Решение № 8621 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе чрез юрк. Йорданов, против Решение 196 от 30.01.2024 г., постановено по административно дело 635/2023 г. по описа на Административен съд - Враца, с което по жалба на Г. В. В. е отменено Решение 32-221628/13.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация /МД/ MRN 20BG004300002348R9 от 06.11.2020 г. и са определени дължими за досъбиране суми, както следва : мито в размер на 540.11 лв. и ДДС в размер на 1 188,25 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определянето й. Изложени са доводи, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според която цената на автомобила при износа от САЩ значително се различава от декларираната стойност. Поддържа се становище, че в случая са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и тъй като не са били налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоката по тези методи, законосъобразно е приложен чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Иска се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Враца, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба - Г. В. В. чрез адв. Бенов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Враца е законосъобразността на Решение 32-221628/13.06.2023 г. на Директора на ТД "Митница Русе", с което са извършени корекции в данните на митническа декларация МД MRN 20BG004300002348R9 от 06.11.2020 г.. са определени дължими за досъбиране суми, както следва : мито в размер на 540. 11 лв. и ДДС в размер на 1 188,25 лева. От фактическа страна е прието за установено, на 06.11.2020 г., с митническа декларация с MRN 20BG004300002348R9 Г. В. В. е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение автомобил: употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка "БМВ" модел "ХЗ", бензин, бр. места 5, първа регистрация 01.02.2012 г., цвят бял, раб. обем 2996 куб. см., мощност 240 HPSAE, фабр. двигател неоткрит, фабр. шаси: 5 UXWX5C57CL729057.Декларираната в МД митническа стойност на стоката е 2 805,36 лева, изчислена при валутен курс 1.65021 лева за 1 USD (т.е. цена на стоката 1 700 USD), определена по метода договорна стойност на внасяните стоки плюс включените допълнителни разходи, с изчислен размер на мито 280, 54 лева, на ДДС 617,18 лева. Декларираната държава на изпращане/износ на стоките е USА (САЩ) и държава на получаване България, условие на доставка DAP Свищов. Към МД от 06.11.2020 г. са приложени документи сертификат от транспортната администрация на щата Пенсилвания, САЩ, от 07.08.2020 г. разписка от 15.09.2020 г., транзитна декларация и 2бр. пълномощни. С писмо рег. 32-248668/03.08.2021 г. и в изпълнение на Заповед 3ТД-4000-201/25.06.2021 г. на Директора на ТД Митница Русе е извършена проверка на митническата стойност на употребявани пътни превозни средства по линия на международното сътрудничество и до Американската служба за мититническа и гранична защита е отправено искане за съдействие. От писмо с рег. 32-74077/23.02.2023г. на Агенция Митници, Централно митническо управление се установява, че на 31.05.2022 г. Американската служба е представила на българските митнически власти електронна информация за износ /Electronic Export Information (EEI)/ от системата на службата, за изнесени от САЩ автомобили, като е посочено, че EEI е еквивалентът в САЩ на декларацията за износ в ЕС и съдържа данни за декларираната при износа стока. В предоставената от американските митнически служби информация за изнесени от САЩ и внесени на територията на Р България автомобили фигурира и процесният автомобил: БМВ Х3, като посочената стойност на същия е 4973 USD. С възлагателно писмо на Директора на ТД Митница Русе е възложено на вещо лице да извърши справедлива пазарна оценка на употребявани 19 бр. МПС, в т. ч. и процесното "БМВ ХЗ". Съставен е от вещото лице Доклад за пазарната оценка от 15.02.2023 г. съгласно който пазарната стойност на "БМВ ХЗ" /без Мито, ДДС и РД/ е 6 394. 85 лв. Със съобщение по реда чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо рег. 32-9441/10.03.2023 г., В. е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на декларираната стока. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Русе е издал оспореното в настоящото производство решение приемайки за договорна стойност стойността на лекия автомобил посочена в електронната информация за износ. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в производството, приключило с издаване на оспорения акт. Прието е, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: На първо място административният съд е приел, че митническите органи не са доказали и обосновали основателните съмнения по отношение на декларираната от дружеството митническа стойност. Прието е, че административният орган без да оспорва автентичността на представената разписка/договор за придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. От страна на административния орган не е посочена причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не се отрича автентичността. На следващо място съдът е приел, че определянето на новата митническа стойност е необосновано и незаконосъобразно. Същото се базира на получена информация за стойност на автомобила, декларирана при износ, а именно "Electronik export information" /EEI/ - "Електронна информация за износа", която не дава яснота дали се касае за продажна цена или за декларирана себестойност на автомобила, дали става въпрос за реално платена цена и посочената стойност не може да се приеме за договорена и платена от същия. Към въпросната информация не е представена фактура и доказателство за плащане. Прието е, че определянето на новата митническа стойност на база получена електронна информация за износ на автомобила е неправилно, доколкото в посочената информация няма по-голяма тежест от информацията, съдържаща се във вносната митническа декларация в България, още повече, че пред българските митническа власти са представени и разписката/договор за покупка на автомобила, представляваща доказателство за извършеното плащане на доставената цена При тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспорения акт. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то остойностяването се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Доколкото при митническото остойностяване на стоките приоритетна преди всичко е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да съберат или да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след преценката на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Настоящият касационен състав счита за неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от МКС. Информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба на САЩ за митническа и гранична защита, чрез аташето на службата в София, е относно декларирана в износната МД цена на автомобила 4973 USD която надвишава цената, посочена в приложения от вносителя към МД за внос търговски документ 1 700 USD. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от Спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази Спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. С оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на декларираната цена, следва да се приеме, че информацията в декларацията за експорт обосновава съмнения по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемане на декларираната стойност. Декларираната митническа стойност при износа, обаче, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, както е сторено в случая. От наличието на основателни съмнения, че договорната цена не е реално заплатената, не следва автоматично извод, че реално заплатената цена е тази, която е посочена в износната декларация по данни от електронната информация за износ на митническите власти на САЩ. Породените съмнения в декларираната митническа стойност при вноса следва да бъдат проверени в производство по оспорване на митническата стойност по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение и случай, че съмненията не отпаднат, митническата стойност да бъде определена съгласно методите, предвидени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. В случая, противно на изложеното в касационната жалба, при издаване на оспорения акт това не е сторено, поради което и предвид липсата на доказателства, че декларираната при износа стойност представлява договорната стойност на автомобила по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, правилно съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила. От страна на ответника по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,