Решение № 387 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2007 г.

Решение № 387 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218и във вр. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.

Ищцата Т. П. В. от гр. В. обжалва въззивно решение № 95 от 03.05.2007 г. по в. гр. д. № 107/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 12.08.2004 г. по гр. д. № 1403/2002 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията й до пълния.

Ответниците И. Б. И., Б. Д. И., В. Б. М. и К. Ж. М., всички от гр. В., обжалват въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на Т. П. В. съответно 17 724,75 лв. първите двама и 11 816,49 лв. третия и четвъртия от тях, които суми представляват увеличената стойност на недвижим имот в гр. В., подробно описан в решението, която се дължи на извършено от ищцата строителство на ап. № 11 на 4 етаж в жилищната сграда, построена в същото дворно място.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им ВКС взе предвид следното:

С решение № 1* от 09.01.2007 г. по гр. д. № 1703/2005 г. ВКС IV г. о., е отменил решението на Варненския апелативен съд от 05.04.2005 г. по гр. д. № 5/2005 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Т. В. против И. и Б. И. за сумата 17 724,75 лв. и срещу В. и К. М. за сумата 11 816,75 лв. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане. Дал е указания по приложението на чл. 74, ал. 2 ЗС, а именно, че въз основа на подписания между страните предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне собствеността върху бъдещата сграда, ищцата има право на увеличената стойност на имота.

При новото разглеждане на делото не са събирани нови доказателства. Въззивният съд е оставил без уважение искането на Т. В. за изслушване на нова съдебно-техническа експертиза за актуализиране стойността на процесния имот предвид променените икономически условия. Постановил е решението съобразно дадените му указания от ВКС, като е приел за установено от фактическа страна, че съгласно предварителен договор от 23.09.1994 г. ищцата се е задължила със свои средства да построи конкретни обекти на собствениците на мястото, уговорени с предварителния договор и с договора за строителство с едноличния търговец П. С. По делото са представени вносни бележки и квитанции към приходни касови ордери, от които се установява, че ищцата е превела в полза на строителя ЕТ "Пефит" за построяване на жилище общо сумата 1 705 373 неденоминирани лева и 500 $. Съгласно заключението на изслушана при първото въззивно разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза стойността на направените разходи за определения на ищцата апартамент към 1997 г. е 21 710 деном. лева, а към момента на завършването му /1999 г./ - 23 303 лв. Увеличената стойност на дворното място вследствие изграждането на апартамент № 11 към 18.06.2004 г. според вещото лице е 49 945 лв., от която сума се приспадат необходимите средства от 2 431 лв. за отстраняване отклоненията от одобрения архитектурен проект, или стойността на имота се е увеличила с 47 514 лв. С влязло в сила решение по гр. д. № 1962/97 г. на ВРС предявеният от ищцата и едноличния търговец иск срещу част от собствениците за обявяване за окончателен на предварителния договор от 23.09.1994 г. е отхвърлен.

От правна страна съдът е приел, че въз основа на сключения между страните предварителен договор ответниците са възложили на ищцата извършването на строежа. Следователно всички извършени в тази връзка от нея или от лица, на които тя е възложила работи в имота, са извършени със съгласието и без противопоставянето на собствениците на имота. Поради това уреждането на отношенията между страните по делото следва да се извърши на основание чл. 72 във вр. чл. 74, ал. 2 ЗС. На ищцата следва да се присъди сумата, с която се е увеличила стойността на имота, съобразно дяловете на ответниците. Дела на И. се е увеличил с 23 757 лв., а на М. с 15 838 лв. Тъй като претендираните от ищцата суми са в по-малък размер и предвид влязлото в сила решение в частта, с която исковете са отхвърлени частично, съдът е уважил претенциите съответно за 17 724,75 лв. и за 11 816,49 лв.

1. Срещу така постановеното решение Т. В. прави оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излага доводи, че неправилно не е допусната исканата от нея съдебно-техническа експертиза за нова актуална оценка на извършените от нея подобрения в имота.

Жалбата е неоснователна.

С първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд искът на Т. В. срещу И. Б. И. и Б. Д. И. е уважен за сумата 17 724,75 лв., а срещу В. Б. М. и К. Ж. М. е уважен за сумата 11 816,49 лв. За разликата до пълния им размер 18 940 лв. срещу първите двама ответници и 12 626,66 лв. срещу третия и четвъртия, исковете са отхвърлени като погасени поради извършено прихващане. Ищцата Т. В. не е обжалвала решението и то е влязло в сила в отхвърлената част на исковете. Във въззивната инстанция претенциите не са изменяни. При това положение дори и да се установи нова, по-висока стойност на подобренията, тя не би се отразила на изхода на делото. Поради това настоящата инстанция приема, че не е допуснато процесуално нарушение като не е изслушана исканата съдебно-техническа експертиза.

В касационната жалба се съдържат и оплаквания относно искането за задържане. Тъй като въззивното решение не съдържа произнасяне по този въпрос, касационната жалба в тази част има характер на молба за допълване на решението. По искането на Т. В. за допълване на въззивното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл с решение № 148 от 13.07.2007 г. по в. гр. д. № 107/2007 г. като е оставил без уважение молбата. Постановеното по реда на чл. 193 ГПК (отм.) решение не е обжалвано.

2. Ответниците И. и Б. И. и В. и К. М. излагат оплаквания за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Конкретните доводи са, че неправилно не е допусната исканата от тях експертиза, която да даде заключение за стойността на необходимите разходи за премахване на отклоненията от архитектурния проект. Като необосновани сочат изводите на съда, основани на предварителния договор за отстъпване на право на строеж, който е обявен за нищожен. Твърдят, че ищцата нито е била във владение на имота, нито е изпълнител на строителството.

Жалбата е неоснователна.

С възражение /л. 193/ касаторите са направили искане за прихващане със сумите 7 280 лв. за първите двама и 4 860 лв. за третия и четвъртия, съставляващи необходими разходи за привеждане на сградата в съответствие с одобрения архитектурен проект. За установяване на претендираната стойност е изслушана съдебно-техническа експертиза и за признатата сума 1 215,25 лв. по отношение на първите двама касатори и 810,17 лв. за третия и четвъртия, е извършено прихващане с вземането на ищцата. Тази сума е приспадната от дължимата от ответниците сума за увеличената стойност на имота. Предвид изложеното не е допуснато процесуално нарушение като е отказано допускането на нова експертиза със същата задача.

Не се констатира и твърдяната необоснованост на съдебния акт и нарушение на материалния закон. Пред Върховния касационен съд при първоначалното касационно обжалване, касаторите са изложили /във възражението от 15.06.2005 г./ доводите си по приложението на чл. 70, ал. 4, чл. 72 и чл. 74, ал. 2 ЗС, които поддържат и в настоящата касационна жалба. Върховният касационен съд се е произнесъл по тези въпроси и е дал задължителни указания на долната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, които в съответствие с разпоредбата на чл. 213з, ал. 1 ГПК (отм.) са съобразени от въззивния съд. Съгласно т. 6 на ТР № 2/2004 г., ОСГК и ТК на ВКС, оплакванията, които са били игнорирани като неоснователни, не могат да бъдат предявени при повторното касационно обжалване. Предвид изложеното оплакванията, че ищцата няма качеството на недобросъвестен владелец, извършил подобрения в имота при знание и непротивопоставяне на собствениците, на които е даден отговор с предходното решение на ВКС, не следва да се обсъждат.

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение