Решение № 4350 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2017 г.

Решение № 4350 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска банка за развитие" АД против решение № 4593/10.07.2017 г. (с неправилно изписана дата 10.07.2016 г.), постановено по адм. д. 5245/2016 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ) в частта, с която е отменено Решение на Управителния съвет на "Българска банка за развитие"АД (УС на ББР) по протокол № 10/10.03.2016 г. относно информацията, поискана в т. 2-6 от заявление № 94-17/22.02.2016 г. на Д. Лещарска. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи за недопустимост на жалбата, по която се е произнесъл АССГ, неправилно определяне на исканата информация като обществена, необоснованост на извода, че не е предоставена информацията по т. 6 и наличието на специален ред за получаване на информацията по т. 2-5 поради попадането й в обхвата на банкова и служебна тайна. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. Лещарска или бъде оставена без уважение като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответната страна Д. Лещарска оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част на решение № 4593/10.07.2017 г. ( с неправилно изписана дата 10.07.2016 г.), постановено по адм. д. 5245/2016 г. по описа на АССГ е отменено Решение на Управителния съвет на "Българска банка за развитие" АД по протокол № 10/10.03.2016 г. относно информацията, поискана в т. 2-6 от заявление № 94-17/22.02.2016 г. на Д. Лещарска. Административният съд е приел, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поисканата информация е свързана с неговата дейност и дава възможност на заявителя да си състави мнение за нея, както и не са налице основания са се приеме, че представлява "банкова тайна" или "професионална тайна", поради което и постановения отказ да бъде предоставена се явява незаконосъобразен. Така постановено съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на АССГ. Административният съд е приел оспорването на Д. Лещарска за допустима като се е съобразил със задължителните за него указания в този смисъл, съдържащи се в определение № 5438/02.05.2017 г., постановено по адм. д. 4197/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Настоящият съдебен състав се присъединява към мотивите на другия тричленен състав на Върховния административен съд относно спазването на сроковете за оспорване на решението на УС на ББР като също намира, че те са спазени, поради което и обжалваното съдебно решение е допустимо като постановено по допустима жалба, подадена срещу подлежащ на оспорване акт. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които правилно са установени от първата инстанция при съобразяване със всички събраните по делото доказателства, а именно, че Д. Лещарска е поискала от ББР информация относно: 1. обемът на разплатените от ББР средства от програмата за изкупуване на задължения на общини към строителни фирми; 2. общините, чиито задължения към строителни фирми са прехвърлени към програмата за изкупуване на ББР; 3. община и мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които има цесия на вземането; 4. общините, които имат цесии по Оперативна програма "Околна среда"; 5. проектите от Оперативна програма "Транспорт", по които са сключени 12 броя договори; 6. на какъв принцип тези вземания са попаднали в програмата на ББР. " С оспореното пред АССГ решение на УС на ББР искането по т. 2 - 5 е оставено без разглеждане като е прието, че търсената информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ, а евентуално представлява и "професионална тайна" по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ), по т. 6 е извършено препращане към интернет страницата на ББР. Правилно и законосъобразно АССГ е обосновал извод, че исканата по т. 2-6 от заявлението на Д. Лещарска информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и спрямо не я не е приложима закрилата на "професионална тайна", на която се е позовал УС на ББР. За пълнота на изложението решаващият съд е разгледал и доколко тази информация би представлявала "банкова тайна". Изводите на първата инстанция са в синхрон с разпоредбите на чл. 63 и чл. 62 от ЗКИ. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗКИ банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, а на основание чл. 63, ал. 1 професионална тайна е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него. Исканата информация не отговаря на нито една от изброените в двете дефиниции характеристики, поради което правилно АССГ е приел, че не е налице посоченото в оспореното решение на УС на ББР основание за ограничаване на достъпа до нея. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че чрез предоставяне на информацията по т. 2-5 от заявлението ще се разкрият факти относно дейността на търговските предприятия на цедентите на вземанията към общините. Подобно основание за отказ не се съдържа в оспореното пред АССГ решение на УС на ББР и навеждането му като ново фактическо основание не кореспондира с процесуалните правила, но не е съобразено и с наличието на процедура по чл. 31 от ЗДОИ, установена за защита правата на трети лица, за която не се твърди да е провеждана. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че в искането за достъп до обществена информация са формулирани въпроси относно общините, а не за лицата, които имат вземания към тях и при предоставяне на информацията е възможно да бъде направена индивидуализация на вземанията само по размер и длъжник без да се засягат данни за трети лица (цеденти на вземания към община). Становището на УС на ББР, че е налице потенциалната възможност да бъдат разкрити данни за тези търговски субекти е налагало провеждане на процедура по чл. 31 от ЗДОИ, респективно несъгласие от тези лица и излагане на мотиви относно баланса на обществения и личен интерес при спазване на законовата презумция за надделяващ обществен интерес. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно т. 6 от заявлението, доколкото формалното препращане към официалната интернет страница на ББР не съставлява предоставяне на исканата обществена информация с оглед начина на формулиране на заявлението и наличната публична информация. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,