Решение № 5470 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 97/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. З., гражданин на Сирия, подадена чрез назначения служебен защитник адв. Г. Димитров от АК-Хасково против решение N4927 от 21.11.2024г., постановено по адм.д. N 1081/2024г. по описа на Административен съд- Хасково. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на С. А. З. против Решение N 10881 от 15.10.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложил е мотиви, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. По същество е счел, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Правилно е прието от решаващия състав, че по отношение на чужденеца не е установено и преследване, релевантно на предвидените в чл.8, ал.2- 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. По тези съображения административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от С. А. З. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обсъдени са всички относими обстоятелства, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Заявеното от жалбоподателя пред ДАБ - МС във връзка индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл.4, ал.3, б.в от Директива 2011/95/ЕС. Съдът, след извършената преценка на фактите от бежанската история на касатора правилно е приел, че нито един от изнесените факти не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона и административният орган обосновано е приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Касаторът сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го направи поради други причини. Правилен се явява изводът, че чужденецът е мигрант и напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ , доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Липсват данни при завръщане на чужденеца в страната си по произход, същият да бъде застрашен от посегателствата описани в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съдът е анализирал справката за Сирия и е направил извод, че на територията на Сирия не са налице ситуации, в които конфликтите да са достигнали нива, при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази му част решението е подробно мотивирано като формираните изводи, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия след анализ на приложените справки. Правилно, съдът е отчел разликата между чл.9, т.1 и 2 ЗУБ и чл.15, б.а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл.9, т.3 ЗУБ и чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива и е приел, че посочените хипотези от Решението на Съда на ЕС не са налице в случая. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена с решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело Diakit, С-285/12 относно съществуването на въоръжен конфликт по чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС и приобщените към преписката справки за общото положение в Сирия. От анализа на представените справки и конкретните данни по делото следва извод, че за чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Сирия, поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е. Информацията относно Сирия като държава на произход сочи, че не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните характеристики на касатора. Касаторът е посочил в интервюто си, че преди напускане на страната си по произход е живял в Халеб. От приложена справка вх. ЦУ-1852 от 27.08.2024г. е видно, че Халеб е разделена на зони, контролирани от бунтовническите въоръжени групировки. От справка с вх.ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ МС се установява, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра , средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, поради което правилен се явява изводът, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие и не са налице ситуации, в които конфликта понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. В интервюто, касаторът посочва че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Съпругата му продължава да живее в Сирия необезпокоявано. Следователно, за лицето не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Кандидатът е мигрант лице, което доброволно е напуснало страната си, за да се засели другаде по причини с личен характер и икономически съображения съгласно т.62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на СВКБООН. Причината да напусне Сирия е от личен, социално-икономически характер, свързана с желанието за по-добър живот и е извън обхвата по ЗУБ. Чужденецът не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ да му се признае хуманитарен статут и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му против решението на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на международна закрила. Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 от ЗУБ, или условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение