Решение № 8172 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14221/2012 г.

Решение № 8172 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14221/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, на "Миралекс" ЕООД - в ликвидация, гр. Варна, подадена чрез адв. Амуджиев, упълномощен от ликвидатора на дружеството - Константин Михайлов Манолов, против решение № 2151/31.08.2012 г. по адм. д. № 503/12 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 03251100218/21.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 865/09.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за м. 09-м. 12.2008 г., 2009 г., 2010 г. и м. 01-02.2011 г. в общ размер 925 840, 52 лв. и лихви - 140 139, 66 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на "Миралекс" ЕООД (в ликвидация) по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за данъчни периоди м. 09-м. 12.2008 г., 2009 г., 2010 г. и м. 01-02.2011 г. в общ размер 925 840, 52 лв. и лихви - 140 139, 66 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в хода на оспорване на РА не са оборени фактическите констатации, не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на данъчния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на РА, поради което жалбата е неоснователна. Решението е правилно. Приложимата правна разпоредба е на чл. 38, ал. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в редакцията на текста, ДВ, бр. 95 от 2006 г. Съгласно текста, с окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "г", а именно: движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Съобразно чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, окончателният данък за процесните данъчни периоди е в размер на 10 % за ревизираните 2008-2011 години. Същият се удържа и внася от предприятието - платец на дохода по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Нормата на чл. 66 от ЗДДФЛ предвижда, че данъците, удържани от платеца на дохода, в т. ч. и окончателните данъци по глава шеста от закона, се внасят в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по мястото на регистрация на платеца на дохода. Разпоредбата на чл. 73 от ЗДДФЛ изисква от предприятията - платци на дохода да изготвят справка по образец за доходите на физически лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии, изплатени през данъчната година, включително и за доходите по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, изплатени на местни физически лица, която справка следва да се представи в срок до 30 април на следващата година в ТД на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. Само в хипотезите, при които платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка по чл. 46 от ЗДДФЛ, той се дължи от лицето, което го е придобило - арг. от чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ. В случая ревизията законосъобразно е извършена срещу касатора в качеството му на платец на дохода по смисъла на чл. 65 от ЗДДФЛ. Неоснователен в тази връзка е наведеният в жалбата довод, че дружеството не е задължено лице, а това са физическите лица, получатели на дохода. При неустановеност на хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ и съобразно приложимата редакция на чл. 52, т. 3 от ЗДДФЛ, сега т. 4, физическите лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация за доходите, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, поради което тезата на дружеството, поддържана в касационната жалба, е неоснователна. Въз основа на брутната сума на дохода за съответните данъчни периоди, правилно са определени релевантните данъчни основи и на тази база е изчислен дължимият данък. Съобразените параметри са идентични с тези, фигуриращи в представената от самото ревизирано лице справка за данъчната основа, за начисления данък, който органът по приходите е съобразил при установяването на размера на задължението, невнесено в срок, ведно с лихвите за забава. Видно от данните по делото, доказателства, извън тези приложени по административната преписка, не са ангажирани. По делото се е провело едно съдебно заседание - на 13.03.2012 г., на което се е явил упълномощеният адвокат Амуджиев, който е заявил, че няма доказателствени искания. При анализ на доказателствата, приложени към оспорения РА, съдът е обосновал изводите си. Касационната инстанция намира за правилен извода на административния съд, че с оспорения РА задълженията на дружеството са установени по основание и размер в съответствие с приложимия материален закон. Като е достигнал до това заключение и е отхвърлил предявената жалба като неоснователна, решаващият съд е постановил решение, което е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение