Решение № 1769 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2011 г.

Решение № 1769 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Смиляна Първанова Маринова, Даниел Иванов Митов и Иван Борисов Митов, представлявани от адв. Циков и адв. Христова, против решение № 3891/10.08.11 г. по адм. д. № 4275/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендират присъждане на деловодни разноски. Ответникът, Столичен общински съвет /СОС/ не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за лицата решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорването по жалбата на касаторите пред първата инстанция е Решение № 549/29.07.09 на СОС, с което е одобрен план за регулация на кв. "Младост 2" в частта, досежно имот 3366, урегулиран в УПИ IV-132, кв. 14. Основният довод за неправилност на административния акт е относно отреждането на имота "за озеленяване", лишаващо оспорващите от възможността да реализират инвестиционните си намерения в този имот. За да постанови отхвърлителното оспорването решение, първоинстанционният съд е взел предвид, че одобреният с Решение № 549/29.07.09 г. на СОС подробен устройствен план /ПУП/ в обжалваната му част /УПИ IV-132, кв. 14 "за озеленяване"/ съответства на действащия към датата на издаването му общ устройствен план /ОУП/, по който имотът имал същото отреждане. Изложил е мотиви, че преценката за отреждането на имота административният орган е взел по целесъобразност и тази преценка съгласно чл. 145, ал. 1 АПК не подлежи на съдебен контрол. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, при необосновани решаващи правни изводи. От заключението на в. л. Георгиев, допуснато и прието по реда на чл. 195 - 203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. с чл. 144 АПК, е установено, че по плана, ободрен със Заповед № РД-50-09-283/27.10.89 г. за жилищния комплекс са предвидени показатели Плътност - 40 %, Кинт - 3,00 и Озеленяване мин. 40 %, които при осъщественото застрояване към датата на изготвяне на проекта не са достигнати. Достигнатите показатели съгласно констатациите на вещото лице за процесния кв. 14 са Плътност 19,81 %, Кинт 1,77 и Озеленяване 54,00 %, а за целия комплекс - Плътност 16,53 %, Кинт 1,43 и Озеленяване 31,39 %. Градоустройствените показатели по ПУП, одобрен с обжалваното административно решение, за кв. 14 са Плътност 20,9 %, Кинт 1,44 и Озеленяване 69,1, а за целия комплекс - Плътност 17,2 % Кинт 1,18 и Озеленяване 69,4 %. С тези констатации експертът е обосновал извод, че промяната на предназначението на процесния имот съобразно приложеното по преписката мотивирано предложение няма да доведе до нарушаване показателите, както по плана от 1989 г., така и тези по Решение № 549/29.07.09 г. След съответни изчисления, в писменото заключение е отразено, че реализирането на строителството по мотивираното предложение би довело до промяна на показателите за плътност, Кинт и озеленяване, както следва: 21,69 %, 1,48 и 67,8 % за кв. 14, а за целия комплекс съответно 17,21 %, 1,178 и 69,3 %. Или като краен извод експертът е възприел становището, че показателите по одобрения през 1989 г. ПУП с оглед реализираното до сега строителство и при реализиране предвиждането на процесния УПИ IV-132, кв. 14, Плътност 40 %, Кинт 3,00 и озеленяване мин. 40 % няма да бъдат достигнати. От тук следва, че евентуална промяна на предназначението на УПИ IV-132, кв. 14 няма да доведе до нарушаване общите предвиждания, както на предходния ПУП, така и на плана, одобрен с обжалваното решение на СОС. Безспорно, въпросът за отреждане на поземлените имоти с ПУП е въпрос, по който административният орган взема решение в условията на оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност е предоставена от закона възможност на административния орган да избере един от два или повече законосъобразни начина за разрешаване на въпроса, регулиран с административния акт. Правилността на избора на административния орган на един от законосъобразните варианти се изследва в светлината на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК - за съответствието на административния акт с целта на закона и забраната за засягане законните права и интереси на правните субекти в степен по-голяма от необходимата за постигане целта, за която административния акт се издава. Проверка в тази насока съдът е длъжен да извърши на основание чл. 169, ал. 1, предл. 2 АПК като провери дали оспорения административен акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, е съобразен с целта на закона и принципа за съразмерност. Целта на устройствения закон е дефинирана в чл. 1, ал. 1 ЗУТ, съгласно който устройството на територията на Реп. България гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Конкретното предназначение на поземлените имоти, предвидено с подробния устройствен план, следва да е подчинено на баланса между обществения интерес и този на отделните собственици. В случая този баланс е нарушен. Даден е приоритет на обществения пред интереса на оспорващите, тъй като за тях след възстановяване собствеността върху процесния имот по реда на реституционен закон би последвало ново отчуждаване за осъществяване предвиденото с обжалвания административен акт мероприятие. Установяването по делото, че отреждането на процесния УПИ IV-132, кв. 14 за индивидуално застрояване няма да доведе до нарушаване показателите за плътност, интензивност и озеленяване на жилищния комплекс обуславя извод за наличие на две законосъобразни решения на въпроса за отреждането му - едното за мероприятието по обжалвания административен акт, а другото - съобразно варианта по мотивираното предложение, съгласувано с гл. проектант на "Младост 2" /л. 191/. Възприетият от административния орган вариант не съответства на целта на закона, разгледана в светлината на принципа за съразмерност, тъй като с отреждането на имота за озеленяване интересът на собствениците се засяга в степен, по-голяма от изискуемата за постигането на целта по чл. 1, ал. 1 ЗУТ - гарантиране устойчиво развитие на територията и създаване на благоприятни условия за живеене, труд и отдих. По тези съображения в оспорената част административното решение се явява незаконосъобразно. Неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в дисонанс с доказателствата по делото, е и постановеното по спора първоинстанционно решение, в което, впрочем, решаващият съд е игнорирал установяванията по заключението на неоспорената и надлежно приета съдебно техническа експертиза на в. л. арх. Георгиев. Изложеното мотивира извод относно постановяване на обжалваното решение при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което налага отмяната му и постановяване ново решение по същество, с което процесния административен акт се отмени в обжалваната му част и преписката се върне на компетентния орган за ново произнасяне в тази част. При този резултат от касационната проверка претенцията за касаторите са присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена, както следва - за Смиляна Първанова Маринова в размер на 571 лв., за Даниел Иванов Митов в размер на 23 лв. и за Иван Борисов Митов в размер на 877 лв. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение