Решение № 4539 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2017 г.

Решение № 4539 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г. С. Р., № 128, ет. ...-4, офис 3-4, чрез адв. С., срещу решение № 1889/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11254/2016 г. по описа на Административен съд гр. С.. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221016000889-091-001 от 03.08.2016 г. издаден от ТД на НАП - С., в частта, в която е потвърден с решение № 1847 от 18.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С.. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, освен това постановеното решение противоречи на трайно установената практика на ВАС и СЕС. В допълнение към касационната жалба се излагат допълнителни доводи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Посочено е, че процесните фактури са включени в справката-декларация и дневника за покупки за данъчен период - месец декември 2015 г., а не през съответстващите на издаването им периоди. Това е направено при условията на процедурата за корекции на грешки при декларирането, поради открита счетоводна грешка. Действително правото на данъчен кредит е упражнено след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но този срок е неприложим при извършване на корекции. Правото на корекция не се е погасило поради обстоятелството, че срокът е преклузивен. При неотразяване на документ от данъчно задълженото лице, следа то само да предприеме действия за корекция на откритата грешка, като няма задължение да уведоми данъчната администрация. В този смисъл ревизираното лице е действало съгласно изискването на закона и то веднага след като е установена счетоводната грешка. Неправилно в решението е обвързано коригирането на декларацията по чл. 126 от ЗДДС, с прилагането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Двете разпоредби третират различни хипотези и понятия. Когато правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява редовно в периода, в който е възникнало се прилагат сроковете по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но в разглеждания случай не се касае за редовно упражняване на правото на данъчен кредит, а за извършване на корекция при условията на чл. 126 от ЗДДС. Корекцията по ЗДДС и Директивата за ДДС не съдържат срок, в който може да бъде извършена. Неправилно, според касатора, в решението са приравнени грешката при отразяването на фактурите с липсата на материално правни предпоставки, които водят до непораждането на право на данъчен кредит. Въз основа на горните мотиви се иска отмяна на постановеното решение, както и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Ответникът-оспорва касационната жалба, като намира същата за допустима, но неоснователна. Моли, решението на АССГ да бъде оставено в сила. Правилно са обсъдени събраните по делото доказателства и правилно са приложени материално правните разпоредби на ЗДДС от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за допустимост на касационната жалба, а по същество я намира за неоснователна. Не се споделят твърденията на касатора, че установеният срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, не се прилага при извършване на корекции и грешки. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221016000889-091-001 от 03.08.2016 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП- С., изменен с решение № 1847/18.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- С.. Ревизионният акт се обжалва в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 19 430.56 лв., за данъчен период месец декември 2015 г. При осъществената проверка относно законосъобразността на ревизионния акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената форма по чл. 120 от ДОПК и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Страните не са спорили по фактите пред АССГ. Установено е, че "С. М." ЕООД не е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните фактури в данъчния период през който е възникнало това право или в един от следващите дванадесет данъчни периода. Правото на данъчен кредит по фактурите е упражнено от оспорващия през данъчен период месец декември 2015 г., чрез включването им в дневника за покупки и в СД по ЗДДС. Т. е данъчния период, в който ревизираното дружество е установило счетоводната грешка и е предприело действия за коригирането й. Съдът е приел, че спорът между страните е правен и касае прилагането на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Изложени са подробни мотиви, че срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС се отнася за всички случаи на приспадане на данъчен кредит, като разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС, не дерогира приложението на срока. Пропускането му преклудира правото на приспадане на данъчен кредит, независимо че е извършена корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. С тези мотиви и позовавайки се на практиката на СЕС, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Лице регистрирано по ЗДДС, може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит през периода, през който е възникнало това право или в един от следващите дванадесет данъчни периода. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗДДС правото се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справката декларация по чл. 125 от ЗДДС и за същия данъчен период, посочи документа по чл. 71 от ЗДДС, в дневника за покупките . От доказателствата по делото е видно, че ревизираното лице не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо, за да може да упражни това си право е необходимо да бъде спазена процедурата установена по чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, т. е. да се извърши корекция. Тъй като се касае за неотразяване на фактурите, в отчетните регистри за периода, в който са издадени, то корекцията следва да бъде извършена по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Тази грешка се коригира от лицето, чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, в който е установена. В конкретния случай, това е месец декември на 2015 г., в същият този месец, в отчетните документи по чл. 124 от ЗДДС - регистрите за покупка и по чл. 125 от ЗДДС - справка декларация, са отразени процесните фактури и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. В този случай не е необходимо да бъде уведомяван компетентния орган по приходите при съответната ТД на НАП. Уведомяване се дължи в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, в която процесния случай не попада, тъй като не се касае за неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, а за липса на такова отразяване. Съдът правилно е установил, че не е спорно между страните, че осъществените сделки са реални, за тях са налице данни в счетоводството на лицето, данъчната администрация разполага с необходимата информация, няма злоупотреба и бюджетът не е увреден и данъкът при доставчиците е платен, поради което са били налице всички предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Невъзможността да бъде реализирано това право е в следствие на счетоводна грешка, която е коригирана по относимата процедура - чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В разглеждания случай правото на приспадане на ДДС, се отказва единствено поради това, че извършената корекция по чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, е след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, като не е спорно осъществяването на предпоставките по същество за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета. Не е изпълнено единствено формалното изискване за упражняване правото на данъчен кредит, а реалността на доставката не е спорна. Пълният отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставката, е непропорционална санкция водеща до нарушаване на принципа на данъчния неутралитет и принципа на пропорционалност. Като е достигнал до изводи различни от тези първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. С оглед изхода на делото, в полза на касатора, следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 25 лв., за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение