Решение № 4955 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Аргиров, против Решение 1311/21.12.2023 г., постановено по административно дело 910/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С оспореното решение е отменена Заповед 997/12.05.2023 г. на Директора на Агенция Митници, с която на държавния служител Л. Ширин - инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, с ранг V-ти младши, на основание чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.107, ал.1, т.З ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение без предизвестие, без запазване на придобития ранг. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Аргиров, с искане за уважаването й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответната страна Л. Ширин посредством писмен отговор, изготвен от адвокат М. Иванова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Първостепенният съд е отменил процесната заповед, развивайки мотиви за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на изискванията за нейната форма. Настоящият съд споделя една част от възприетите в решението правни изводи, а именно тези, които касаят формата на административния акт. Правилни са изводите на съда за допуснати нарушения на изискванията, разписани в чл. 91 ЗДСл. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, налице ли е увреда на държавата или гражданите, и ако такава е налице какъв е нейният интензитет и степен. Липсва обсъждане и на формата на вина на държавния служител, на субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. В оспорената заповед административният орган не е изложил мотиви и относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на служителя. Както правилно е приел административният съд, посочените в заповедта мотиви в изпълнение на задължението по чл. 91 ЗДСл са общи и абстрактни и сами по себе си характеризират всяко едно дисциплинарно нарушение, извършено от митнически служител като тежко. Отсъствието на мотиви защо извършеното нарушение обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. На следващо място, касационната инстанция счита, че процесната заповед се явява немотивирана на още едно допълнително основание. В същата е посочено, че с извършване на описаните действия държавният служител, е нарушил виновно своите задължения, като е извършил дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл - не е спазил правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Тоест, служителят е наказан, за това че неговото поведение осъществява едновременно съставите на две административни нарушения, но не е обосновано с кои действия е осъществил втория състав нарушение и кои конкретни правила от кодекса е нарушил. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна като претендираните и действително извършените разноски от негова страна са в размер на 1200 лева. Възражението на другата страна за прекомерност на този размер и искането за присъждане на разноски под определения в закона минимум, е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обема на престираната от упълномощения адвокат работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,