Решение № 136 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5982/2007 г.

Решение № 136 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5982/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по реда на § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а"ГПК (отм.). Г. Ж. М. от гр. К. обжалва и иска да се отмени Решение № 35 от 3.04.2007 г. по гр.възз.д. № 857/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение № 228 от 24.07.2006 г. по гр.д. № 65/2006 г. на Карнобатския районен съд по отхвърления иск за делба на земеделска земя. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено становище от ответника по касация - Т. Ж. М., с което се поддържа, че обжалваното решение е правилно, тъй като Г. М. не е наследник на покойния наследодател Ж Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведеното отменително основание и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на Т. М. е отменил решението на първата инстанция, с което е допусната съдебна делба на останалите в наследство от Ж. / Ж. / Т. М. / Ж. / земеделски земи, възстановени по реда и на основание ЗСПЗЗ с Решение на ПК гр. С. между наследниците на Ж. /Ж/ Т. М. /Ж/ в т.ч. и Г. М., зачитайки наследственото правоотношение на последния основание отменения чл. 49 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването /ДВ.бр.467/26.11.1940 г./ и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че осиновяването на Г. М., извършено през 1948 г. е прекъснало връзката с рождения му баща -, е постановил ново решение, с което искът за делба е отхвърлен. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно, постановено при допуснато нарушение по приложението на чл. 105 СК (отм.) във вр. чл. 55 СК (отм.). За да отхвърли иска за съдебна делба на земеделските имоти, възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на Ж. Т. М., въззивният съд е приел, че иницииралият иска за делба, Г. Ж. М., не е материално легитимиран като съсобственик на земите, тъй като няма качеството на наследник на рождения си баща Ж/ Ж. / Т. М. /Ж/. Изводите на въззивния съд са неправилно, постановено при неправилно приложение разпоредбата на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.), чл. 105 СК (отм.) във вр. с чл. 55 СК (отм.). Наследодателят Ж. /Ж/ Т. М. / Ж. / е починал на 18.05.1979 г., оставяйки за наследници по закон- преживяла съпруга М, деца син Т., дъщери К. и С. Г. Ж. М. е рожден син на Ж. Т. М., който е бил осиновен с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 675 от 2.12.1948 г. от Г. Т. Ж. / починал 29.03.1987 г. / и Я. Г. Т. / починала 1950 г. /. Действащият правен режим на осиновяването към 1948 г. е уреден със Закона за извънбрачните деца и осиновяването /ДВ.бр. 467/26.11.1940 г./, последният отменен с разпоредбата на чл. 165 от ПР на ЗЛС, приет с ДВ. Бр.182/1949 г.. До изменението на чл. 81 ЗЛС (отм.)през 1961 г. / ИЗВ. Бр.50/61 г./ българското право с познава само т.н. непълно осиновяване /addotio minus plenae/, съгласно което, според чл. 46 ЗЛС - осиновеното лице е наследник на соя осиновител, както и "осиновеното лице запазва всички права и задължения със семейството, към което принадлежи по рождение - чл. 49 ЗЛС, т.е.наследява и родителите си по произход. След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.), законодателят установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите родители по произход се прекратява по силата на самия закон. Т.е. налице една съществена законодателна промяна, която не само действа занапред, но и пренормира с обратна сила съществуващите към този момент "осиновителни правоотношение", като за случаите на заварено непълно осиновяване, се прилага новото правило и те се считат за пълно осиновяване/ addoptio plenae/. Едва с разпоредбите на СК от 1968 г., българският законодател урежда възможността едно лице / при определените условия/ да бъде осиновено пълно, т.е. да преустанови всякаква връзка с роднините си по рождение и единствено правната връзка да обуславя отношенията в рода на осиновителя, както и непълното осиновяване, при което наред с се новите връзки с осиновителя и неговите роднини, се запазват и връзките с роднините по произход. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че осиновяването на ищецът Г. Ж. М. е преминало от непълно в пълно осиновяване към изменението на закона от 1961 г., и именно като такова е "заварено осиновяване " по см. на чл. 105 СК от 1968 г.. Осиновяването на Г. Ж. М. от 1948 г., нито към 1961 г., нито към 1968 г. може да бъде квалифицирани като заварено осиновяване. Заварено осиновяване е онова осиновяване, което при влизане в сила на изменението на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.) респ. СК от 1968 г., съществува и страните по него са живи. Въззивният съд не е отчел, че се касае до хипотезата- изключение, а именно на осиновяване от ДВЕ лица-съпрузи. Институтът на осиновяване, законодателно установен според българското право, признава възможността едно лице да бъде осиновено също само от едно друго лице т.е. признава възможността за създаване на едно единствено осиновително правоотношение: осиновител-осиновен. Осиновяването от две лица едновременно- съпрузи създава също едно осиновително правоотношение като на страната - осиновител има не едно, а две лица, изразяващи не само волята си за осиновяване но и воля-съгласие осиновяване да бъде извършено и от лицето съпруг - арг. от чл. 34 и чл. 43 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването (отм.). Последната цитирана разпоредба гласи, че околийският съдия се произнася с формулата "осиновяването се допуска" или "осиновяването не се допуска" т.е. чрез тълкуване на правната норма се стига до единствения логичен извод, че осиновителното правоотношение и в тази частична хипотеза е едно: осиновители- осиновен. Неправилно въззивният съд не е съобразил, че със смъртта на майката - осиновител Я. Г. Т. през 1950 г. осиновяването като правоотношение се прекратява и настъпват последиците- възниква наследственото правоотношение. Със смъртта на родителя детето/ родено или осиновено/ вече има качеството на наследник. Настъпили са последиците на непълното осиновяване и Г. Ж. М. е наследил майката Я. Т., запазвайки правото си да наследи и родителите си по рождение. Не може да се възприеме тезата на въззивната инстанция, че е прекъсната осиновителната правна връзка, поради смъртта на осиновителката-майка през 1950 г., не се отразява на осиновяването като единна правна връзка осиновители- осиновен и запазва осиновителното правоотношения с другия осиновител /баща/ като самостоятелно и независимо от прекъснатата връзка с майката. По причина че, както се прие по-горе, при осиновяването изключение от две лица-съпрузи няма две осиновявания а само едно, то това на Г. М. от 1948 г. не може да бъде счетено за "заварено към 1961 г." и съответно трансформирано по силата на закона в пълно осиновяване, след като вече са настъпили последиците на непълно осиновяване по повод смъртта на единия осиновител. След като към 1950 г. са настъпили последиците на непълното осиновяване, то и Г. Ж. М. е запазил право си да наследи рождените си роднини-респ. баща Ж/ Ж. /, поради което следва да му се признае качеството на наследник по закон, както и да му се признае правото съответно да получи дял от наследството на баща си. Въззивният съд е приложил неправилно материалния закон - чл. 49 от ЗИДО (отм.), чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.) и чл. 105 СК (отм.) по спора дали ищецът Г. Ж. М. има качеството наследник на рождения си баща Ж/Ж/, предвид на извършеното през 1948 г. осиновяване от Г. Ж. и Я. Т., поради което са налице предпоставките за отмяна на обжалваното решение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, който като съобрази дадените указания по приложение на закона и зачитайки качеството на наследник на Г. Ж. М., се произнесе по заявения от същия иск за делба на земеделските земи, останали в наследство от Ж. М., като посочи точно за кои имоти, между кои лица / следва да се има предвид и настъпилата в рамките на процеса смърт на съделителя К/ и при какви права, следва да се допусне делбата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия