Решение № 14784 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2020 г.

Решение № 14784 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Р. Димитрова, срещу решение № 1372/27.02.2020 г. по адм. дело № 13859/2019 г. на Административен съд–София град, първо отделение, 9-ти състав, с което е отменен, като незаконосъобразен отказът му от 10.10.2019 г. за издаване на виза вид "С". Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна А. Калсум, [гражданство], изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не сочи фактическите основания за отказа, нито обсъждане на представените от заявителката документи и тези, събрани в хода на административното производство. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Калсум против отказ от 10.10.2019 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, за издаване на виза вид "С". В съответствие с представените доказателства е констатирано, че на 16.05.2019 г. А. Калсум, [гражданство], е подала заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване вид "С", с еднократно влизане в Република България и престой в рамките на 90 дни, с посочена в него причина - "посещение на роднини или приятели". Към заявлението са приложени копие от паспорт, заверено копие от удостоверение за раждане, покана-декларация за частно посещение на чужденец в Република България, от сина й А. Хюсаин, в която е посочено, че може да й осигури жилище и средства за срок от 90 дни в периода 11.04.2019 г. до 11.07.2019 г., както и самолетна резервация с дестинация Исламабад-София-Исламабад с дата на заминаване 3.06.2019 г. и дата на връщане в Пакистан - 7.08.2019 г., медицинска застраховка, удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Република България на името на А. Хюсаин, с валидност до 11.07.2023 г. и копие от британския му паспорт, извлечения за трансфери на средства от А. Хюсеин към А. Калсум. При тези данни, административният орган е постановил отказ за издаване на виза, приемайки, че заявителката не попада в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО, тъй като са налице условията по чл. 3, § 1 от нея - няма гражданин на ЕС, който да придружава или да се присъедини към него. Посочено е, че при извършена проверка е установено, че гражданинът на [държава], изпратил поканата, не пребивава реално в Република България, а е изпълнил фиктивно условията за получаване на разрешение за пребиваване с цел да избегне ограниченията на националното законодателство на държавата си, които не са му позволили да се събере със семейството си, като се възползва от предимствата на Директивата. В хода на съдебното производство е изискано и представено положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност" от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. По искане на ответника, Главна дирекция "Гранична полиция" също е задължена да представи справка относно влизанията и излизанията от Република България на А. Хюсаин, както и за престоя му в страната. В тази връзка е представено уведомително писмо, съгласно което за периода 30.04.2019 г. –21.01.2020 г. в автоматизирания информационен фонд /АИС "Граничен контрол"/ няма записи относно преминавания на лицето през ГКПП на Република България, с изричното отбелязване, че след 1.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, не подлежат на задължителна проверка в АИС "ГК", поради което и фонда не съдържа изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза тип "С" е постановен без да е спазена установената форма и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не може да се извърши проверка относно съотвествието му с приложимия материален закон и неговата цел. Изтъкнато е, че актът не съдържа мотиви по смисъла на чл. 59 АПК, доколкото изложените от органа причини не дават яснота относно волята му, още повече, че в акта не е посочена никоя конкретна разпоредба на ЗЧРБ, на която не отговаря апликантът. Съдът е счел, че при издаване на акта органът е допуснал нарушение на чл. 34 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /Наредбата/, според която не се издава виза на чужденец, когато е налице основание за това по чл. 10 ЗЧРБ. От отказа не ставало ясно с какво точно заявителката не отговаря на изискванията на чл. 3 от Директивата, а и липсвали данни да са обсъдени представените от нея документи и въз основа на какво е взето решението. Изложени са съображения и относно недопустимостта на направената от органа констатация, че А. Хюсаин е получил фиктивно разрешение за продължително пребиваване в България, доколкото единствено органът издал това разрешение можел да го анулира, при наличието на законовите предпоставки за това. Постановеното решение е правилно по своя краен резултат. Не намира основание твърдението на касатора, че в случая са налице достатъчни мотиви на обжалвания отказ за издаване на виза. В действителност, в нарушение на приложимия закон съдът е обсъждал наличието на посочени в акта основания по ЗЧРБ, независимо, че предвид обстоятелството, че заявителката кандидатства за виза, като член на семейство на гражданин на ЕС, приложим в случая е Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/, определящ условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, както и на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение. Съгласно неговия чл. 4, ал. 6, отказът за влизане и пребиваване на граждани на ЕС и членовете на техните семейства се мотивира и подлежи на оспорване за законосъобразност пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Другояче казано, при издаване на отказ, органът е длъжен винаги да изложи мотиви, като посочи фактическите и правни основани за взетото от него решение, каквито в случая не са налице. В обжалвания акт е посочено само, че заявителката не попада в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО, тъй като не е изпълнено условието по чл. 3, § 1 от нея - няма гражданин на ЕС, който да придружава или да се присъедини към него, а в резултат на проверка е установено, че изпратилият покана до заявителката, гражданин на [държава], не пребивава реално в Република България, а бил изпълнил фиктивно условията за получаване на разрешение за пребиваване с цел да избегне ограниченията на националното законодателство на държавата си, които не са му позволили да се събере със семейството си, като се възползва от предимствата на Директивата. Съдът правилно е съобразил, че в случая липсват, както извършен от органа анализ на представените от заявителката документи, така и представени по преписката доказателства, установяващи направените от него констатации, мотивирали постановения отказ, а оттам и че не може да се направи категоричен извод за законосъобразността на последния. Още повече, че в акта не са посочени правни основания по ЗВПНРБГЕСЧТС - осъществено е позоваване единствено на Директивата, която за разлика от регламентите, които се прилагат изцяло и директно, определя само цели, които да бъдат постигнати от страните членки в определен срок, позволяващ адаптиране на националното законодателство към новата регламентация. С § 2 от ЗИД на ЗВПНРБГЕСЧТС, обн. ДВ, бр. 102/2009 г., са въведени изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, поради което и длъжностното лице е следвало да обсъди наличието на правните основания, визирани в ЗВПНРБГЕСЧТС. Наред с горното, следва да се подчертае, че според чл. 34, ал. 2 от приложимата Наредба, не се издава виза на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, на държава от Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, ако са налице някои от основанията по чл. 22 и 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, за което се съставя формуляр, в два екземпляра по образец съгласно приложение № 8, подписан от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра задължително се вписват мотиви, като се посочват основанията за отказа, с изключение на тези, засягащи интересите на националната сигурност. В случая хипотезата, при която отпада изискването за излагане на мотиви не е налице, доколкото в съгласувателната процедура с ДАНС е посочено, че за лицето няма данни да представлява заплаха за националната сигурност. Следователно, било е задължително органът да изложи мотиви за отказа за издаване на виза. Още повече, че утвърденият образец по Приложение № 8 към чл. 34, ал. 2 от Наредбата "Стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза /на член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС/" налага посочването като основание на взетото решение, на мотивите и приложимите основания по чл. 4, ал. 2, чл. 22 и 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Иначе казано, органът е бил длъжен, след обсъждане на представените документи и извършените проверки, да изложи мотиви, на изискванията по коя от трите разпоредби, конкретно посочени в образеца на формуляра, не отговаря заявителката. При постановяването на процесния отказ за издаване на виза, органът не е изложил мотиви, като нито в оспорения акт, нито в преписката към него се съдържат данни, даващи възможност за проверка на законосъобразността на акта. При издаването му длъжностното лице е следвало да анализира, обсъди и прецени представените документи, като изложи конкретни мотиви за тяхната относимост/неотносимост към искането за издаване на виза. Още повече, че представянето им е било задължително, съгласно чл. 17 от Наредбата, сочещ документите, които кандидатът следва да представи при подаване на заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел планирано пребиваване. Всички тези документи, както и изразеното положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност", не са обсъдени от административния орган, нито са изложени мотиви в подкрепа на направения от него извод, че А. Калсум не попада в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО. Обективираните в касационната жалба, доводи в този смисъл, не могат да отстранят пропуска на административния орган, поради което и не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Липсата на конкретно посочени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, поради което, правилно АССГ е отменил отказа като незаконосъобразен. Следователно, като е проверил законосъобразността на отказа за издаване на виза на всички основания по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод за основателност на жалбата. Решението за отмяна на административния акт, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, неоснователно се явява предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение