Решение № 563 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 591/2009 г.

Решение № 563 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 591/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1 пр. последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение от 22.06.2009 г., постановено по НОХД № 10703/2008 г. от Софийския районен съд - 95 н. с., което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се частична отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Б. Б. изразява лично и чрез процесуалния си представител адв. Й. Кюпелийска от САК становище за неоснователност на искането на Главния прокурор и моли то да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения от закона срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1 предл. последно от НПК, като, разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С определение от 22.06.2009 г. по НОХД № 10703/2008 г. на Районен съд - София е одобрено споразумение между представителя на Районна прокуратура-София и защитника на подсъдимия Б. Д. Б. от София адв. Й от САК, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на 20.05.2008 г. в София на престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК му е наложено наказание "пробация" с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 - "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписването му пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 3 години за всяка една от тези мерки, както и такава по чл. 42а, ал. 2, т. 5 - "поправителен труд" за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 381, ал. 8 от НПК е извършено групиране на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наказанието по тази присъда с това по предишното му осъждане по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС - VIII н. с., като му е наложено общо, най-тежко наказание "пробация" с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 - "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписването му пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 3 години за всяка една от тези мерки и тази по чл. 42а, ал. 2, т. 5 - "поправителен труд" за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж, към което наказание на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието по чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 от НК - лишаването му от право да управлява МПС за срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено и наказанието "глоба" в размер на 300 лв. в полза на Държавата. От така наложеното му общо кумулативно наказание на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по присъдата по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС. Определението не е подлежало на обжалване и е влязло в законна сила на 22.06.2009 г. С искането на Главния прокурор така постановеното определение се атакува за съществено нарушение на материалния закон - неправилното приложение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 5 и 6 от НК, съзряно в неправилното налагане като най-тежко наказание освен двете задължителни пробационни мярки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК и на тази по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК - "поправителен труд" за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж, вместо мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК - "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 320 часа годишно в рамките на 3 години, каквато мярка е била наложена с присъдата му по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС. ВКС намира, че наистина при извършеното групиране на наказанията на осъдения Б. по двете наказателни дела - НОХД № И-2190/2008 г. и НОХД № 10703/2008 г., и двете на Районен съд - София, е нарушен законът - чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, изискващ при групиране на наказания да се наложи най-тежкото измежду тях, в случая наказания "пробация" като комплекс от възпитателни мерки. И в цитираното в искането решение на ВКС - решение № 471 по н. д. № 494/2008 г. на I н. о. е потвърдено разбирането, че подреждането на възпитателните мерки за въздействие върху дееца в чл. 42а, ал. 2 от т. 1 към т. 6 е от по-леките към по-тежките, т. е. по тяхната тежест, определяща се както от характера на съответната възпитателна мярка, така и от срока на прилагането им. В случая, наложената по присъдата по НОХД № 10703/2008 г. възпитателна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК - "поправителен труд" за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж се явява по-лека от тази по присъдата по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК - "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 320 часа годишно в рамките на 3 поредни години: и като срок на изтърпяване, и по аргумент от чл. 43, ал. 2 от НК като възможност за заменяване на първата с втората. При това положение, не е спазен материалният закон да се наложи най-тежкото наказание измежду групираните, което нарушение не може да се отстрани от настоящата инстанция, с оглед правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като макар и основанието за възобновяване да е свързано с правилното приложение на материалния закон (по приложението на "правото"), като резултат обаче не е в полза на осъдения, а води до отежняване на положението му. Или, изложеното налага извод за допуснато нарушение при приложението на материалния закон, което при допустимата инициатива на Главния прокурор следва да се отстрани с частична отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение