Решение № 10158 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2019 г.

Решение № 10158 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2019 г., VIII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Малакова, подадена чрез процесуалния й представител адв. С. Тончев, срещу решение № 7901 от 27 декември 2018 година, постановено по административно дело № 9888/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което отхвърлена жалбата й срещу заповед за задържане рег. № 229 зз-2317/31 август 2018 година на полицейски орган при 05 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при 05 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (V - РУ - СДВР), чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. Малакова срещу заповед за задържане рег. № 229 зз-2317/31 август 2018 година на полицейски орган при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с ДП № 447/2018 г. по описа на Следствен отдел към СГП Малакова е задържана за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 05 РУ – СДВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че оспорената заповед за задържане на А. Малакова за срок до 24 часа е издадена, поради това, че тя е заподозряна в извършване на кражба на 31 август 2018 година около 13: 00 часа от магазин, находящ се на бул. "Ситняково" № 48 като е преминала касовата зона със стока – рокля с цена от 449, 99 лева без да е била заплатена, с отрязани етикети и свалени алармени защити, които били намерени в друга дреха, която тя била изпробвала в магазина. Малакова била задържана от охраната в магазина до пристигането на полицейските органи. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена при спазване на изискванията на нейната форма - същата съдържа всички реквизити по чл. 74 от ЗМВР и е мотивирана в достатъчна степен от фактическа и правна страна, с оглед изложените и в административната преписка мотиви. По своята правна същност, мярка "задържане за срок до 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Законодателят не е предвидил и формата, в която органът е получил тези данни, при което отразяването им в писмен документ не е условие, поставено от закона за установяване на тяхното наличие и узнаване от органа. Без значение е и дали след задържането срещу лицето е образувано досъдебно производство или не, което следва логиката на законодателя, че в случая е достатъчно да са налице данни за престъпление, но не и достатъчно такива, необходими за образуването на досъдебно производство. Това следва и от характера на акта, който по съществото са принудителна административна марка, която се налага за целите посочени в разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания – преустановяване на закононарушение или предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. По тези съображения, изложените в касационната жалба оплаквания в обратна насока се явяват неоснователни. В конкретния случай правилно е приетото от съда, а и от административния орган, че тези елементи на фактическия състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са били налице. Предоставената от ЗМВР възможност за задържане на лица за случая е упражнена законосъобразно и разумно, в съответствие с принципа за съразмерност, по смисъла на чл. 6 от АПК. Спазени са изискванията на Спазени са изискванията на чл. 5, §. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като свободата на жалбоподателя е ограничена временно на основание, предвидено в закона. Към момента на издаване на оспорваната заповед ответникът е разполагал с материалноправно основание да задържи за срок до 24 часа А. Малакова във връзка със сигнала за кражба в магазин. Изложените мотиви дават основание да се приеме с оглед нормата на чл. 169 от АПК, че полицейският орган е упражнил предоставената му от закона оперативна самостоятелност законосъобразно. Не са налице твърдените основания за отмяна на заповедта, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Решението е обосновано – съдът след изясняване на спора е постановил акта си, като изводите му за липсата на основания за неговата отмяна са базирани на събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно и мотивирано. Наведеното в касационната жалба твърдение, че Малакова като служител на МВР е била задържана в помещение в сградата заедно с друго лице е неотносимо към законосъобразността на оспорения в настоящето производството административен акт, тъй като в ЗМВР липсва изискване, различно от приложеното от органа. Предвид изложеното, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно и като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация ще следва да бъде уважено, като А. Малакова ще следва да бъде осъдена да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сума в размер на 200. 00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение