Решение № 12381 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2014 г.
ВАСVI отделение17.10.2014 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/07.03.2014 г. по адм. дело № 784/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА СД "Медицина - Стойковски и съдружие" със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище да заплати на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик сумата от 200,00 /двеста/ лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12381 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Медицина - Стойковски и съдружие" със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище против решение № 150/07.03.2014 г. по адм. дело № 784/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че протоколът за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности е връчен след срока по чл. 26, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на ПИМП и СИМП. Посочва, че директорът на РЗОК - гр. Пазарджик е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от сключения индивидуален договор, като е извършил контрол по изпълнението на регулативните стандарти, въпреки че е налице неусвоен регулативен стандарт по бл. МЗ НЗОК № 3 и бл. МЗ НЗОК № 4 в края на второто тримесечие на 2012 г. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 150/07.03.2014 г. по адм. дело № 784/2013 г. Административен съд - Пазарджик е изменил писмена покана изх. № 13/29-05-1175 от 02.08.2013 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с която СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГППИМП" гр. Панагюрище е поканено да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 3087,20 лева за периода второ тримесечие на 2012 г., като е намалил дължимата сума от 3087,20 лева на 2611,20 лева. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд се е позовал на приетата по делото експертиза и установеното в хода на процеса превишение на определените на лечебното заведение параметри за СМД и МДД за второто тримесечие на 2012 г. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № РД-09-69 от 29.01.2013 г. директорът на РЗОК гр. Пазарджик е разпоредил да бъде извършена финансова проверка по договор № 13/РД-29-026/09.02.2012 г. за дейността на лечебното заведение СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГППИМП" гр. Панагюрище за второто тримесечие на 2012 г. Съставен е констативен протокол от 31.01.2013 г. и протокол за неоснователно получени суми № 16 от 31.01.2013 г., съгласно които са констатирани превишения на определените регулативни стандарти извън разрешените надвишения и задължителното компенсиране, както следва: 1. За надвишение в частта "Направление за специализирана медицинска дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 3) на обща стройност 2363 лева; 2. За "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) на обща стойност 724.20 лева. В констативния протокол е отбелязано, че в резултат на превишените регулативни стандарти, НЗОК/РЗОК е заплатила неоснователно на изпълнителите на специализираната медицинска помощ и медико-диагностична дейност за посочения период сума в размер 3087.20 лева, която следва да бъде възстановена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. С констативния протокол и във връзка с констатираните нарушения в дейността на изпълнителя на медицинска помощ са дадени задължителни предписания и препоръки за подобряване на дейността му. В резултат на проверката е издадена и обжалваната писмена покана с изх. № 13/29-05-1175 от 02.08.2013 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която е разпоредено на жалбоподателя да заплати доброволно на РЗОК гр. Пазарджик неправомерно получената сума в размер на 3087.20 лева, за периода второ тримесечие на 2012 г., поради допуснато надвишение на определения брой на назначените специализирани медицински дейности и стойности на назначените медико-диагностични дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Броят на СМД и цената на назначаваните МДД, с които следва да се съобрази лечебното заведение са отразени в двустранно подписани протоколи - първият за определяне на броя на назначаваните СМД и стойности на МДД за II-ро тримесечие на 2012 г., съставен и подписан от страните на 03.04.2012 г., а вторият за определяне на допълнителен брой на назначаваните СМД и стойности на МДД, съставен и подписан на 20.06.2012 г. За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото първоинстанционният съд е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е ценил като компетентно изготвено и съгласно която има превишение на регулативните стандарти бл. МЗ-НЗОК № 3 на обща стойност 1887 лева, а за бл. МЗ-НЗОК № 4 в размер на 724.20 лева. Вещото лице е направило сравнителен анализ на издадените направления, при което е констатирало, че през второто тримесечие на 2012 г. от изпълнителят на медицинска помощ има издадени направления бл. МЗ-НЗОК № 3, които не са от тип 1, 2 и 4 и е извършило съответните корекции в изчисленията. За достигането до тези резултати вещото лице е направило и приспадане на допустимото 10 % разрешено надхвърляне и допустимо 15 % разрешено надхвърляне на регулативните стандарти, съгласно Правилата, приети с решение № РД-НС-04-5 от 31.01.2012 г. на Надзорния съвет на НЗОК. От гореизложеното е видно, че преценката на съда досежно фактическите установявания по спора почива на доказателствени средства, приобщени по надлежния ред, като съдържащите се в тях доказателства обосновават направените изводи във връзка с относимите обстоятелства по спора. При отделяне на спорното от безспорното административният съд е направил верен анализ на размера на дължимото превишение и законосъобразно е редуцирал сумата, отчитайки заключението на експертизата. Неоснователни са наведените доводи за несвоевременно връчване на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2012 г. Лечебното заведение ги е получило през процесното тримесечие и се е задължило да ги изпълнява. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ИД, за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват към договора протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. При наличие на подписани от страните по договора протоколи за определяне на РС за второ тримесечие на 2012 г., същите се ползват със задължителна сила. Атакуваното съдебно решение не страда и от наведения в касационната жалба порок за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съдът е реализирал разписаните му по закон правомощия, точно е прилагал процесуалните норми и е гарантирал пълноценно упражняване на правата на всяка от страните в процеса. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение