Решение № 13877 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2024 г.

6207 final от 05.09.2014 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, по отношение на Фабрика Медикет АД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 351 544 лв., ведно с лихва в размер на 173 218,63 лв. за периода от 22.01.2009 г. до 13.03.2020 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че АУПДВ е издаден по повод изпълнението на влязло в сила Решение на Европейската Комисия С

6207 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено с оглед на констатирано нарушение на чл. 108, § 3 ДФЕС, а именно неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) при предоставянето на държавна помощ във връзка с определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти в периода от 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г. Към него е приложен списък на бенефициерите, в който попада и жалбоподателят. Между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Фабрика Медикет АД е сключен договор за замяна на недвижим имот 43/22.01.2009 г., по силата на който ДАГ прехвърля на дружеството правото на собственост върху 65 имота с площ от общо 977 683 дка в землищата на общини Луковит, Ябланица, Угърчин, Роман, Етрополе и Правец срещу имоти на дружеството с обща площ 917 622 дка, описани в договора. Със заповед от 21.01.2009 г. на председателя на ДАГ на основание чл. 15б ЗГ е наредено извършване на замяната на имотите. Тъй като държавните имоти са с определена сумарно по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал. 6 ЗГ е посочено, че държавата не дължи заплащане на разликата в размер на 133 679 лв. След проведена обществена поръчка за избор на правоспособен оценител, през 2018 г. дружеството Агролеспроект ЕООД изготвя оценителски доклади относно пазарната стойност на имотите по сключения договор. Според съображенията на оценителя, при недостатъчна информация за пазарни аналози в горски територии са използвани такива за земеделски имоти и е наложително отчитане на тенденциите в търсенето след 2005 г. Съгласно използваната методика за изчисление на размера на държавната помощ и при съобразяване на административната цена на имотите, е определена за възстановяване сумата от 351 544 лв. Жалбоподателят е бил уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ с писмо от 20.11.2019 г. и е получил възможност в 14-дневен срок да представи доказателства, възражения и обяснения. С писмо от 04.12.2019 г. Фабрика Медикет АД е упражнило правото си на възражение. По делото са приложени доказателствата от административната преписка, копие на оценителския доклад, използван в административното производство, изискана е информация за имотите от трето неучастващо лице по реда на чл. 192 ГПК, допуснати са съдебно-оценителна (СОЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи. От правна страна административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за писмена форма и на процедурата по чл. 38, ал. 3 и чл. 39 ЗДП, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материално незаконосъобразен. След изложените мотиви относно понятието държавна помощ съгласно § 1, т. 7 ДР ЗДП във вр. с чл. 107, § 1 ДФЕС, основанието и реда за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ, е направен извод за липса на независимост (поради свързаност между Агролеспроект ЕООД и едноличния собственик на капитала МЗХГ) при изготвянето на оценителските доклади от Агролеспроект ЕООД. Причината за това е, че дружеството не притежава сертификат по Закона за независимите оценители (ЗНО) и не е вписано в Публичния регистър. На следващо място е обсъден въпросът за определянето на жалбоподателя като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Според решаващия съд правилно издателят на АУПДВ третира оспорващото дружество като предприятие, но това не е достатъчно само по себе си, за да се квалифицира конкретната сделка като държавна помощ. От основно значение в тази насока е преценката по приложението на правилата de minimis съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта. В съображенията от решението на ЕК са дадени ясни указания, които е следвало да бъдат съобразени от издателя на АУПДВ. Установеният размер с процесния акт е под прага от 200 000 евро. Накрая съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за изтичането на давностния срок по ДОПК, позовавайки се на мотивите в решението на СЕС по дело С-627/18. Така постановеното решение от Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия съд факти са основани на доказателствата по делото, събрани при стриктно разпределение на доказателствената тежест между страните. Изводите по приложението на материалния закон са издържани и правилни. Обосновано първоинстанционният съд приема, че спорът по делото е правен и засяга приложението на правилата относно държавната помощ по смисъла на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС. В тази връзка изложените мотиви от съда се споделят, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към тях. С оглед на доводите на касатора е необходимо по същество да бъде отбелязано следното:

final/05.09.2014 г., съгласно които, това са участвалите физически и юридически лица в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период или всички потенциални бенефициери. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. Следователно соченото обстоятелство, че жалбоподателят е включен в поименния списък, също не е достатъчно за разрешаване на правния спор по делото. В АУПДВ РД 05-30/13.03.2020 г. на МЗХГ не се прави разграничение между изразите потенциални бенефициери и действителния брой на лицата, които следва да се идентифицират като бенефициери и респективно, само спрямо тях да бъдат предприети действия за възстановяване на полученото. За разлика от това, въпросът е обсъден обективно от първоинстанционния съд. Изрично в съображения 154 и 155 от Решение на ЕК

final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Приетото е в съответствие с правото на Съюза и чл. 3 от цитирания регламент. Произнасянето по тези въпроси в случая е било необходимо, преди да се пристъпи към количественото определяне на помощта (т. 7.2, р. 7 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Решението на ЕК), съгласно реда и методите за оценка на реалните пазарни цени на парцелите към момента на предоставянето ѝ. Неправилни са твърденията в касационната жалба и изводът в АУПДВ, че несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване е в общ размер на 524 762,63 лв., от които лихва от датата на предоставяне на помощта на бенефициера до 13.03.2020 г. в размер на 173 218,63 лв. Решаващият съд е достигнал до обосновано заключение във връзка с отрицателната материална предпоставка, обсъдена в съображения 154-156 от решението на ЕК дали отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, тъй като това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 ДФЕС, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Резултатите от използваната оценка на имотите, изготвена от Агролеспроект ЕООД и от СОЕ, не разколебават приетото от съда. При това положение не може да се счита, че в случая е надхвърлен прагът de minimis от 200 000 евро. По отношение на преценката на правилата de minimis в т. 29 от решение на СЕС по дело С-608/19 се посочва, че за формулировката на разглежданите разпоредби от Регламент 1407/2013 е важно да се подчертае, първо, че от една страна, съгласно чл. 3, § 7 от въпросния регламент, когато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен таванът de minimis, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на Регламент 1407/2013. От текста на същата разпоредба следва, че моментът, към който следва да се прецени дали кумулирането с други помощи de minimis надхвърля тавана de minimis, е моментът на отпускане на помощта. Поради същата причина са неиздържани от правна страна всички аргументи на касатора, според които лихвите се включват при определянето на окончателния размер на помощта и по-специално предложеното тълкуване на съображение 179 от Решение на ЕК

final/05.09.2014 г. Видно от изложените доводи е, че в действителност не се обосновава засягане на търговията между държавите-членки с предоставянето на помощта по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. С оглед гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора е неоснователна. Разноски от ответната страна не се претендират.