Решение № 10392 от 8.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2016 г.

Решение № 10392 от 8.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР В. срещу решение № 1506 от 06.07.2016 г. по адм. д. № 608/2016 г. на Административен съд В., с което е отменено писмо УРИ № 819000-3558/08.02.2016 г. на Началник на сектор "ПП" при ОДМВР-В., в което е обективиран отказ за първоначална регистрация на МПС "Тойота РАВ 4", с номер на рама JTEYG20V200002642, постановено по заявление № 150819049186/2015 г., подадено от Р. Й. Д. и е изпратена /върната/ преписката на Началник сектор "ПП" при ОДМВР-В., за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Излага се касационно основание за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, неправилно съдът е приел, че правната норма на чл. 143 от ЗДвП е тълкувана разширително. Неправилно съдът приел, че оспореното писмо е отказ за регистрация. Ответната страна не е взела становища. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Първоинстанционният съд е отменил отказа за регистрация на МПС, тъй като не са налице основанията на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, а само на това основание може да се откаже регистрация. Съгласно чл. 143, ал. 2 ЗДвП се забранява заличаване на номера на двигателя на превозното средство, а съгласно чл. 138, ал. 1 ЗДвП се допускат за движение само превозни средства, които отговарят на изискванията на закона и издадените въз основа на него нормативни актове. Номерът на двигателя не е посочен и в договора за покупко-продажба на МПС, а съгласно § 2, т. 8 ДР на Наредба 1-45/2000 г. идентификацията е съвкупност от дейности, включващи и сравняване на данните на идентификационните номера от документите, с тези на превозното средство. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че в случая е установено, че е налице неправомерно въздействие върху двигателя на автомобила чрез механична интервенция, при която по площадката, предназначена от завода-производител за номер на двигател, има следи от механично въздействие с метален остър предмет. Не е проявен номер на двигател, същият е механично заличен- не се разчита и не е автентичен. В ПЗР на ЗДвП-§ 6, т. 61 и в ДР на Наредбата - § 2, т. 8 и т. 9 са изяснени понятията за идентификация и идентификационен номер. Релевантният факт, при проявлението на който може да се наложи принудителната административна мярка - отказ от регистрация е изменен, подменен или заличен идентификационен номер на пътното превозно средство. В конкретният случай се установява, че липсва номер на двигателя, което не е изрично упоменато в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП, като предпоставка, сочеща на основание за регистрация на автомобила. Законодателят не е въвел като материално-правна предпоставка за приложението на забраната на чл. 143, ал. 3 ЗДвП установена интервенция върху номера на двигателя на автомобила, тъй като идентификационен номер на пътно превозно средство се счита този на рамата. Административният орган изследвал възможността за установяване на оригиналният номер, поставен на двигателя и като не го е установил, е постановил отказ за регистрация, който противоречи на релевантните за случая материални разпоредби. Решението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 от същата разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Член 143, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Следователно ал. 1 на чл. 143 изисква регистриране на моторното превозно средство по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, ал. 2 прави разграничение между идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а ал. 3 забранява регистриране на пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер. С оглед това правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП уреждаща отказа за регистрация има предвид идентификационен номер, различен от номера на двигателя на превозното средство. Законът предпоставя, че съществена характеристика на превозното средство е рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер за да бъде регистрирано моторното превозно средство, а двигателят е компонент на автомобила. Не е предвидена в наредбата възможност за възстановяване на номера на двигателя, поради което при невъзстановяване на номера на двигателя би било невъзможно да се извърши регистрация на превозното средство. Съгласно чл. 2 от Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство възстановяването на ИН представлява повторно нанасяне на оригиналния ИН по механичен начин върху рамата (купето или шасито) на ППС. Неоснователни са доводите в жалбата, че оспореното пред съда писмо не е административен акт, тъй като представлява отказ за регистрация на МПС, собственост на жалбоподателката пред съда. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение