Решение № 546 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1886/2012 г.

Решение № 546 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1886/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Е. М. С. за възобновяване на нохд № 2180/2010 г. на Русенския районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 259/06.12.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане в съдебната фаза с оглед упражняване правото му на лично участие в съдебното разглеждане на делото. В искането, поддържано лично от явилият се пред ВКС в с. з. осъден С. и от назначеният му служебен защитник адвокат Х. Б., се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно преследване и не е знаел за задочно постановената присъда по горното дело. Твърди, че е категорично установено незнанието му за съдебното производство и влязлата в сила присъда, за която е узнал при задържането му за изпълнението й от 30.03. до 27.04.2012 г., след което е екстрадиран от Германия за България. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Русенския районен съд за ново разглеждане. Претендира още, че правното основание за възобновяване на делото е и по чл. 422, ал. 5 НПК, поради екстрадирането му съгласно ЕЗА от 12.07.2011 г. на РП гр. Русе, където са посочени правните гаранции за възобновяване на делото съгласно българското законодателство. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост и основателност на искането за възобновяване като счита, че то е по чл. 423, ал. 5 НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ ПО ЧЛ. 423 И СЛ. ОТ НПК И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС в настоящият му състав приема, че датата на узнаване от осъдения на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 30.03.2012 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, тъй като е подадено на 28.09.2012 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Осъденият Е. М. С. е бил предаден на съд на 10.09.2010 г. с внесен срещу него обвинителен акт, изготвен от Русенската районна прокуратура, за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Видно от приложена призовка на л. 14 от първоинстанционното производство по НОХД № 2180/2010 г. по описа на РРС, подс. С. е бил надлежно редовно призован (призовката му е връчена лично) за първото по делото заседание на 18.10.2010 г. от 10.00 часа и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. Той е взел лично участие в първото по делото заседание, което е било отложено за 18.11.12 г., но е бил уведомен лично за датата на отлагането на заседанието. В следващото съдебно заседание и до приключването на делото с присъда подсъдимият не се е явявал. Данните, събрани от съда са, че е напуснал адреса на който е бил призоваван, без да посочи уважителна причина за неявяването си и без да уведоми съда за новото си местонахождение. В резултат на това поведение на подсъдимия съдът е изменил мярката му за неотклонение в задържане под стража. Фактите по делото сочат още, че осъденият С. е бил обявен за местно и общодържавно издирване, видно от телеграма на ОД на МВР, Сектор "Издирване" № 51505/24.11.2010 г. (л. 32-л. 33 по делото) и от справка на ОД на МВР, че на 06.11.2010 г. е напуснал страната през ГКПП "Дунав мост". Тези фактически данни и въз основа на преценката, че отсъствието му няма да се попречи на разкриване обективната истина, са формирали правното основание за даване ход на делото от първостепенния съд в отсъствие на С., съгласно чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. Съдебното следствие е проведено, както и обявяването на присъдата при участието на назначен на осъдения служебен защитник. Изложените обстоятелства ясно определят, че С. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес. Видно от проведеното първоинстанционно производство, след като е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, той не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина. На С. е бил връчен препис от обвинителния акт на 18.10.2010 г. и той се е явил на тази дата, а на 18.11.12 г. не се е явил, редовно призован за съдебно заседание пред Русенския окръжен съд, без да сочи уважителна причина за това. Останалата част от съдебната фаза на процеса за него е протекла задочно, тъй като той не се е явявал на съдебните заседания, нередовно призован, с неизвестен в страната и в чужбина адрес, след съзнателното й напускане и установяване в чужбина с неизвестен за съда адрес. Несъмнено е, че като се е отклонил от местоживеенето си и е заминал за чужбина, при знанието, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес, осъденият е бил запознат и с последиците за него при неупражняване на правото му на лично участие в наказателното производство в съдебната фаза. Логиката на фактите сочи, че той доброволно се е отказал от правото си да се яви в съдебно заседание и сам, в личното си качество да се яви и се защитава, като е разчитал само на служебно назначеният му защитник. Следователно, неучастието на осъденият С. в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение, от което законът не му предоставя черпенето на допълнителни права, каквито са предвидени в чл. 423, ал. 1 НПК, поради диспозитивният характер на това право. Е. С. не може да черпи права и по чл. 423, ал. 5 НПК. Предаването му от друга държава с ЕЗА (Европейска заповед за арест) за изпълнение на процесната влязла в сила присъда не е скрепено с предоставени правни гаранции от представителя на съдебната институция на молещата страна - Република България за възобновяване на делото. Формалното описание в бланковия текст на Е. на съдържанието на националното ни законодателство за правната възможност за възобновяване на наказателното дело при задочно осъждане, както е в настоящият случай, не води автоматично до настъпването за лицето - задочно осъден, на визираните в чл. 423, ал. 5 НПК правни последици. На С. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при зачитане на всички негови процесуални права по НПК. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда. Не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение