени като собственост на община Златарица. По тези съображения касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени решението . Ответникът Директорът на Областна дирекция "Земеделие" Велико Търново чрез процесуалния представител юрк. Димитрова оспорва касационната жалба и счита съдебното решение за правилно. Заинтересованата страна: кметът на Община Златарица не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и че оспорените актове - заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Велико Търново и одобреното с нея протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ са издадени в съответствие с приложимия материален закон и при спазена процедура по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Допълва, че комисията е съобразила данните от представеното й извлечение от регистъра на имотите към картата за възстановяване на собственост /КВС/ по начина на възстановяване на собствеността за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно посочените в решението землища, поради което е законосъобразен изводът на съда, че спорната част от имотите представлява земеделски имоти, а не гори. Посочва, че заключението на вещото лице е неотносимо към законосъобразността на атакуваните актове, предвид данните за включване на процесните имоти в КВС и в плана на земеразделяне като земеделски земи. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Велико Търново отхвърлил жалбата, подадена от председателя на ДАГ, срещу заповед N РД-14-137 от 1.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново, с която е одобрено протоколно решение N З от 27.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в частта, с която са определени имот с номер по картата на възстановената собственост (КВС) № 000247 находящ се в землището на гр. Златарица и имот № 00201 в землището на с. Дединци, общ. Златарица като такива по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За да достигне до този резултат административният съд е установил законосъобразно конституиран състав на назначената по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ комисия, която с протоколното си решение определила земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по реда на чл. 45в, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за община Златарица по землища, както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки, регистрирани като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбата е била с предмет имоти с № 000247 в землището на гр. Златарица и имот № 00201 в землището на с. Дединци, общ. Златарица с твърдения, че те неправилно са включени в КВС като земеделски земи, защото фигурират като горски масиви в лесоустройствения проект (ЛУП). Съдът установил, че комисията се е съобразила с извлечение от регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и КВС за землищата на община Златарица и с. Дединци и извлеченията от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за същите земеделски земи и постановила решение, с което определила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, включително и придобитите преди влязлото в сила изменение на закона /ДВ, бр. 13/2007 г./ и определила имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За един от имотите, предмет на спора - № 00201 отразила, че попада в посочената по-горе категория, като несъответствието е само по отношение начина на възстановяване - отразен като съществуваща собственост преди възстановяването, вместо коректното в нови граници . С оглед посоченото по-горе съдът приел за неотносимо към спора заключението на назначеното по искане на оспорващия вещо лице, че спорните имоти са гори по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗГ, тъй като имот № 00247 е захрастена площ, като по фондова принадлежност съобразно двата лесоустройствени проекта е иглолистна гора на 40 г., а фондовата принадлежност на имот № 000201 съобразно ЛУП е широколистна гора на 325 години. Изложил мотиви, че установеното от в. л. не променя извода за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като производството по издаване на оспорения акт е протекло при спазване на установените в ППЗСПЗЗ разпоредби - назначена е комисия, която е работила по указания в чл. 45в ППЗСПЗЗ начин - чрез осигурен достъп до извлечение от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване и КВС в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съобразена била нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определяща, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Обсъдил нормата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ съобразно която земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са включени в горския фонд, определен в чл. 3, ал. 2 от Закона за горите. Съобразил дефиницията по чл. 2, ал. 2 от ЗГ за горски фонд по смисъла на този закон - територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. Съобразил и това, че условията и реда за поддържане на картата на възстановената собственост (КВС) за земеделските и горските територии и регистрите към нея са определени в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и че съобразно чл. 1, ал. 2 на тази наредба, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. По отношение на основния въпрос по делото, а именно как са определени земеделските земи посочил, че съобразно чл. 19 ЗСПЗЗ предпоставка за определянето им като собственост на общината е влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и че в случая КВС обединява данните от плановете за възстановяване на земеделска земя и съществуващи на терена стари реални граници и за възстановяване на собствеността във възстановими стари реални граници и възстановяване на собствеността с план за земеразделяне (в нови реални граници). По аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от наредбата, определяща данните, които картата на възстановената собственост обхваща, извел извод, че в случая, видно от посочените данни в извадките от регистъра по чл. 10 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., и за двата спорни имота са налице данни, че са земеделски земи. Обсъдил, че тъй като регистърът е част от картата на възстановената собственост, на която са "подчинени" процесните имоти, извел и втори извод, че той отразява меродавните данни за техните характеристики. Оттук обосновал решаващия извод, че тъй като комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобразила с характеристиките на двата имота в своето решение, респ. в приложенията към него, то заповедта, с която е одобрено нейното протоколно решение се явява законосъобразна, а заключението на вещото лице в случая не може да обоснове обратното. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав намира оспореното решение на първоинстанционния съд за правилно-съобразено с материалния закон, предвид следното: Предмет на оспорване пред административния съд е заповедта на директора на ОДЗ - В. Търново. Тъй като с нея се одобрява решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, която е помощен орган на директора на съответната областна дирекция, предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията. Условията и реда за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от страна на комисията са посочени в чл. 45в ППЗСПЗЗ. От нормите на чл. 45в, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ се извлича извод за източниците/материалите/, които ползва комисията, и това са извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начина на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като излага мотиви за това. От друга страна, съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3 - 6 на чл. 1 от посочената по-горе наредба. Разпоредбата на чл. 6 от посочената наредба определя и реда за създаване на картата на възстановената собственост. От данните по делото е видно, че в регистъра към картата на възстановената собственост процесните имоти фигурират, поради което е законосъобразен изводът, че комисията се е съобразила е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Оспорването на заповедта на директора на ОДЗ - В. Търново е визирало посочените два имота, които фигурират като гори по представения лесоустройствен проект и за които се е твърдяло, че са включени неправилно към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът основал своето решение върху решаващия извод че лесоустройствения проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта, който извод, с оглед изложеното по-горе, е законосъобразен и обоснован. От друга страна само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са били използвани съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но както вече се посочи, картите, предмет на ЗВСГЗГФ са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми, с легални определения в § 1 ДР на ЗГ, се създават по реда на чл. 25 ЗГ. Следователно комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при вземане на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не следва да съобразява решението си с лесоустройствения проект, а и няма изискване по чл. 45в, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ този проект да се предоставя на комисията. Поради това и правилно съдът не е съобразил решението си с експертизата, обоснована със съществуващия лесоустройствен проект за землището на гр. Златарица и на землището на - с. Дединци, общ. Златарица. Законосъобразни са изводите на съда и че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е правилно конституирана и че е отразила работата си в протокол за взетите от нея решения. Комисията е взела своето протоколно решение № З от 27.11.2008 г. с изискуемото мнозинство и довода, че то е незаконосъобразно предвид особеното мнение на двама от нейните членове е неоснователен, освен че не се отразява на неговата валидност. Протоколното решение надлежно е утвърдено с процесната заповед № РД-14-137/1.12.2008 г. от директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново и с това са спазени изискванията на чл. 45в ППЗСПЗЗ, поради което жалбата срещу заповедта правилно е била отхвърлена като неоснователна. Настоящото решение е съобразено с трайната практика на ВАС по подобни дела - напр. Решение № 14378 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 6432/2009 г., Решение № 15338 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 6419/2009 г., Решение № 1007 от 26.01.2010 по адм. дело № 15412/2009 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Посочените в жалбата решения на съдилищата в Пловдив, Габрово и Търговище не са съобразени с нея. По останалите възражения в жалбата: Съдът намира за неоснователен довода, че оспорената заповед, поради липсващия реквизит да бъде посочено пред кого и в какъв срок може да бъде обжалвана, представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Това без съмнение е нарушение на административнопроизводствените правила, но не е съществено такова, тъй като не е нарушило, или препятствало реализиране на правото на защита на оспорващия, който подал в срок своята жалба. Ноторно е, че не всяко, а само същественото нарушение на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на акта съобразно чл. 146, т. 3 АПК. Историческия преглед на работата по ЗСПЗЗ и техническите проблеми по изпълнение на приложенията към КВС не обосновават касационно основание. Твърдението, че резултатът от оспорената заповед е "незаконно присвояване на площи от ДГФ" е неуместно, тъй като изпълнението на закон по презумпция не може да доведе до незаконосъобразен, още по-малко до престъпен резултат, а хипотетичната възможност за подобно развитие е обект на друг раздел на правото. Последният довод, че оспорената заповед била незаконосъобразна, предвид издаването й извън 3-дневния срок по чл. 45в ал. 7 ППЗСПЗЗ е неоснователен, тъй като посочения срок е инструктивен, с изтичането му не отпада правото и задължението на административния орган да се произнесе. При този анализ настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново е съобразено с материалния закон и че не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,