Решение № 10950 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2011 г.
ВАСI отделение03.08.2012 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2060/26.08.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1786/2011 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10950 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Метал инженеринг " ЕООД против решение № 2060/26.08.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1786/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 181003735/10.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна и ревизионен акт № 1106085/24.02.2011 г. за поправка на ревизионен акт № 181003735/10.01.2011 г., в частта, потвърден с решение № 137/21.04.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, с който са установени задължения за ДДС за данъчни периоди, както следва: м. 12.09 г. - главница в размер на 444 372,48 лева и лихви 44507,11 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 10 227,60 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационното обжалване. По отношение на основателността й приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по две фактури от двама доставчика. Едната фактура е с № 101/11.12.2009 г., издадена от "Агроселект " ООД с предмет на доставката-материали, а другата № 144/28.12.2009 г. издадена от "Елстрой Инженеринг " ООД също с предмет на доставката материали. Въз основа на събрани доказателства при извършени насрещни проверки на доставчиците и предходните доставчици приходният орган е стигнал до извода за липса на реални доставки по процесните фактури. Приел е, че фактурите са издадени без основание, поради което съобразно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Фактическите констатации обосновали тези изводи на приходния орган са: По отношение на фактурата от "Агроселект " ООД - като предходен доставчик, прекият сочи "ЕМУ" АД; материалите са превозен с транспорт на предходния доставчик "ЕМУ" АД, който е и свързано лице с ревизирания субект ("ЕМУ" АД е собственик на 100% от капитала на "Метал инженеринг " ЕООД); приходният орган е преценил като недоказан транспорта на стоката от предходния доставчик към прекия, тъй като в товарителниците не е посочен вида на превозвания материал, а маршрута по тях е с. Разбойна-Агроселект-с. Разбойна; констатирани са противоречия в обясненията на "Агроселект" и документите представени от жалбоподателя; не е установено да е извършена преработка на стоката от прекия доставчик след получаването й от предходния, тъй като не са представени доказателства за изплатени суми на лицата, за които се твърди, че са извършили обработката, както и тези лица към момента на гражданските им договори с "Агроселект" са работили по трудови договори с "Астро Инженеринг " ООД; не са представени складови разписки и искания за отпускане на материали от склад; процесната фактура е платена изцяло през м. януари-април 2010 г.; по документи, материалите са заприходени в склада на предходния доставчик след датата на която те са предадени от предходния доставчик на прекия; не са представени приемо-предавателни протоколи от предходния доставчик на прекия; установено е, че с фактура № 105/21.12.09. г. материалите са продадени от "Метал инженеринг" ЕООД на "ЕМУ" АД. По отношение на фактурата от "Елстрой Инженеринг" ООД фактическите констатации са, че по обяснения на доставчика материалите не са съхранявани при него, нито са транспортирани от него. Съхранявани са при "Астро трейд " ООД; при насрещната проверка на "Астро трейд " ООД е дадено обяснение, че транспортът на материалите е за сметка "ЕМУ" АД, който е предходен техен доставчик; подписан е протокол за отговорно пазене между "Елстрой инженеринг " ООД и "Астро трейд " ООД. Не е представена фактура от "Астро Трейд " ООД за оказаната услуга по съхранение на материалите. Въз основа на данните от събраните документи и обяснения, приходният орган е направил извод, че едни и същи материали за кратък срок са префактурирани между "Елстрой инженеринг" ООД, "Агро трейд" ООД и "ЕМУ" АД за периода от 03.12.09 г. до 29.12.09 г. в резултат на което се повишава единичната цена на материалите, без върху да е извършена допълнителна обработка, с което е осъществено заобикаляне на закона тъй като е налице префактуриране между свързани лица "ЕМУ" АД и ревизираното лице, за които сделки се изисква данъчната основа на доставката да е пазарната цена на стоката, т. е заобиколена е нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС действаща към периода. Административният съд е отхвърлил жалбата посочвайки, че реалността на доставките, които в случая са метални конструкции, като родово определени вещи предполага представяне на доказателства за предаването им по смисъла на чл. 24 от ЗЗД, респективно, за да се прехвърли собствеността на тези вещи е необходимо същите да бъдат отделени от останалите от същия род чрез предаване, претегляне, натоварване и т. н. Въз основа на преценяваните доказателства, съдът е приел, че в конкретния случай липсват такива, безспорно доказващи приемане-предаване на процесните стоки между жалбоподателя и "Агроселект " ООД. Във връзка с представения договор за наем с "Астро трейд " ООД, по силата на който прекият доставчик държи терен от площадка в гр. Търговище, съдът е приел, че не доказва обстоятелството, че в този терен могат и са били съхранявани процесните стоки. Съдът е посочил също така, че от представените товарителници не се доказва превозването на стоката до този терен, тъй като посочването в тях на Агроселект не обосновава извода, че това е същата наета площадка. Също така, съдът е посочил, че в представените товарителници не се сочи вида и количеството на материалите, поради което не може да се направи извод, че са извозвани същите материали, предмет на процесната фактура. Съдът е преценил като недоказан и твърдяния от жалбоподателя факт, че е извършена преработка на стоката при прекия доставчик. Посочил е, че липсват доказателства за техническа обезпеченост на доставчика за тази преработка, както и че е разполагал с необходимия персонал, тъй като само представените граждански договори за наети лица не доказва изпълнението им. Относно доставката по фактурата от "Елстрой Инженеринг " ООД съдът е посочил, че съображенията му за недоказаност на доставката са аналогични на изложените по отношение на предходната фактура. Допълнително е посочил, че не са представени доказателства за надлежно счетоводно отписване от дружеството-доставчик на отчетната стойност на продадените материали. Посочено е, че липсата на счетоводно отписване на стоки от вида на фактурираните не кореспондира със съдържанието на процесната фактура и документите към нея. От друга страна съдът е посочил, че с оглед дадените обяснения, транспортът на стоката е бил за смета на жалбоподателя, а последният не е ангажирал доказателства за направени разходи за гориво. Прието е, че в конкретния случай не е установено фактическото предаване на стоката на правно основание от доставчиците на жалбоподателя, а документалното оформяне на сделката и осчетоводяването й само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реална доставка. Крайният извод на административния съд е, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже реалността на доставките по въпросните фактури, което последният не е направил успешно. Съдът е изложил и следното: За целите на механизма на ДДС от съществено значение е дали доставката е извършена от лицето, сочено за доставчик, тъй като изискванията в ЗДДС са свързани с конкретни правни субекти. Да се игнорират изискванията на закона, би означавало да се предостави възможност, да се начислява ДДС, респективно да се приспада данъчен кредит, без оглед на конкретните страни, което не съответства на точния смисъл на закона и представлява заобикаляне на същия. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Решението е резултат на обосновани изводи, които са формирани въз основа на задълбочен и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Както правилно е посочил административният съд, в тежест на жалбоподателя е било да докаже при условията на пълно насрещно доказване наличието на реални сделки по въпросните две фактури. Основателно, съдът е приел, че представените доказателства не установяват по убедителен начин извършването на доставките. Съвкупната преценка на събраните доказателства, действително води до извод, че е осъществено само документално префактуриране, без реално предаване на стоката по тези две фактури между предходния, прекия доставчик и ревизираното лице. При положение, че е безспорно наличието на свързаност между "ЕМУ" АД и ревизираното лице, последното в хода на обжалването на процесния РА следваше да докаже икономическия си интерес във връзка с който, не е извършил покупката на въпросните стоки директно от "ЕМУ" АД. Доказателства по този въпрос не са ангажирани по делото. Съдът основателно е посочил, че представените по делото граждански договори не доказват извършването н допълнителна обработка на стоката при преките доставчици. Правилен е решаващият извод на административния съд за недоказаност на жалбата, а оттам и за нейната неоснователност. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Не се установи наличието на касационните основания, поддържани в жалбата. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
4- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 70, ал. 5 ЗДДС
- чл. 24 ЗЗД
- чл. 27, ал. 3