Решение № 8069 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Програма Развитие на човешките ресурси 2021- 2027 срещу Решение 465/24.03.2025 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело 2/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-21-301/19.12.2024 г на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Развитие на човешките ресурси 2021-2027 ПРЧР, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение BG05SFPR002-1.004-0807-R010 по процедура за подбор на проекти Адаптирана работна среда, подадено от Н.-Хранинженеринг ООД; изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне и осъжда Министерство на труда и социалната политика за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че обжалваният съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал.2 АПК, тъй като съдът безкритично е възприел доводите на жалбоподателя без да обсъди доводите на ответника и да изложи мотиви по всички съществени въпроси от значение за правилното решение на спора, а това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Описва подробно фактите по случая като сочи, че кандидатът е уведомен, че към 06.11.2024 г. при направена служебна справка на негово име се установяват задължения по чл. 162, ал.2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), осигурена му е възможност да представи доказателства, че същите са погасени, разсрочени, отсрочени или обезпечени, до каквото информация органът не може да стигне по служебен път, но въпреки това кандидатът не е представил необходимите доказателства, установяващи, че отговаря на всички изисквания за допустимост на кандидатите. Сочи, че срокът за предоставяне на тези доказателства е определен от закона и с изтичането му, административният орган е длъжен да издаде административен акт на основание чл. 38, т.3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) за отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ. Прави извод, че издателят на оспорения акт е спазил административнопроизводствените правила, точно е установил фактите и правилно е приложил материалния закон и неговата цел, а обратният извод на съда е неправилен. Иска съдебното решение да бъде отменено, както и в полза на касатора да бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции, включително юрисконслутско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Тодорова, която поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът Н.-Хранинженеринг ООД, гр. Добрич чрез адв. П. Атанасов от Адвокатска колегия Добрич, взема становище за неоснователност на жалбата и иска съдебното решение да бъде оставено в сила, а в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените в производството разноски, съгласно представен списък и доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Н.-Хранинженеринг ООД, гр. Добрич е кандидат по процедура за подбор на проекти Адаптирана работна среда и е подал проектно предложение BG05SFPR002-1.004-0807-R010. Проектното предложение е включено в списъка на одобрените за финансиране. На 07.11.2024 г. дружеството кандидат е уведомено, че следва да представи документи за сключване на административен договор за предоставяне на финансова помощ за изпълнение на проектно предложение BG05SFPR002-1.004-0807-R010, конкретно посочени в десет точки. В допълнителна точка 11 е указано, че са установени задължения по чл. 162, ал.2, т. 1 ДОПК и кандидатът е предупреден, че съгласно чл. 25, ал.2 ЗУСЕФСУ вр чл. 54, ал.1, т.3 ЗОП следва да представи документи, че задължението е погасено, разсрочено, отсрочено или обезпечено, или е по акт, който не е влязъл в сила. Срокът за представяне на доказателствата е 30-дневен и тече от 08.11.2024 г., когато указанието е получено от кандидата по електронен път. На 06.12.2024 г. дружеството кандидат представя отговор и доказателства, между които и Удостоверение изх. 080202400308141/12.11.2024 г., издадено от ТД на НАП Варна, офис Добрич, с което се удостоверява, че дружеството няма задължения към бюджета. На 06.12.2024 г. във връзка с представените документи от кандидата е направена нова служебна проверка в Електродния портал на НАП и е установено, че дружеството има задължения към бюджета. Изпратено му е ново писмо с указание за представяне на актуален документ за липса на задължения чл. 162, ал.2, т. 1 ДОПК. На 09.12.2024 г. кандидатът представа отчет за приходите и разходите, справка за извършени плащания по сметки към НАП и погасени задължения за периода от 01.12.2024 до 08.12.2024 г., от които се установява, че към 09.12.2024 г. общият размер на задълженията към бюджета (главница и лихви) възлиза на 49 607,29 лв. На 09.12.2024 г. административният орган указва на кандидата във връзка с представените доказателства, че следва да представи документ от НАП, от който да е виден размера на задълженията, тъй като представените справки от Електронния портала на НАП, не представляват официален документ. Срокът за представянето е края на деня - 09.12.2024 г., посочено, че при неизпълнение ще последва отказ. Кандидатът е поискал удължаване на срока за представяне на официален документ и е посочил, че задълженията към момента са по-малко от 50 000 лв. Няма произнасяне по искането за удължаване на срока. На 10.12.2024 г. е издадено Удостоверение 0802024003430052 от ТД на НАП Варна, офис Добрич, в което са отразени задължения на дружеството в общ размер 49 625,47 лв., същото незабавно е изпратено на административния орган. На 19.12.2024 г. РУО на ПРЧР издава оспореното Решение РД-21-30, с което на основание чл. 38, т.3 ЗУСЕФСУ, поради това че дружеството извън срока по чл. 36, ал.2 от същия закон е представило доказателство, че отговаря на условия за допустимост отказа предоставянето на безвъзмездна помощ. Посочено е, че поради липса на официален документ, представен в срока по чл. 36, ал.2 ЗУСЕФСУ, не може да се приеме, че кандидатът отговаря на условията за допустимост, поради което административният орган отказва предоставянето на помощта. Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. Счита, че административният орган в разрес с административнопроизводствените правила въобще не е обсъдил представените в срок доказателства, установяващи, че допълнително възникналите публични задължения на кандидата са под 50 000лв, което се е отразило на преценката му неправилно и е довело до неправилно приложение на закона. Съдът приема, че кандидатът в срок е представил доказателства, че наличните му публични задължения са под 1 % от годишния му оборот, както и са под 50 000 лв. Доказателствата са от същия източник, от който административният орган извършва служебните си проверки, поради което не е имало основание да не ги приеме за достоверни. Заключава, че с оспорения акт административният орган е допуснал нарушение на принципите на чл. 6, ал.1 и чл. 7 АПК и не е съобразил целта на закона да се предостави безвъзмездна помощ на бенефициери, за които е доказано, към момента на сключване на административния договор отговарят на условията за допустимост на кандидатите, като в случая това е доказано с официалния документ Удостоверение 0802024003430052/10.12.2024 г. на НАП, поради което не е имало основание за отказ за предоставяне на безвъзмездната помощ. Въз основа на всичко изложено, първоинстанционният съд прави краен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт и отменя същия. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че е възприел доводите на жалбоподателя, а не мотивите на органа, не сочи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Неоснователен е доводът, че съдът не е съобразил характера на срока по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ. 30-дневният срок за представяне на доказателства по посочената разпоредба е даден на кандидата за бенефициер в рамките на производство за подбор на проектни предложения. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗУСЕФСУ подборът на проектни предложения, за които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, се провежда в съответствие с принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност и други. Посочените принципи изискват органът, чрез всяко свое действие, да гарантира на всички кандидати равни условия, в т. ч. и равни условия за представяне на необходимите за подписване на административния договор документи. С оглед на това органът не може да удължава срока на отделни одобрени за сключване на договор лица независимо по какви причини, извън възможността по чл. 36, ал.3 ЗУСЕФСУ, но следва да обсъди всички представени му доказателства. Следователно няма нарушение на административнопроизводствените правила с оглед липсата на произнасяне по искането на дружеството кандидат за удължаване на срока за представянето на официален документ за липсата на публични задължения към 09.12.2024 г. Органът не би могъл да удължи срока за неговото представяне, тъй като това би било нарушение на принципите на процедурата за подбор по чл. 29, ал.1 ЗУСЕФСУ. Спорният въпрос е, при данните и доказателствата в конкретния случай към дата - 09.12.2024 г., кандидатът дали е представил достатъчно доказателства, които да удостоверят, че отговаря на условията за допустимост. Първоинстанционният съд правилно е съсредоточил анализа си именно към този важен за правилното решение на спора въпрос. Тук следва да се отчете и обстоятелството, че първоначалното указание на административния орган (писмото от 07.11.2024 г.) е за представяне на доказателства, че кандидатът няма публични задължения към 06.11.2024 г. В указания, по чл. 36, ал.2 ЗУСЕСИФ, 30-дневен срок доказателство за този факт е представено официално удостоверение от ТД на НАП Варна, офис Добрич от 12.11.2024 г. (л. 1899), в което се сочи, че дружеството няма задължения и данните са актуални към 12.11.2024 г. Следователно налице е изпълнение на указанието в поставения срок. Направената повторна служебна проверка от страна административния орган на 09.12.2024 г. установява очевидно нововъзникнали задължения, т.е. такива станали изискуеми след 12.11.2024 г. В дадения му нов срок - до края на работния ден на 09.12.2024 г. дружеството кандидат е представило всички необходими и достъпни му документи, с които да удостовери, че е предприело мерки за погасяване на тези нови задължения и свеждането им до под 50 000 лв. и 1% от годишния му оборот, какво е изискването за допустимост на кандидатите. Съгласно чл. 87, ал.6 ДОПК органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. Следователно няма възможност даденото на 09.12.2024 г. указание, за представяне на официален документ за размера на публичните задължения на дружеството кандидат, да се изпълни в рамките на същия работен ден. Указанията, който органът дава следва да са възможни за изпълнение съгласно действащите нормативни правила. Представените обаче в този срок доказателства е следвало да бъдат обсъдени от административния орган при издаването на административния акт, както правилно сочи съда. Тези доказателства установят необходими за правилното решение факти, а именно какъв е годишният оборот на дружеството кандидат и какъв е размерът на публичните му задължения. Съгласно чл. 87, ал.1 и 2 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка и в нея се отразяват: 1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят; 2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят; 3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят; 4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта; 5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение; 6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това; 7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг; 8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях. Съгласно чл.87, ал. 9 ДОПК регистрираното лице има право на електронен достъп до данъчно-осигурителната си сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Следователно правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в рамките на указаният срок 09.12.2024 г. кандидатът е представил доказателство, установяващо вида и размера на дължимите публични задължения към тази дата, поради което административният орган е имал задължение да ги обсъди, а като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението е съществено, защото доказателствата установят, че кандидатът отговаря на условията за допустимост - ако има непогасени публични задължения по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 ДОПК, те са в размер до 1% от годишния му оборот, но не повече от 50 000 лв, това обосновава възможността административният орган да достигне до различен краен извод от изложения в оспорения акт. Още повече, че в случая към датата на постановяване на оспорения акт, административният орган е разполагал и с официален документ, потвърждаващ същите факти, поради което изводът му, че кандидатът не отговаря на изискванията за допустимост са несъответни на представените доказателства и материалния закон и неговата цел. Безспорно целта на закона е безвъзмездната финансова помощ да бъде предоставяна само на кандидати, отговарящи на всички изисквания за допустимост съгласно конкретните условия за процедура за подбор. В случая е доказано, че кандидатът отговаря на поставените изисквания, поради което оспореният акт правилно е преценен от съда като издаван при противоречие с целта на закона. Като достига до същите изводи, първоинстанционният съд постановява правилно решение, което е съответно на закона и доказателствата по делото и следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената претенция за разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски. Такива се доказват в размер от 8 040 лв. за възнаграждение за адвокат с включен данък добавена стойност съгласно договор за правна защита и съдействие и доказателства за реалното им изплащане. Направеното от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат е неоснователно. В конкретния случай претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед значителния материален интерес по делото (отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ на стойност 346 567,41 лв.). Делото има относителна фактическа и правна сложност, доколкото се оценява законосъобразността на акт, издаден по програма за периода 2021 -2027, чието реално изпълнение започна относително късно и още няма създадена значителна практика по различните програми и в частност по процесната. В тази връзка подготовката на адвоката е започнала със запознаване на цялата документация за кандидатстване по програмата и проверка има ли относима съдебна практика от стария програмен период, която да му помогне да разбере дали благоприятното за неговия клиент решение на първоинстанционния съд е правилно или не. Подготовката му е затруднена и поради обстоятелството, че няма значителна по обем практика по прилагането на чл. 38, т.3 и чл. 36, ал.2 ЗУСЕФСУ въобще. Процесуалният представител на ответника е изготвил подробен отговор по всички касационни основания, посочени в касационната жалба, лично и активно е участвал в проведеното съдебно заседание, поради което съдът намира претендираната сума за неговото възнаграждение за съответна на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и пропорционална на материалния интерес по делото, и осъществената правна защита. С оглед изложеното Министерство на труда и социалната политика юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган издател на административния акт, следва да бъде осъдено да плати в полза на ответника по настоящото дело разноски по делото в размер от 8 040 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение