Определение по допустимост от 21.05.1996 г. на КС по к. д. № 9/1996 г.

Конституционен съд21.05.1996 г.докладчик Цанко Хаджистойчев

Диспозитив

Допуска за разглеждане по същество искането от 14 май 1996 г. на 52 народни представители от 57-о Народно събрание за установяване на противоконституционност на посочените по-горе в т. 1 от мотивите на определението законови разпоредби, както и за даване задължително тълкуване на чл. 5, ал. 5 от Конституцията относно влизането в сила на данъчните закони по въпроса. Формулиран в т. 2 на мотивите. Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния съд, главния прокурор, министъра на финансите, министъра на правосъдието и Сметната палата. Преписи от искането и настоящето определение да се изпратят на заинтересуваните страни с уведомление, че в 10-дневен срок могат да представят писмени становища. Препис от определението да се изпрати на народните представители, сезирали съда, като се уведомят за възможността да представят в същия срок допълнителни съображения в подкрепа на искането. Председател: Асен Манов

Мотиви

Делото е образувано на 14 май 1996 г. по искане на 52 народни представители от 37-о Народно събрание.

Конституционният съд е сезиран за следното:

  1. На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

Да обяви за противоконституционни: а) чл. 2, буква "а" от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - обн., изв., бр. 104 от 1951 г.; изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 37 от 1996 г., б) чл. 6, ал, 1 от Приложение № 1, създадено с § 4 от Закона за изменение и допълнение данъци и такси (ЗИДЗМДТ) - ДВ, бр. 37 от 30.IV. 1996 г. и в) § 14 ЗИДЗМДТ.

Твърденията са за нарушения съответно на чл. 6, ал. 2, изр. 1, чл. 19, ал. 1 и 3, чл. 57, ал. 2, чл. 60, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 от Конституцията.

  1. На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.

Да даде задължително тълкуване на чл. 5, ал. 5 от Конституцията относно влизането в сила на данъчните закони. Поставя се въпросът, "може ли техните норми да засягат периоди на текущата година, през която са влезли в сила или се прилагат през следващата финансова година (когато се отнася за годишен данък).

Конституционният съд намира искането за допустимо. Това е така, защото то е предявено от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията и попада в кръга на правомощията на съда, установени с чл. 149, ал. 1 от Конституцията.

С оглед предмета и основанията на направеното искане Конституционният съд приема, че заинтересувани страни по смисъла на чл. 18 ЗКС са: Народното събрание, президентът, Министерският съвет, Върховният съд, главният прокурор, министърът на финансите, и министърът на правосъдието, Сметната палата.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1 Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд

Цитирани разпоредби

16
  • чл. 149, ал. 1
  • чл. 14 ЗИДЗМДТ
  • чл. 18 ЗКС
  • чл. 19, ал. 1 ЗКС
  • чл. 149, ал. 1, т. 2
  • чл. 149, ал. 1, т. 1
  • чл. 150, ал. 1
  • чл. 19, ал. 1
  • чл. 2
  • чл. 4
  • чл. 5, ал. 5
  • чл. 57, ал. 2
  • чл. 6, ал. 2
  • чл. 6
  • чл. 60, ал. 1
  • чл. 84, ал. 3