Решение № 8253 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2014 г.

Решение № 8253 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко-Стил" ООД против решение № 2899 от 30.04.2014 г., постановено по адм. д. № 10767/2013 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 изх. № 02-160-2600/14779 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта, с която е оторизиран сума по СЕПП и НР2 в размер на 0 лева и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по делото разноски в размер на 550 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че касаторът поддържа като касационно основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С УП, предмет на обжалване пред административиня съд, на "Еко-Стил" ООД е отказано изцяло подпомагане за 20012 г. по СЕПП и НР2 за декларираните в заявлението за подпомагане площи. Фактическите основания за отказа са еднакви и по двете схеми и те са - установени двойно заявени площи и недопустими за подпомагане площи след извършена проверка на място. Посоченото от административния орган правно основание за отказа е - по СЕПП - чл. 43, ал. 4 ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от същия закон, а по НР 2 - чл. 12, т. 1 и чл. 14 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". За доказване верността на констатациите си, ответникът в хода на съдебното обжалване е поискал от съда допускане на съдебно-техническа експертиза, която е допусната и заключението й е прието от съда. Въз основа на заключението, съдът е приел, че: заявени за подпомагане са обработваеми земи, засети със слънчоглед, лавандула, пшеница, тритикале, маслодайна роза и други култури, като по СЕПП са заявени 103 БЗС, а по НР2 92; установени са застъпвания в 63 от заявените парцели с обща площ от 34,3 ха, като жалбоподателя е представил документи за част от застъпените площи в размер на 27,25 ха, като за част от тях са представени документи и от другите участници в застъпването - Дели Копринков и Петко Козарев. Вещото лице констатира, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е 39,74 ха или 55,59%, а по НР2 недопустимата площ е 33,69 ха или 33,69%. Съдът е формирал извод, че жалбоподателят е заявил за подпомагане площи, които не са обработени, а за да са допустими за подпомагане, площите следва освен да попадат в допустимия слой за подпомагане, но и същите реално да се ползват и поддържат в добро земеделско състояние, аргумент от чл. 43, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че констатациите в УП се потвърждават от заключението на вещото лице. Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че ответникът неправилно е ценил представените доказателства във връзка с двойно заявените площи и не е отчел, че представените договори между ЗК "Песнопой" и Петко Козарев не са годно правно основание за ползването на тези имоти. Съдът е посочил, че ДФЗ няма правомощия при представяне на сключени договори от повече от едно лице за едни и същи площи, да изследва кой от тези договори е действителен. Приел е, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Тълкувайки чл. 37, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11/2009 г., съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил процедурата за уведомяване на ДФЗ и представяне на доказателства за извършеното посегателство върху част от засятите култури от трети лица. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно - изводите на съда са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че жалбоподателят е представил документи за ползване за голяма част от установените като застъпени площи, от които не се е отказал. Установява се също така, че за същите части са представени документи за ползване и от други лица. Следователно, налице е хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Приложимата процедура за изясняване на застъпването и правомощията на органа във връзка с това са регламентирани в чл. 17 и сл. от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 17, ал. 6 от Наредбата, която регламентира, че в хипотеза като настоящата, разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18. В конкретния случай от УП не става ясно проведена ли е тази процедура преди да се откаже финансово подпомагане на жалбоподателя за застъпените площи и кои са документите, установяващи провеждането й. Заключението на приетата по делото експертиза e изготвено въз основа на материалите, приложени по делото и материалите, налични в ДФЗ и МЗХ. Установено е от вещото лице, че в резултат на извършените проверки на място, за части от заявените площи от жалбоподателя са установени "липсващи растения", за други части е установено, че са необработвани, вкл. и такива, които са под угар. Условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схемите за плащане на площ са установени в Наредба № 5 от 10.03.2010 г., издадено от министъра на земеделието и обн. в ДВ, бр. 22/19.03.2010 г. впоследствие изменяна и допълвана. В обжалваното уведомително писмо административният орган не е посочил, кое от визираните изисквания в тази наредба не е изпълнено, за да се квалифицират площите като земеделски. Посоченото основание - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва за земите, заявени по СЕПП, не отговаря на фактическите обстоятелства, установени от проверките на място и възпроизведени в заключението на съдебно-техническата експертиза. Аналогично е положението и относно отказа за финансиране на площи по НР2. Правното основание, посочено в УП е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. което регламентира, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Административният орган е следвало да изложи конкретни мотиви в акта, от които да става възможна преценката, дали констатираното в резултат от проверките на място е "нередност" по смисъла на чл. 1, § 10 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията или става дума за "неспазване" по смисъла на чл. 1, параграф 36 от същия Регламент, или са налице както нередности, така и неспазване. Тази преценка е необходима, за да се прецени доколко намаленията и санкциите, приложени от органа са резултат от точното прилагане на относимите за случая разпоредби. В първия случай (при нередност) ще са нарушени критериите за допустимост на подпомагането и за намаленията и изключванията ще е приложим чл. 58 от Регламента. Във втория случай (при неспазване) ще са нарушени изискванията за кръстосано спазване съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 73/09 на Съвета и по-конкретно условията за добро земеделско и екологично състояние на земята вр. с Раздел III от Наредба № 5/10.03.2010 г., в който случай приложими за намаленията и изключванията са разпоредбите на чл. 71 и сл. от Регламент (ЕО) № 1122/09 или чл. 77 от същия регламент в случай, че неспазването представлява и нередност. Административният съд приемайки, че обжалваният пред него акт е законосъобразен в това число и съдържащ мотиви, обосноваващи крайния резултат, е формирал необоснован извод, който е и в основата на неправилно постановеното от него решение. Решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, вместо това се отмени обжалваното УП и преписката се върне на административния орган за ново мотивирано произнасяне. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд