Решение № 9716 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2018 г.

Решение № 9716 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Станев и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалните им представители срещу Решение № 387 от 19.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение, съдът, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017 г.), е осъдил ГДИН да заплати на И. Станев обезщетение в размер на 4500 лв за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия през периода 7.01.2012 г. - 7.04.2016 г. и от продължителна изолация на ищеца в периода 7.01.2012 г. - 7.01.2017 г., заедно с лихвата за забава върху главницата, считано от 9.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над 4500 лв до претендираните 20000 лв., като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски в полза на ищеца. Касаторът И. Станев обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен и твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения за нарушение на чл. 52 ЗЗД и несъобразяване присъжданите от ЕСПЧ обезщетения. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на предявения иск в неговата цялост. Претендират се разноски. Касаторът И. Станев обжалва и решение № 102 от 11.04.2018 г. по същото дело, с което е отказано допълване на основното решение. Чрез процесуалния си представител излага съображения, че съдът не се е произнесъл по отделните заявени вредоносни фактори, и по-специално не е определил отделно обезщетение за това, че ищецът е бил държан в постоянно заключено спално помещение, при липса на смислени дейности. Касаторът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни възражения срещу фактическите и правни изводи на съда, както и доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС и чл. 52 ЗЗД и за неправилно кредитиране на свидетелски показания и неправилна съвкупна преценка на доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искова молба на И. Станев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за присъждане на сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода 7.01.2012 г. — 7.01.2017 г при престоя му в Затвора в гр. [населено място] вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по неосигуряване на задоволителни битови и санитарни условия - липса на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията; липса на вентилация и възможност за проветряване на спалното помещение; влага в килията; наличие на вредители /в периода 7.01.2012 г. - 8.04.2016 г. /, и по поставянето му в продължителна изолация в постоянно заключено помещение, съпроводено с непровеждане на образователни, ограмотителни и обучителни курсове и програми и такива за придобиване на квалификация, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Претендираното обезщетение е за претърпените вследствие поставянето му при посочените условия на неудобства, унижение и негативни чувства /страх, нервност, напрегнатост, раздразненост, чувство на отхвърленост и пренебрегнатост, усещане за деградиране, загуба на вяра в институцията, незачитане на човешките му права/. Съдът е установил от фактическа страна, че в периода 7.01.2012 г. - 7.01.2017 г. И. Станев изтърпява в Затвора [населено място] наложеното му с присъда наказание доживотен затвор, при първоначален специален режим, определен от съда, постановил присъдата. При първоначална обща оценка на риска и профила на правонарушителя от 15.11.2010 г. е констатирано средно ниво на риска от рецидив, риск от сериозни вреди на обществото от висока степен. През 2016 г. не е прието предложението за замяна на специалния режим на изтърпяване на наказанието със строг. Спалните помещения, в които е настаняван ищеца през исковия период са били постоянно заключени. Настанен е сам в спално помещение по негово желание. Няма нарушение на изискванията за минимална жилищна площ. В периода 7.01.2012 г. - 7.04.2016 г. Станев е бил настанен в зона за повишена сигурност, спално помещение 9 кв. м, с отваряем прозорец, като в помещението в този период липсва санитарен възел и чешма. Достъпът на ищеца до санитарните помещения не е бил осигурен през цялото денонощие, а по график, пет пъти дневно, по групи и при последователно пускане на настанените лица. Сутрешният тоалет е бил 30 минути за цялата група, като се падало по 3 мин. и половина на килия, а пред останалото време са използвани кофи в килиите. Нямало е монтирана сигнално-охранителна система. В периода до 7.04.2016 в килиите е имало мишки. Представени са доказателства, че в затвора са били осъществявани дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация. След 8.04.2016 г. килиите, в които е настаняван ищеца са снабдени със санитарен възел и течаща вода. Естествена вентилация се е извършвала чрез отваряне на прозорец. Килиите не са снабдени с климатична инсталация, нито с мрежи против насекоми и други вредители. Престой на открито е бил осигурен по график. Провеждани са срещи с психолог и е изготвена психологическа справка. И. Станев е ползвал електронни игри, DVD-плейър, телевизор, участвал е в инициатива на религиозна тематика в периода от есента на 2015 г. - лятото на 2016 г. Осъдените на доживотен затвор не са били включвани в общи мероприятия с другите лишени от свобода. Психологът на затвора е посочил, че за И. Станев няма данни да е искал, нито да е имал потребност от психологическа или психиатрическа помощ. Включван е бил в обучение по английски език и компютърна грамотност. От свидетелските показания се установяват изпитваните от И. Станев чувства на срам и унижение, страх от болести, дискомфорт, задух, чувство на отхвърленост и др. от лошите битови условия. Съдът въз основа на установените факти по делото и анализа на относимите за правилното решаване на спора доказателства е направил извод за частична основателност и доказаност на ищцовата претенция. Приел е, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури поносими условия на пребиваване в Затвора гр. [населено място], които не унижават човешкото достойнство. Въз основа на това е направил извод, че това бездействие е в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС. Относно размерът на обезщетението съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 4500 лева е достатъчна в конкретния случай. За разликата до 20000 лева е приел иска за неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Исковото производство е започнало на 9.01.2017 г., в хода на същото е влязъл в сила ЗИД на ЗИНЗС, считано от 7.02.2017 г., във връзка с пилотното решение на ЕСПЧ по делото "Нешков и др. срещу България", част шеста и седма на който уреждат защитата на лишените от свобода и задържаните под стража срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение и отговорността за дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Текста на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата конкретно към изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и задържаните с мярка за неотклонение "задържане под стража" лица за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон - да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Тъй като съдът не е обвързан от квалификацията, направена от ищеца с исковата му молба, след влизане в сила на изменението на специалния закон, правилно е разгледал иска като такъв с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Съгласно § 49 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС подадените до влизане в сила на този закон (7.02.2017 г.) искове за вреди, причинени на лишените от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Съгласно сочения текст държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл. 285 ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета на АПК (чл. 203 и сл.), като искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В същото време чл. 205 АПК, приложим по силата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, изисква искът за обезщетение да се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отговорността на държавата в лицето на държавен орган е гаранционно обезпечителна отговорност и затова пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага и обезпечава от името и за сметка на юридическото лице. Неоснователни са доводите на страните за нарушение на материалния закон. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелства съдът е приложил правилно материалния закон За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установяването на посочените от законодателя обстоятелства води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не кореспондират на действителността с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът правилно е и обосновано съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКПЧОС, времетраенето на задържането, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Във връзка с изнесените от касатора доводи в съдебно заседание, следва да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени твърдения за действия или бездействия на затворническата администрация, довели до влошаване на здравословното състояние на И. Станев, и в частност до загуба на зрението му, нито доводи във връзка с липса на медицинско обслужване; съответно за такива увреждания не е поискано и обезщетение. Тези твърдения се излагат за пръв път в съдебното заседание пред касационната инстанция и тъй като не са част от основанието на иска, така както е бил предявен, не могат да бъдат и основание за касиране на решението. Първоинстанционният съд допустимо и правилно се е произнесъл в съответствие с обстоятелствата, наведени в исковата молба, сред които не са заявени увреждане на здравето и липса на медицинско обслужване. Неоснователни са доводите и на двамата касатори за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Съдът е отчел възрастта на ищеца, влошеното му здравословно състояние, конкретните доказателства, продължителността на увреждащото бездействие на администрацията и е постановил решението си в съответствие със съдебната практика. Неоснователни са доводите на ГДИН за липса на отделни диспозитиви в решението във връзка с наличието на образователни, развлекателни и обучителни мероприятия. Присъдената от първоинстанционния съд сума е за обезвреждане на всички констатирани от съда вредни въздействия в резултат на цялостната обстановка на изтърпяване на наказанието. Наличието на възможност за участие в спортни, културни и развлекателни мероприятия може да е основание за намаляване размера на обезщетението, но не е основание за постановяване на отделен отхвърлителен диспозитив в решението / отделен въпрос е, че по делото са е доказани инцидентни масови мероприятия и е установено, че за изтърпяващите наказание при специален режим такива рядко се организират/. Съдебната практика е константна, че обезщетението за нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС се присъжда общо, като съдът не следва да разграничава всяко отделно нарушение и да присъжда за него отделно обезщетение, а следва общо да оцени допуснатото нарушение на човешки права на базата на множество фактори. В този смисъл неоснователни са и доводите на касатора Станев за необходимостта от допълване на обжалваното решение. Обезщетението е присъдено именно за констатираните лоши битови условия в тяхната цялост. За яснота следва да се добави, че касаторът е пребивавал сам в килия по изрично негово искане. Доводите в касационните жалби за допуснати нарушения при определяне на разноските, при липса на изрични искания по чл. 248 ГПК, отправени до първоинстанционния съд, не подлежат на разглеждане от касационната инстанция. За яснота обаче следва да бъде разяснено, че съдът е изложил изрични мотиви за начина на определяне на присъдените разноски, както и че забраната за слизане под минималните размери на адвокатските възнаграждения важи при пълна основателност на предявените искове. При частична основателност разноските се присъждат съразмерно с уважената част от иска, каквото е и изискването на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на администрацията не се дължат разноски, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На касатора И. Станев се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 10 лв за платените държавни такси. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение