Решение № 7983 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Бамекс АД, ЕИК[ЕИК] против Решение 947 от 26.04.2018 г. постановено по адм. дело 2057/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, пар. 3 от ДЕС срещу Министерство на икономиката за присъждане на обезщетение в следствие на отменена по съдебен ред заповед ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. на заместник-министъра на икономиката, както следва: за сумата от 6 222 716, 34 лв. за претърпени имуществени вреди и лихви върху тази сума в размер на 1 281 616, 76 лв. за периода от постановяване на съдебното решението, с което заповедта е отменена до подаване на исковата молба, и за сумата от 50 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и лихви върху сумата в размер на 36 803,45 лв. за периода от издаване на отменената заповед до подаване на исковата молба. Със същото съдебно решение Бамекс АД е осъдено да заплати на Министерство на икономиката разноски в размер на 1050,00 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Бамекс АД, се представлява от адв. Бончева, която поддържа касационната жалба. Ответникът, Министерство на икономиката, редовно призован, не се представлява. В депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага съображения за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно- за правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил предявения от Бамекс АД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, пар. 3 от ДЕС срещу Министерство на икономиката за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на отменена по съдебен ред заповед ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. на заместник-министъра на икономиката, с която е разпоредено отнемане на лиценза на дружеството за извършване на търговка дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Размерът на отхвърлените искови претенции е, както следва : претендира се присъждане на сумата от 6 222 716, 34 лв. за претърпени имуществени вреди, както и лихви върху тази сума в размер на 1 281 616, 76 лв. за периода от постановяване на съдебното решението, с което заповедта е отменена до подаване на исковата молба и за сумата от 50 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и лихви върху тази сума в размер на 36 803,45 лв. за периода от издаване на отменената заповед на министъра на икономиката до подаване на исковата молба. С постановеното решение Бамекс АД е осъден да заплати на Министерство на икономиката разноски в размер на 1050,00 лв. За да достигне до този правен резултат, Административен съд Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е стигнал до извода, че така предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. на заместник-министъра на икономиката са недоказани и неоснователни. По делото безспорно е установено обстоятелството, че е налице Заповед ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. на заместник-министъра на икономиката, с която на основание чл. 59, ал. 1, т. 2, б. г от ЗУО (отм.) на Бамекс АД е отнет лиценза за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Заповедта е обжалвана в законоустановения срок и с Решение 5250 от 26.07.2013 г., постановено по адм. дело 6582/2008 г. по описа на АССГ същата е отменена. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.09.2013 г. В подкрепа на твърденията на ищеца относно претърпените от дружеството имуществени и неимуществени вреди, резултат от отменената заповед на заместник-министъра на икономиката са изслушани показанията на свидетели, които при условията на чл. 172 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е приел като недостоверен източник на данни за релевантните по спора факти и обстоятелства. На следващо място по делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. По делото е установено, че оспорването на заповедта на заместник-министъра на икономиката е суспендирало влизането й в сила. Законът не съдържаща изрична правна норма, придаваща на заповедта изпълнителна сила от датата на постановяването й. По отношение на същата заповед не е било разпоредено предварително изпълнение от издателя й, поради което административният съд е приел, че издадената заповед на заместник-министъра на икономиката за отнемане на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на Бамекс АД никога не е породила своето действие, търсено от административния орган при издаването й. В резултат на горното, макар и насочен към правната сфера на ищеца, административният акт не я е засегнал реално. От представените по делото дневници за покупките и продажбите, както и от справките за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали за периода 2008 2013 г. е видно, че дружеството не е преустановявало закупуването на отпадъци от черни и цветни метали, както и другата си търговска дейност, свързана с обработката им и продажбата на изработените елементи. По горните съображения административният съд е приел, че твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в принудително съкращаване обема на работа, наложило се от намаляване на доставките на суровина по причина оттегляне на доставчиците вследствие отнемане на лиценза на дружеството и причинената от това невъзможност дружеството да изпълни своите договорни задължения по изплащане на заплати , вноски до сключените договори за банков кредит и публични задължения към НАП , дори да са настъпили, не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед. Същото се отнася и до претенцията на ищеца за пропуснати ползи от изгубеното безвъзмездно финансиране по оперативна програма Развитие на конкурентноспособността на българската икономика. Административният съд е стигнал до решаващия извод, че твърдените от ищеца вреди предхождат по време на настъпването им заповедта на заместник-министъра на икономиката за отнемане на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, която, предвид нейното обжалване и последваща отмяна, не е влизала в сила и не е довела до реално отнемане на лиценза , от каквото отнемане се претендират вредите- т.е. дори БамексАД да е претърпяло вреди от вида на твърдените от него, същите не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка със Заповед ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. на заместник-министъра на икономиката, от която се претендират. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а непосредствени са тези вреди, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Съдът е стигнал до същия правен извод и по отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация , резултат от незаконосъобразната заповед на заместник-министъра на икономиката за отнемане на лиценза за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото, доводите и становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Безспорно установено по делото е, че не са налице всички елементи от фактическият състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица по смисъла чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което правилно първоинстанционният съд е заключил, че исковите претенции са неоснователни . Съдът е посочил, че доколкото в периода от издаването до отмяната на заповедта, същата не е породила никакви фактически и правни последици и доколкото до реално отнемане лиценза на БамексАД за упражняване на търговска дейност с черни и цветни метали така и не се е стигнало, то същата не е предизвикала и промяна в правната сфера на ищеца. По делото безспорно е установено, че спрямо процесната заповед не е било допуснато предварително изпълнение по надлежния ред, както и че същата не е подлежала на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. По горните съображения правилен е изводът на административния съд, че издаденият и отменен впоследствие административен акт никога не е произвел целеното от административния орган при издаването му правно действие, поради което не би могъл обективно да навреди на ищеца. Обосновани и в съответствие със събраните и обсъдени по делото доказателства са изводите на съда за липса на установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения акт. Административният съд се е позовал на представените по делото дневници за покупките и продажбите, както и на справките за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които дружеството е представяло в Министерство на икономиката за периода 2008 2013 г., от които е видно, че БамексАД не е преустановявало търговската си дейност, свързана със закупуването на отпадъци от черни и цветни метали и обработката им за целия отрязък от време от издаване на процесната заповед до отмяната й с влязъл в сила съдебен акт. Такава дейност дружеството не би могло да извършва, ако лицензът за търговската му дейност беше отнет. Ето защо правилен и обоснован е извода на административния съд, че, макар и насочен към правната сфера на ищеца, административният акт не го е засегнал реално. Обосновано в тази връзка съдът е приел, че показанията на свидетелите относно обстоятелството, че намаляването на обема на работа вследствие оттеглянето на всички доставчици на суровини, настъпило единствено по причина на издадената заповед на заместник-министъра на икономиката, не се подкрепя от останалите доказателства, представени и приети в хода на съдебното производство, включително и с приетите по делото съдебни експертизи. Безспорно установено по делото е, че в периода 01.01.2008 г. 31.12.2012 г. Бамекс АД е работило с различни доставчици, което е в пълно противоречие с твърдението на дружеството, че вследствие на издадената заповед за отнемане на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали доставчиците на суровини, с изключение на един /Белезирев ЕООД/, са се оттеглили. Правилно административния съд е приел, че липсват безспорни доказателства, които да обосновават извод за наличие на пряка и причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед на заместник-министъра на икономиката и невъзлагането на поръчки на дружеството от страна на Бомбардиер транспортейшън. Обосновано съдът е заключил, че липсата на поръчки от страна на Бомбардиер транспортейшън не може да се обоснове единствено с издадената, но не влязла в сила заповед за отнемане на лиценза на Бамекс АД. Нещо повече - в хода на преговорите с Бомбардиер транспортейшън на дружеството - ищец е издаден сертификат за одобрен доставчик. По време на преговорите и извършените одити от страна на дружеството възложител, наличието на издадената, но не влязла в сила заповед за отнемане на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, не е била посочена като причина, за да не се стигне до финализиране на преговорите между двете дружества и сключване на окончателен договор. В противен случай Бамекс АД не би получил статут на одобрен доставчик. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло приетата от Административен съд Пловдив фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи и по отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени от дружеството неимуществени вреди, претърпени от отменената като незаконосъобразна заповед на заместник-министъра на икономиката, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви, обосноваващи изводите на съда за неоснователност на исковата претенция по чл. 4, пар. 3 от ДЕС. Административния съд не е допуснал такова нарушение по следните съображения : Докато отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се реализира при наличие на следните предпоставки: отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, претърпени вреди, както и пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния акт, действие или бездействие, отговорността на държавата за вреди от нарушение на норма на ПЕС се реализира при осъществяването на различен фактически състав, който включва следните елементи: нарушение на приложима и относима съюзна норма, нарушението да е достатъчно сериозно (явно, съществено) и претендираните вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното нарушение. Независимо от различните фактически състави за реализиране отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и тази по чл.4, параграф 3 от ЗЕС, налице е тъждественост на един от изискуемите елементи и в двата случая - изискването за наличие на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие, респективно нарушената норма на ПЕС и претендираните вреди. Като е приел за недоказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед на заместник-министъра на икономиката и претендираните вреди, административният съд е достигнал до правилния извод за неоснователност на исковата претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че не е налице и нарушение на чл.4, параграф 3 от ДЕС, съотнасяйки мотивите за невъзникване на отговорност за държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в конкретния случай и към претенцията по §4, пар.3 от ДЕС, доколкото и двата вида отговорности се разглеждат по един и същ процесуален ред. Не е налице липса на мотиви в случая, тъй като и самият ищец както в исковата си молба , така и в хода на съдебното производство, не е навел конкретно оплакване в какво се изразява нарушаването на чл.4, пар.3 от ДЕС, поради което не може да се направи обоснован извод за достатъчната същественост на това нарушение в случая. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отнесъл изложените мотиви, в частта относно липсата на пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед и претендираните вреди, каквото е условието за ангажиране и на отговорността по чл. 4, пар. 3 от ДЕС, административният съд не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение