Решение № 583 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7805/2009 г.

Решение № 583 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7805/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите (правоприемник на Държавна агенция по горите) срещу решение от 24.03.2009 г. по адм. д. № 633/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите - гр. София против заповед № 108 от 29.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Монтана, с която е одобрено протоколно решение № 3 от 26.09.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на с. Копиловци, с. Говежда и с. Дълги Дел, Община - Георги Дамяново, в частта за отделни имоти. Излагат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че съдът не се е съобразил с релевантните факти по спора относно характера на имотите и че неправилно комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е приела, че са земеделски земи оспорените имоти, които принадлежат към държавния горски фонд (ДГФ). Касационният жалбоподател моли, да се отмени обжалваното решението. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Влаевска оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните чрез упълномощен юрисконсулт Влаевска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - кметът на община Георги Дамянов, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, поради просрочие и за неоснователност на касационната жалба, като смята, че съдът правилно е приложил материалния закон и след като има влязла в сила карта на възстановена собственост, въпросът за характера на земите като гори не може да се разглежда в това производство. Предлага да се остави в сила обжалваното решение. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е обявено на жалбоподателя на 06.04.2009 г., а към жалбата е приложен пощенски плик с клеймо от 17.04.2009 г., което обуславя извод, че жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение от 24.03.2009 г. по адм. д. № 633/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите - гр. София против заповед № 108 от 29.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Монтана, с която е одобрено протоколно решение № 3 от 26.09.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на с. Копиловци, с. Говежда и с. Дълги Дел, Община - Георги Дамяново, в частта за отделни имоти описани в решението. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен и правилен, издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, с посочено правно и фактическо основание, като не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават волеизявлението. Съобразил е назначаване на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в съответствие с определения в закона състав, която е разгледала представените й извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост (КВС) по начин за възстановяване по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на Община Георги Дамяново. Решението е взето и подписано от всички членове на комисията. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя земите неправилно са отразени като земеделски, след като имат характер на гори, като е съобразил, че решението на комисията е прието с оглед данните от КВС и плана за земеразделяне, които са вече окончателни и влезли в сила. Съдът е приел, че няма доказателства, че определянето на процесните имоти и части от имоти като земеделски земи е извършено в нарушение на ЗСПЗЗ, след като правилно са отразени като земеделски в КВС, която е влязла в сила и в която са отразени земеделските земи и гори, които са включени в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ като земи по чл. 19, ал. 1 от същия закон, което решение е одобрено от директора на Областната дирекция "Земеделие", който действа при обвързана компетентност съобразно процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно, не са налице твърдяните нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, както и да не съответства на материалния закон. Държавната агенция по горите (сега Изпълнителна агенция по горите е оспорила Заповед № 108 от 29.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Монтана, с която е одобрено протоколно решение № 3 от 26.09.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на с. Копиловци, с. Говежда и с. Дълги Дел, Община - Георги Дамяново, в частта за отделни имоти в тези землища, поради това, че в тях са включени имоти, които представляват гори по смисъла на Закона за горите. Според жалбоподателя посочените имоти са гори по смисъла на Закона за горите (чл. 2) и не са земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ (чл. 2). Незаконосъобразността на обжалвания протокол се състои в това, че чрез него се дава възможност общината да стане собственик на гори от горския фонд извън и в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. ЗСПЗЗ предвижда тази възможност в случаите, когато земеделските земи не са потърсени от техните собственици и са останали след възстановяването на правата на собствениците за временно стопанисване от общините по силата на чл. 19 от същия закон, а горите, останали след възстановяване на правата на собствениците, остават държавна собственост по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост", а съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тези разпоредби следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП), в какъвто смисъл е становището на жалбоподателя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Правилна е преценката на решаващият съд, че в конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за имотите на територията на Община - Георги Дамяново и конкретно посочените землища на имотите, както и че е налице влязла в сила КВС за земеделски и горски територии. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Правно релевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата и настоящата касационна инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". Правилна е преценката на съда, че установяването на собствеността на имотите и характера им на гори, не се извършва в производството по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а по общия исков ред. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,