Решение № 2074 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2011 г.

Решение № 2074 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Санг Гю Ким, гражданин на Република Корея против Решение № 148 от 29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1012/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЯЗ 2869/19.11.2010 г. на ВНД Директор на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, с която му е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на РБ". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Санг Гю Ким, гражданин на Република Корея против Заповед № ЯЗ 2869/19.11.2010 г. на ВНД директор на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на РБ". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. В чл. 39а от ЗЧРБ са изброени видовете принудителни административни мерки, в това число и принудително отвеждане до границата на Република България - т. 2. Установено е по делото, че разрешеният престой на жалбоподателя съгласно чл. 1, т. 2 от Регламент ЕО № 539/2001 г. на Съвета е изтекъл на 16.11.2010 г. и към момента на издаване на оспорената заповед същият не е имал разрешение да пребивава в страната. Правилно е отразено, че молбата за продължаване на престоя в Република България е подадена в ОД на МВР Велико Търново на 26.11.2010 г., т. е. след издаване на оспорената заповед. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,