Решение № 10761 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2013 г.

Решение № 10761 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ивелина Гудева, в качеството й на управител на "Баренц-България" ЕООД срещу решение № 2892 от 28.11.2012 г. по адм. дело № 2354 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Б47-124-2 от 30.05.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за поправка на ЕАД № 10BG002002H00043618 от 7.06.2010 г., на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - началникът на МП "Варна Запад" оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и писмена защита. Заинтересуваната страна - "Баренц В. V." Холандия поддържа доводите в касационната жалба. Представителят на Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна, е бил сезиран с жалба срещу решение № Б47-124-2 от 30.05.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за поправка на ЕАД № 10BG002002H00043618 от 7.06.2010 г., на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. От фактическа страна по делото се установява, че с посочения ЕАД търговското дружество е осъществило внос на стока от Китай - лимонена киселина. С решение № 9300-1212 от 15.12.2011 г. за поправка на ЕАД началникът на МП "Варна Запад" е определил задължения за антидъмпингово мито от 33.8% върху статистическата стойност на стоката, в размер на 36 961.28 лв. и ДДС върху коригираната с антидъмпинговото мито данъчна основа в размер на 10 371.33 лв. Решението е издадено след извършена повторна проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г. При преглед на транспортните и търговските документи, митническият орган е приел, че преди манифестиране на стоката и митническото й оформяне на внос е издадена втора фактура, с която стоката е препродадена от "Баренц В. V." Холандия на "Баренц-България" ЕООД като вносител в Общността се явява българското дружество. Прието е, че съгласно т. 8 от приложението към Регламент (ЕО) № 1193/2008 г. и чл. 2, т. 1 от същия, първият независим клиент на територията на Общността е дружеството, действащо като вносител. Доколкото предмет на вноса е лимонена киселина с произход Китай, за която с Регламент (ЕО) № 1193/2008 г. е въведено окончателно антидъмпингово мито от 33.8 % и не са изпълнени изискванията по чл. 2, ал. 1, т. "а" от същия регламент, фактурата за гаранция следва да бъде издадена директно на дружеството, което декларира стоките за допускане за свободно обращение. Стоките са превозени директно, но не са фактурирани директно. Прието е, че след като вносител в Общността съгласно фактурата за гаранция е "Баренц В. V." Холандия, а действителният вносител, съгласно ЕАД е "Баренц България" ЕООД и поради неспазването на чл. 2, ал. 1, т. "а" от Регламент № 1193/2008 г. окончателното антидъмпингово мито за внасяната стока е в размер на 33.8 % и е дължимо. С решение № 9300-1212-1 от 3.01.2012 г. към същия ЕАД е определено задължение за лихви върху митото в размер на 2 018.00 лв. и върху начисления ДДС в размер на 403.76 лв., като двете решения са били отменени с решение № 938 от 6.04.2012 г. по адм. дело № 90 по описа за 2012 г. на АС-Варна, но при обжалването му по касационен ред по адм. дело № 7130 по описа за 2012 г. на ВАС, осмо отделение, това решение е отменено в една част, а в друга част е оставено в сила. На практика в правния мир остава да действа решение № 9300-1212 от 15.12.2011 г., с което е определено задължение за антидъмпингово мито и за ДДС на "Баренц-България" ЕООД, като няма действие решение № 9300-1212-1 от 3.01.2012 г. към същия ЕАД относно определено задължение за лихви върху митото в размер на 2 018.00 лв. и върху начисления ДДС в размер на 403.76 лв., понеже е отменено. Административният съд се позовава на решение от 20.10.2005 г. по дело С-468/03, според което след 1.01.1994 г., когато е приета разпоредбата на чл. 78 от МК, с която се предвижда изрично възможността по отношение на митническите органи да преразглеждат декларацията по молба на декларатора, представена след освобождаването на стоките. Конкретно е обсъдена т. 63 от решението, според която чл. 78, ал. 3 от МК не прави разлика между грешки и пропуски, които могат да бъдат коригирани и други, които не могат да се коригират. Първоинстанционният съд е посочил конкретно и други съдебни актове, като е приел, че извода на административния орган, че молбата за поправка на основание чл. 65 от МК е недопустима, е неправилен, като конкретно е обсъдил разгледания от самия орган въпреки това спор, а именно дали са налице основанията за извършване на поправка в ЕАД. Съдът отново не е приел даденото тълкуване от страна на административния орган, но според него е приложим чл. 8 от Наредба № Н-17/2006 г., регламентираща формата на ЕАД за допускане до свободно обращение. Съгласно т. 2 от тази норма в клетка № 2 "изпращач/износител" се попълват данните за последния продавач на стоките преди въвеждането им в Общността, а съгласно т. 8, в клетка № 8 "получател" се попълват данните за получателя на стоката. Според него правилно като краен резултат е прието, че в клетка № 2 на процесния ЕАД като изпращач е посочен "Баренц В. V." Холандия, а в клетка № 8 като получател е посочен "Баренц България" ЕООД. Действително първото дружество е придобило стоката предмет на процесния внос от китайския производител, съгласно фактура № ZCJ100409D от 27.04.2010 г., но не е спорно, че на 8.04.2010 г. преди манифестирането на стоката с митнически манифест № 381 от 3.06.2010 г. и преди митническото й оформяне за внос на територията на общността с ЕАД № 10BG002002H00043618 от 7.06.2010 г., е издадена втора фактура № 016489/JWN за препродажба на стоката от "Баренц В. V." Холандия на "Баренц-България" ЕООД. На основание чл. 8, т. 2 от цит. наредба последният продавач се явява именно първото дружество, поради което правилно е вписано като изпращач на стоката в кл. 2 на процесния ЕАД. Правилно като получател на стоката при манифестирането й за внос на територията на Общността с оглед направената препродажба в кл. 8 от същия ЕАД е вписан "Баренц-България" ЕООД. Съдът е приел за неоснователно възражението, че няма как холандското дружество да бъде износител, понеже е дружество, което се намира на територията на Общността. Разпоредбата на чл. 8, т. 2 от Наредба № Н-17/2006 г. не поставя такова изискване, а обвързва качеството изпращач/износител със субекта, който последно се е разпоредил със стоката преди вноса и обхваща хипотезата, при която след оформяне на износа в собствеността на стоката настъпва промяна. Неоснователно е възражението, че в кл. 8 следва да се впише първия независим клиент на територията на Общността. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. "Баренц В. V.", Холандия е придобил стоката предмет на процесния внос от китайската фирма производител WEIFANG ENSIGN INDUSTRY CO, LTD, с фактура № ZSJ100409D от 27.04.2010 г. Установено е, че на 08.04.2010 г., преди манифестирането на стоката с митнически манифест № 381/03062010 и преди митническото й оформяне за внос на територията на Общността с ЕАД № 10BG002002Н00043618/07.06.2010 г., е издадена втора фактура с № 016489/JWN за препродажба на стоката от "Баренц В. V.", Холандия на "Баренц-България" ЕООД. При оформяне на вноса, последният продавач по смисъла на чл. 8, т. 2 от Наредба № Н-17/2006 г. е "Баренц В. V.", Холандия, поради което правилно е вписан като изпращач на стоката в кл. 2 на процесния ЕАД. Получател на стоката при манифестирането й за внос на територията на Общността, предвид извършената препродажба е "Баренц-България" ЕООД, поради което правилно дружеството е вписано като получател в кл. 8 на ЕАД. Разпоредбата на чл. 8, т. 2 от Наредба № Н-17/2006 г. обвързва качеството на изпращач/износител със субекта, който последно се е разпоредил със стоката преди вноса, при което в собствеността на стоката настъпила промяна след оформяне на износа. "Баренц В. V.", Холандия не може да бъде вписан и като получател на стоката в кл. 8 от ЕАД, каквото искане е претендирал, тъй като към деня на вноса вече не е бил собственик на стоката. Искането за корекция на кл. 8 от ЕАД е неоснователно, не са налице и основания за възстановяването на заплатените мита по реда на чл. 236 от Митнически кодекс, която изисква възстановяването да се извърши, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим. Освен това с предходно решение, след извършена проверка по реда на чл. 78 от Регламент № 2913/92 г. е прието, че режимът е приложен неправилно, понеже не са налице условията по чл. 2 от Регламента. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 и § 2 от Регламент № 1193/2008 г., налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с код по КН 29181400, и с произход от Китайската народна република. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за продуктите, произведени от Weifang Ensign Industry Co. Ltd, е 33,8%. Съгласно чл. 2, § 1 от Регламент № 1193/2008 г., внесените стоки, декларирани за допускане за свободно обращение, фактурирани от дружествата, от които Комисията е приела гаранции и чиито наименования са посочени в Решение 2008/899/ЕО, подлежащо на периодични изменения, се освобождават от антидъмпинговото мито по чл. 1, при условие че: а) са произведени, превозени и фактурирани от посочените дружества директно на първия независим клиент в Общността; и б) са придружени от фактура за гаранцията, която представлява търговска фактура, съдържаща най-малкото данните и декларацията по приложението към настоящия регламент; и в) декларираните и представени пред митническите органи стоки съответстват точно на описанието във фактурата за гаранцията. Съгласно приложението към Регламента, т. 8, в търговската фактура, във връзка с продажбите, извършвани от дружествата в Общността, на стоки, които са предмет на гаранцията: задължително се посочва наименованието на дружеството, действащо като вносител в Общността, на което е издадена директно от дружеството търговската фактура във връзка със стоки, които са предмет на гаранция. Според съображение 96 от Регламент № 1193/2008 г., вносителите следва да имат предвид, че като нормален търговски риск митническо задължение може да възникне в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, както е описано в съображения 94 и 95, дори и Комисията да е приела гаранция, предложена от производителя, от когото вносителите пряко или непряко купуват. Така, вносителят във всички случаи следва да е придобил стоките директно от производителя - пряко, или чрез посредник (непряко), а не при последваща продажба, както е в конкретния случай. Целта е възможността за осъществяване на контрол от Комисията и митническите органи по спазването на изискуемата и дадена гаранция от производителя, към момента на допускане на свободно обращение на стоките. Настоящият касационен състав намира, че за да се приложи разпоредбата на чл. 2 от Регламент № 1193/2008 г., следва първият независим клиент на територията на Общността и вносителят на стоката да са едно и също лице. В случая "Баренц В. V." Холандия се явява първи независим клиент в общността, който притежава търговска фактура за гаранция, но това дружество, с оглед извършената препродажба и начина на оформяне на процесното ЕАД относно получател и изпращач, не се явява вносител на стоката, с което не е налице условието по б. "б" на т. 1 от чл. 2, във връзка с т. 8 на приложението на Регламента. От друга страна "Баренц-България" ЕООД като вносител не може да се приеме за първи независим клиент в общността, тъй като спрямо него няма директно фактуриране на стоката от страна на китайския производител (изискване по б. "а" на чл. 2 от т. 1 на регламента). С оглед данните за извършена препродажба, начина на оформяне на ЕАД, обстоятелството, че безспорно задължено лице за митните сборове е получателят, не може да се приеме, че българското дружество е само декларатор, още повече че като такъв е посочено трето за спора дружество. Поради липсата на търговска фактура за гаранция, издадена спрямо българското дружество не се задействат условията за освобождаване на стоката от антидъмпингово мито. По изложените съображения, решението на митническия орган, с което е оставена без уважение молбата за поправка, на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 2913/92 г. на ЕАД № 10BG002002H00043618 от 7.06.2010 г. се явява правилно. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 150.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение