Решение № 6928 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2013 г.

Решение № 6928 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Тодоров Попов, чрез повереника му адв. Николай Петков, срещу решение № 1870/08.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2274/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Попов против ревизионен акт № 161200311/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, установяващ в тежест на Петко Попов, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Тодоров 06 - Петко Тодоров" допълнителни задължения за ДДС в общ размер 101 954.89 лева и за закъснителна лихва в общ размер 11 325.91 лева за данъчни периоди от м. 09.2010 г. до м. 07.2011 г. Касационният жалбоподател инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит на ДЗЛ по видовете доставки. Твърди допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът не е възприел. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на Петко Попов, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Тодоров 06 - Петко Тодоров" допълнителни задължения за ДДС в общ размер 101 954.89 лева и за закъснителна лихва в общ размер 11 325.91 лева за данъчни периоди от м. 09.2010 г. до м. 07.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае упражненото в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит по доставки на: 1. "Макс медия - 2007" ЕООД - по 41 фактури, предмет на доставките рекламни материали и услуги, данъчен кредит по тях в общ размер 44 311.19 лева; 2. "Е. П. С. И" ЕООД - по 22 фактури с предмет на доставките рекламни материали, данъчен кредит по тях в общ размер 23 322.69 лева; 3. "Лили - 2007" ЕООД - по 4 фактури с предмет на доставките картон и хартия, данъчен кредит по тях в общ размер 4 858.34 лева; 4. "Стоун флаар" ЕООД - по 3 фактури с предмет на доставките рекламни материали и услуги, данъчен кредит по тях в общ размер 3 000 лева; 5. "У Дола" ЕООД - по 3 фактури с предмет на доставките рекламни материали, данъчен кредит по тях в общ размер 3 370 лева; 6. "Унисек" ООД - по 4 фактури с предмет на доставките рекламни материали и услуги, данъчен кредит по тях в общ размер 1 840 лева; 7. "Деница-75" ООД - по 12 фактури с предмет на доставките рекламни материали и услуги, данъчен кредит по тях в общ размер 9 802.67 лева; 8. "Рамона инженеринг" ЕООД - по 3 фактури с предмет на доставките стоки /мрежа за печат, метални конструкции и др./, данъчен кредит по тях в общ размер 1 835 лева; 9. "Комерсиал - Д" ЕООД - по 3 фактури с предмет на доставките стоки /строителна мрежа, метални плоскости инокс, строителни материали и др./, данъчен кредит по тях в общ размер 1 630 лева; 10. "Юве и ко" ЕОООД - по 8 фактури с предмет на доставките стоки /PVC фолио гланц, PVC плоскости, магнитно фолио и др./ и услуги /подготовка и клишета за гравиране, гравиране на метални плакети/, данъчен кредит по тях в общ размер 5 460 лева и 11. "Кавис" ЕООД - по 11 фактури с предмет на доставките стоки и услуги и данъчен кредит по тях в общ размер 2 525 лева. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчиците. Ценени са обясненията на управителите на доставчиците "Макс медия - 2007" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Унисек" ООД, "Деница-75" ООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "Комерсиал-Д" ЕООД, "Юве и ко" ЕООД и "Канвис" ЕООД, с които е отречено наличието на търговски отношения на представляваните от тях дружества с ревизираното лице и издаването на фактурите, по които е упражнено правото на приспадане. Дискредитирани са представените като доказателства за плащането към всяка от фактурите касови бележки, тъй като справката в информационната система на НАП установила, че не са регистрирани на името на доставчиците. На доставчиците "Е. П. С. И." ЕООД, "Стоун флаар" ЕООД и "У Дола" ЕООД ИПДПОТЛ при насрещната проверка са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени исканите документи. По информационната система на НАП приложените към фактурите касови бележки не са издадени от ЕКАФП регистрирано от доставчиците; доставките не са отразени в дневниците за продажбите на доставчиците. Администрацията е приела че не е доказано осъществяването на транспорта на рекламните материали от РЛ със собствения му лек автомобил поради липсата на пътни листове. Общо за всички доставки е отречено установяването на предаването и превозването на стоките, поради което и с арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е изключено придобиването на собствеността, възникването на данъчно събитие, предпоставките за начисляване на ДДС и за придобиване на право на данъчен кредит. Общото правно основание за постановяване на утежняващия административен акт са разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че жалбоподателят, чиято е тежестта да установи предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, не е провел успешно доказването. Обсъдил е заключението на ССЕ, установяващо последваща реализация на процесните стоки без това да е повлияло на извода му за липса на получени доставки. Изключил е убедителността на твърдението на жалбоподателя за извършен от него със собственото му превозно средство транспорт на стоките. Решението е правилно. Преценката на доказателствата е извършена от съда в съответствие с процесуалните правила на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Изводите му за фактите са съобразени и с логическите и опитните правила. За възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки е необходимо претендиращият данъчното предимство да е придобил правото на собственост върху стоките /чл. 6 от ЗДДС/, респ. правото да се разпорежда с тях като собственик /по терминологията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/. С придобиването на собствеността законът обвързва настъпването на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ с последици изискуемостта на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и пораждане на правото на приспадане - чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Предмет на част от спорните доставки са родово определени вещи, поради което условие за преминаване на собствеността върху тях е да са индивидуализирани чрез някой от способите по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД - по съгласие на страните или чрез предаване. Затова и основано на закона е очакването на приходната администрация за съществуването на информационни следи за индивидуализирането на вещите, за да зачетат транслативния ефект на сделката със съответните данъчноправни последици. В обхвата на тези последици е и правото на данъчен кредит. Претендирайки това право, ДЗЛ е носител на процесуалното бреме да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на пораждащите го юридически факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Несъвместимо с изискването на този вид доказване е установяването единствено на доказателствено релевантния факт на счетоводното отразяване на използване на полученото за последващи облагаеми доставки, и то при липсата на информационни източници за превозването на стоките, макар такива да следва да се намират у получателя при транспорт за негова сметка. Пропускът му да ги създаде не благоприятства формирането на изводи в негова полза. Проява на насрещно доказване е приобщаването на писмени обяснения по реда на чл. 45, ал. 3 във вр. с чл. 56 от ДОПК от управителите на осем от общо единадесетте доставчици. Тези обяснения са преки доказателствени средства за отсъстваща доставка от тези доставчици. С характер на индиции при насрещното доказване, извършено от приходната администрация, по доставките на всички доставчици са липсата на плащане по доставките /касовите бонове са издадени от нерегистрирани на името на доставчиците ЕКАФП/ и неотразяването на фактурите в дневниците за продажбите. От елементите в динамичния фактически състав на начисляването на ДДС по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС релевантен за възникването на правото на приспадане е само този по чл. 86, ал. 1, т. 1 - издаването на данъчен документ, в който данъкът да е посочен на отделен ред, доколкото своенето на данъчния документ е въведено с чл. 71, т. 1 от ЗДДС условие за упражняване на правото. Затова и неизпълнението от доставчика на задължението по чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗДДС да посочи данъчния документ в дневника за продажбите за периода без да е предпоставка за правото на данъчен кредит може да разколебае убедителността на доказването на осъществяването на доставката като елемент от фактическия състав пораждащ правото на приспадане - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Неоснователни са касационните оплаквания за противоречащ на материалния закон пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието и липса на компетентност на издателя на РА. Извършеното в РА препращане към РД е допустимо за мотивирането на утежняващия административен акт, доколкото при действието на чл. 120, ал. 2 от ДОПК РД се прилага към РА и е неразделна част от него, т. е. с констатациите в РД може да се мотивира РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. Противно на убеждението на касатора, не съществува в приложимата по време редакция на чл. 119 от ДОПК /тази до новелата от ДВ, бр. 82/2012 г./ забрана за издаване на РА от ревизиращия орган по приходите, посочен в заповедта по чл. 113, ал. 1 от ДОПК. Съмненията в обективността и безпристрастността на органа по приходите се преодоляват с института на отвода и самоотвода по чл. 76 от ДОПК /вж. и чл. 7, ал. 3 от ДОПК/, а съществуването на основание за отвод, без да е отведен съответният орган по приходите, засяга действителността на заключителния административен акт. В случая не се твърдят и не се установяват основанията по чл. 76, ал. 1 от ДОПК. В контекста на горното извършеното с РА отричане на правото на приспадане на данъчен кредит на касатора е правомерно, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването - правилен. Горният извод не е в противоречие с цитираната в касационната жалба практика на СЕС, тъй като във всички актове на Съда в Люксембург се настоява на съществуването на материалните и процесуалните условия за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, като само при тяхното осъществяване се поставя въпроса за сделката като част от данъчна измама и познанието на ДЗЛ за това. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение