Решение № 927 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2008 г.

Решение № 927 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Област Благоевград, против решение № 446/17.01.2008 г. по адм. д. № 200/2006 г. описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата Хаим Мардох, чрез процесуалния си представител адв. А. Железчев прави искане за оставяне на решението в сила като законосъобразно. Заинтересованата страна кмета на Община Благоевград не изразява отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано мнение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, трето отделение, след като обсъди данните по делото и взе предвид становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С посоченото по-горе решение, окръжният съд, по жалба на Хаим Мордох е отменил решение № 479/1.03.2006 г. на областния управител, с което е била утвърдена направена оценка и са определени квоти на наследниците на Исак Самуел Мордох, в изпълнение на влязло преди това решение на областния управител № Р-330/10.03.2000 г., с което, правоимащите са били обезщетени с компенсаторни записи за одържавени имоти. Със същото решение, съдът е определил размера на компенсаторните записи на стойност 21740.04 лв. Съображенията за това са били, че в този размер са били направени изчисленията от допуснатата и приета по делото техническа експертиза, която била съобразена и с изискването на ЗОСОИ. Така приетото е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, за висящите по този закон производства, действителната пазарна цена по чл. 3, ал. 3 т. 3, се определят съгласно отмененото Приложение № 1 от ЗМДТ, считано от 1.01.2002 г. Видно от чл. 2, ал. 1 от отмененото Приложение № 1 към ЗМДТ, базисната данъчна стойност на сградите се определя в левове за кв. м. в зависимост от конструкцията, вида и предназначението на сградата. От представения по делото акт № 3 от 25.12.1950 г. за завземане на имоти за държавата е видно, че от Исак Самуел Мордох са били одържавени процесните дюкяни намиращи се в паянтова сграда и обор. При тази фактическа обстановка, приетото от съда, че изчислението направено от депозираната експертиза е съобразено със ЗОСОИ е незаконосъобразно. Това е така, защото изчислението е направено на базисната цена на сградата по 10 лв. за кв. м., която по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3, б. "в" от отмененото Приложение № 1 към ЗМДТ се отнася за масивна сграда от монолитен бетон. При тази фактическа обстановка, съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства и безкритично е приел изчисленията на вещото лице, което е било в противоречие с посочения по-горе акт за завземане на одържавените имоти в полза на държавата. Нещо повече, не е била извършена съпоставка между експертното заключение въз основа, на което е било издадено и обжалваното решение на областния управител и това, което е било прието по делото с оглед констатиране причината за голямата разлика в оценката на одържавените имоти. С оглед изложеното до тук, постановеното решение следва да се отмени, като спора бъде решен по същество, при което се отхвърли жалбата като неоснователна по следните съображения: От представения акт № 3/1950 г. за завземане на недвижим имот за държавен, издаден въз основа на решение № 399/7.10.1948 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС е видно, че е била одържавена паянтова сграда с три дюкяна и обор, находящи се на ул. "А. Стамболийски", Благоевград. От представените по делото две експертни заключения - това, въз основа на което е било издадено обжалваното решение на областния управител и на назначената съдебна техническа експертиза се установява, че разликата в размера на дължимото обезщетение се явява единствено в резултат от различно възприетата от двете вещи лица базисна данъчна оценка. Настоящият съдебен състав приема, че тя следва да бъде в размер на 2.60 лв. за кв. м. съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от отмененото Приложение № 1 към ЗМДТ, тъй като е била отчуждена паянтова сграда. По изложените съображения, настоящият състав намира, че оценката изготвена от областния управител на Благоевградска област е законосъобразна, поради което жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК