Решение № 10209 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Балев от гр. Пловдив, [улица] [номер] за отмяна на влязло в сила Решение 1827 от 24.10.2022 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 2155/2022 г. В искането се твърди, че е налице противоречие на това влязло в сила решение с влязлото в сила Решение 234 от 04.02.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2929/2020 г. с което е била отменена Заповед 20-1030-002917 от 30.10.2020 г. на началник-група при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, сектор "Пътна полиция", като незаконосъобразна. Излага подробна съдебна практика в полза на защитната си теза и сочи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 177 АПК, като не е съобразил, че влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 2929/2020 г. на АС Пловдив, се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост и стабилитет, но и с материална такава на задължителност и сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното се иска отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила Решение 1827 от 24.10.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2155/2022 г. Претендира направените в производството разноски. Ответникът по молбата началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив, не взима становище. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в срокове по чл. 240 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: С Решение 234 от 04.02.2021 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2929/2020 г. е отменена Заповед 20-1030-002917 от 30.10.2020 г. на началник-група при ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", с която на А. Балев, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки". За да отмени административния акт, съдът приема, че отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление (НП), като намира, че част от посочените от органа НП са връчени на лицето и с тях са отнети само 18 контролни точки, а други две изобщо не са приложени по преписката, поради тяхното унищожаване. В конкретния случай, административният орган се е позовал на наказателни постановления, за които не са били представени допълнителни данни, че същите са влезли в законна сила, за да породят действието си, от което да последва и отнемането на СУМПС на адресата на акта. Съдът обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и с това, че за да се приложи ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП, свидетелството за управление на МПС следва да бъде валидно, като това на жалбоподателя е било със срок на валидност до 08.10.2020 г., респективно към 30.10.2020 г. - датата на издадената заповед е невалидно и съответно не поражда удостоверително действие. С Решение 1827 от 24.10.2022 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2155/2022 г., е отхвърлена жалбата подадена от А. Балев срещу Заповед 22-1030-000972 от 05.08.2022 г. на началник- сектор при ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е приложена ПАМ - "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП". Съдът приема, че оспорваната заповед е издадена, поради отнемане на общо 44 контролни точки и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП, адресата е изгубил придобитата правоспособност за управление на МПС, съответно налице са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДВП. Съдът подробно излага, че въз основа на следните влезли в законна сила Наказателни постановления 15-1030-006644 от 22.12.2015 г., влязло в сила на 13.02.2017 г., НП 15-5295-000060 от 27.04.2016 г., влязло в сила на 13.02.2017 г., НП 17-1030-008634 от 15.12.2017 г., влязло в сила на 15.03.2018 г., НП 18-1030005873 от 18.07.2018 г., влязло в сила на 28.03.2019 г., НП 19-6207000047 от 06.02.2019 г., влязло в сила на 19.03.2019 г., и НП 19-1030008469 от 24.09.2019 г. влязло в сила на 14.01.2020 г., са отнети всички контролни точки на водача, като от негова страна не са ангажирани и представени доказателства, че същият е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си на водач, поради което е отхвърлил подадената от него жалба. Предмет на искането за отмяна в настоящето производство е това /второ/ решение на Административен съд - Пловдив. По отношение на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. По тълкуването на посочената разпоредба е постановено Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, по т. д. 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В настоящата хипотеза съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, поради което липсват противоречащи си съдебни решения по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. За пълнота следва да бъде отбелязано и следното: това че се касае за еднотипни ПАМ, приложени на едно и също лице, издадени от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични. И при двете решения, за издаване на ПАМ са послужили като основание издадени наказателни постановления срещу А. Балев, но в съдебните решения е налице разлика във фактите, на база на които са постановени същите. Наказателните постановления и в двете решения водят до различни правни последици, тъй като при постановяване на първото решение, съдът е установил, че за една част от тях, не са представени доказателства, че същите са влезли в законна сила, както и че лицето е притежавало невалидно СУМПС, от което следва, че посочените факти въз основа на които е издаден административният акт не могат да породят правните последици предвидени в разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП и съдът е приел, че акта е незаконосъобразен. От друга страна в решението, чиято отмяна се иска, както бе посочено и по-горе, фактите са съвсем различни. От една страна административният орган е представил надлежни доказателства за влезлите в сила наказателни постановления, с които се отнемат всички контролни точки на адресата на акта, като тези доказателства не са били оспорени от същия, а от друга страна от адресата не са представени доказателства, че е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си, поради което съдът е приел, че издадената ПАМ е законосъобразен акт. По изложените съображения искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, Върховният административен съд,