Решение № 5474 от 25.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на правосъдието, подадени чрез упълномощен процесуален представител юрк. Н. Даганова, срещу Решение 2989 от 03.05.2022 г. по адм. дело 5070/2021 г. по описа на Административния съд София-град и Решение 3725 от 06.06.2022 г., постановено по същото дело. С Решение 2989 от 03.05.2022 г. по адм. дело 5070/2021 г. Административният съд София-град е осъдил министъра на правосъдието да внесе в Министерски съвет на Република България, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, доклад, изготвен от Омбудсмана на Република България, в качеството му на Национален превантивен механизъм по смисъла на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция/та), както и да заплати в полза на В. Първанов 410, 00 лв. разноски по делото. С Решение 3725 от 06.06.2022 г. по адм. дело 5070/2021 г. Административният съд София-град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 2989 от 03.05.2022 г., постановено по това дело, като в диспозитива на решението, вместо думите ...доклад, изготвен от Омбудсмана на Република България следва да се чете ...доклади, изготвени от Омбудсмана на Република България . Със същото решение съдът е допълнил и изменил Решение 2989/03.05.2022 г. в частта на разноските, като е осъдил Министерство на правосъдието да заплати в полза на Първанов 30, 00 лв. внесена държавна такса за касационното разглеждане на постановен по делото акт и, вместо първоначално присъдената сума от 400, 00 лв., да заплати в полза на адв. Ю. Дацев сумата от 700, 00 лв., представляваща адвокатски хонорар по смисъла на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваните решения, като сочи всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че правният интерес от исковото производство следва да се установи към момента на завеждане на исковата претенция 14.05.2021 г., когато Първанов е изтърпявал мярка задържане под стража в Затвора в . Изразява становище, че независимо кога възниква липсата на правен интерес, съдът е длъжен да прекрати съдебното производство, като недопустимо. Посочва, че административният съд е преценил, че министърът на правосъдието не е сред пасивно легитимираните ответници, като е дал на ищеца възможност да отстрани нередовността в исковата си претенция. Твърди, че това не е сторено, поради което приема, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено. В случай, че касационната инстанция приеме, че Първанов има правен интерес, прави доводи, че търсената от него защита по реда на АПК е неприложима. Счита, че като задържано под стража лице към момента на подаване на исковата молба, Първанов е следвало да иска преустановяване на действия и бездействия или установяване на незаконосъобразни действия, регламентирани в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С тези аргументи, иска отмяна на обжалваните решения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът В. Първанов с адрес в София, [жк], , чрез упълномощен процесуален представител адв. Ю. Дацев, оспорва касационните жалби с доводи за неоснователността им в писмени отговори от 27.06.2022 г. и 04.07.2022 г. Иска оставянето в сила на обжалваните решения, като валидни, допустими и правилни съдебни актове. Претендира разноските за касационното производство, в това число присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ю. Дацев на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустмост, но неоснователност на подадените касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия състав преценява касационните жалби като процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По същество, касационният съд приема следното: Административният съд София-град е приел, че е сезиран от В. Първанов, изтърпяващ, към конкретния момент, мярка за неотклонение задържане под стража в Затвора в , с искане по реда на чл. 256 АПК, във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗИНЗС за установяване на незаконосъобразно бездействие от страна на министъра на правосъдието и осъждането му да прекрати същото чрез изпълнение на задълженията си по чл. 46, ал. 2 ЗИНЗС, а именно да внесе в Министерски съвет на Република България докладите на Омбудсмана, действащ като Национален превантивен механизъм по смисъла на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По делото се установява, че с Определение 8241 от 01.11.2021 г., Административният съд София-град оставил без разглеждане искането на Първанов за прекратяване на твърдяното неоснователно бездействие и прекратил производството по делото. Ищецът подал частна жалба срещу това определение. С Определение 774/31.01.2022 г. по адм. дело 12505/2021 г. Върховният административен съд отменил прекратителното определение и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Първанов при спазване на дадените от касационната инстанция указания. От правна страна съдът е приел, че предявеният от Първанов срещу министъра на правосъдието иск по чл. 256 АПК е процесуално допустим, а по същество е основателен. Отхвърлил възражението на ответника за липса на правен интерес на ищеца в контекста на установеното по делото (л. 95 по адм. дело 5070/2021 г. по описа на Административния съд София-град), че от 03.09.2021 г. лицето е освободено от наложената му мярка задържане под стража , която е заменена с мярка домашен арест . Съобразил указанията, дадени му с Определение 774 от 31.01.2022 г., постановено по адм. дело 12505/2021 г. по описа на Върховния административен съд, че правният интерес от исковото производство следва да се установи към момента на завеждане на исковата претенция, което е 14.05.2021 г., към който момент Първанов е изтърпявал мярка задържане под стража в Затвора в . Посочил, че за ищеца е налице пряк и непосредствен правен интерес да търси изпълнение на действието, за което твърди, че е дължимо, но неосъществено от страна на ответника. Съдът обсъдил хипотезите на незаконосъобразни бездействия, визирани в разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. Формирал извод, че за квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт, т.е. бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. Квалифицирал подадения пред него иск като такъв по чл. 256, ал. 1 АПК. Приел, че ищецът твърди, че ответника не е внесъл в Министерски съвет доклада на Омбудсмана, изготвен в качеството му на Национален превантивен механизъм по смисъла на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, т.е., че се твърди неизвършено фактическо действие, задължението за което произтича от закон чл. 46 ЗИНЗС след изпълнение на предпоставките за това. Приел за установено по делото изготвянето от Омбудсмана на пореден доклад този за 2019 г. (от л. 47 до л. 73, пак там). Съобразил посоченото в доклада, че по отношение на Затвора в продължава да е налице пренаселеност, поради което са отправени конкретни препоръки до неговия началник за насочване на лица, лишени от свобода, в общежитието от открит тип, включително ако е необходимо и с промяна на режима, за да се избегне обща и частична пренаселеност в корпуса и общежитието от закрит тип, както и за избягване на частични пренаселвания. Посочил, че в доклада на министъра на правосъдието е препоръчано да разшири списъка с разрешени вещи с цел включване на препарати за борба с дървеници и хлебарки. Подчертал, че в документа са налице препоръки относно полагането на труд в местата за лишаване от свобода, с цел възстановяване на нарушените трудови права на лишените от свобода. Обсъдил посоченото в доклада, че по отношение на ареста, находящ се на ул. Майор Г. Векилски в гр. София е установено, че състоянието на сградния фонд е влошено, особено канализационните тръби. Арестът изисквал реконструкция на прозорците и основен ремонт. Констатацията в доклада е, че поради съществуващата пренаселеност в двата ареста (този на адрес бул. Г.М. Димитров и този на ул. Майор Г. Векилски ) такъв ремонт не би могъл да се осъществи, освен ако не се ползва територията на Затвора в , което би довело до неговото допълнително пренаселване. Отделно от това е установено нарушаване на тайната на кореспонденцията на задържаните лица, както и нарушения при регламентиране на реда за телефонни разговори Заповед Л-2036/28.11.2018 г. на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) и на реда за свиждания Заповед Л-1969/15.11.2018 г. на ГДИН. Съдът отбелязал, че изложените препоръки са адресирани, както към ответника, така и към началника на Затвора в . На следващо място административният съд установил, че е налице препоръка по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗИНЗС за реконструкция на сградата на ареста, находящ се на ул. Майор Г. Векилски в гр. София. Позовал се на изготвените от Омбудсмана доклади, за които приел, че са приложени по делото. Обсъдил писмо от директора на Дирекция Правителствена канцелария към Министерски съвет, изх. 23-00-32/22.03.2022 г. л. 146 от първоинстанционното дело. Приел е, че считано от 2015 г. в Министерски съвет не е внасяна от страна на министъра на правосъдието нито една от дадените от Омбудсмана препоръки. Счел, че е налице възникнало задължение за фактическо действие, изразяващо се в сезиране на Министерски съвет с установен проблем, обективиран в конкретна препоръка на Омбудсмана. Според съда дали и как ще се разреши този проблем от страна на Министерски съвет, както и дали е налице друг ред за защита на задържаните лица и лишените от свобода за същия проблем (при упражняване на правата им по чл. 276 ЗИНЗС) не променяло наличието на задължение на компетентния орган министъра на правосъдието да направи сезирането, предвидено в чл. 46, ал. 2 ЗИНЗС при възникване на фактическите предпоставки за това. Формирал решаващия извод, че, като не е уведомил Министерски съвет за препоръката на Омбудсмана за реконструкция на сградите на ареста и на затвора, находящи се на ул. Майор Г. Векилски в гр. София, министърът на правосъдието е бездействал незаконосъобразно. Мотивиран така, уважил исковата молба на Първанов, осъждайки ответника по иска да изпълни задължението си по чл. 46, ал. 2 ЗИНЗС в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение по делото. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решение 3725 от 06.06.2022 г. по адм. дело 5070/2021 г. е постановено от Административния съд София-град след молба на Първанов за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 2989 от 03.05.2022 г., постановено по това дело, а в условия на евентуалност за допълване на съдебното решение чрез произнасяне по визираните в исковата молба доклади на Омбудсмана. В молбата е отправено и искане за изменение на Решение 2989 от 03.05.2022 г. в частта на разноските чрез присъждане на допълнителни 30, 00 лв., представляващи заплатената от ищеца държавна такса за производството по частната жалба срещу постановеното от административния съд определение за прекратяване на делото, както и на допълнителни 300, 00 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ю. Дацев. Отделно от това ищецът поискал от съда да измени решението, като присъди адвокатското възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в полза на упълномощения от него адвокат, съобразявайки че адвокатският хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи на адвоката, а не на страната. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд София-град е приел, че е сезиран от ищеца с искова молба за осъждането на министъра на правосъдието да извърши предписаното от чл. 46, ал. 2 ЗИНЗС действие, изразяващо се във внасяне в Министерски съвет на докладите на Омбудсмана за закриване или преместване на Затвора в . Посочил, че, в хода на производството по адм. дело 5070/2021 г. е установил данни за нееднократно депозирани от страна на Омбудсмана доклади в Министерство на правосъдието. Допълнил, че такива доклади не са внасяни, считано от 2015 г. до момента на приключване на делото. Същевременно посочил, че по делото е представен един единствен доклад този от 2019 г. Счел, че е налице несъответствие между формираната в мотивите и диспозитива на решението воля, което следва да се отстрани по реда на поправката на очевидна фактическа грешка. Аргументирал се, че с Решение 2989/03.05.2022 г. е приел за доказана тезата, че всяка една препоръка, отправена от Омбудсмана до министъра на правосъдието следва да бъде процедирана по реда на чл. 46, ал. 2 ЗИНЗС, респективно да бъде внесена в Министерски съвет. Относно молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски, приел същата за основателна. Съобразил, като се позовал на рапоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, че ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, а не на страната. Допълнил сумата от 400, 00 лв. със сторените пред Върховния административен съд разноски от 30, 00 лв. за образуване на производството по частната жалба срещу прекратително Определение 8241/01.11.2021 г., постановено по адм. дело 5070/2021 г. по описа на Административния съд София-град. Присъдил допълнителни 300, 00 лв. разноски, от които 200, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за подаване на частната жалба срещу прекратителното определение и 100, 00 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция на тази разпоредба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като основателна по следните съображения: Разпоредбата на чл.46, ал.2, изречение първо от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ( ЗИНЗС) създава задължение за действие за министъра на правосъдието. С разпоредбата не се създават обаче субективни права за частноправните субекти. Изпълнението на задължението на министъра на правосъдието по чл.46, ал.2 ЗИНЗС няма директно да доведе до промяна в правната им сфера, поради което неизпълнението не ги засяга пряко. Тоест, с посочената разпоредба не се създава притезание за ищеца. Поради тази причина в конкретния случай защитата по чл.256 АПК не може да постигне целта си, тъй като тя е предвидена за субективни права, произтичащи директно от правна норма, чиято реализация е чрез фактическо/и действие/действия от страна на административния орган. Липсата на твърдяното субективно право е основание за отхвърляне на предявеното искане по чл.256 АПК. Косвеният интерес на субектите от законосъобразно държавно управление, на което те имат право по силата на чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, тогава когато то не е налице, може да бъде защитен чрез предложения и сигнали по реда на глава осма АПК. По тези съображения, касационната инстанция преценява като неправилно обжалваното решение, постановено от административния съд. Решението следва да се отмени, а вместо това искането се отхвърли като неоснователно. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд