Решение № 4818 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2014 г.

Решение № 4818 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2014 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софрони Георгиев Атанасов и Григор Константинов Григоров, и двамата от гр. София, против Решение № 3159/12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 6668/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което са отхвърлени като неоснователни жалбите им срещу разпоредбата на чл. 91 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична Община (Наредбата), приета с Решение № 521 по Протокол № 48, точка 3 от 26.09.2013 г., и Решение № 605 по Протокол № 51, т. 32 от 24.10.2013 г., на Столичен Общински съвет. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което оспорената разпоредба бъде отменена като незаконосъобразна. Процесуалният представител на Столичен Общински съвет оспорва касационните жалби като неоснователни. Ответницата Даниела Димитрова Данчева изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответницата Любка Цветанова Филчева с писмено становище оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение А дминистративен съд София - град е отхвърлил жалбите на Софрони Георгиев Атанасов и Григор Константинов Григоров, срещу разпоредбата на чл. 91 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична Община, приета с Решение № 521 по Протокол № 48, точка 3 от 26.09.2013 г., и Решение № 605 по Протокол № 51, т. 32 от 24.10.2013 г., на Столичен Общински съвет. За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предписаните от закона форма и съдържание и при спазване на процедурните изисквания. С разпоредбата на чл. 91 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община са определени критериите за определяне на правоимащите лица, при издаване на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община, като изброяването е изчерпателно отразено в пет категории. Съдът е приел, че въведеният с нормата на чл. 91 от Наредбата режим на преференциално паркиране не нарушава визираново в чл. 2 от Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) право на равнопоставеност на хората с увреждания при упражняването на техните права и интегрирането им в социалната и работна среда. Съгласно даденото в § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ определение "човек с трайни увреждания" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможни за здравия човек, и за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Придвижването е част от тези дейности, като за определени хора с трайни увреждания то може да бъде осъществено преимуществено или само с ППС. В разпоредбата на § 1, т. 16 тази категория е определена като "лица със затруднения в призвижването" - които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Паркирането в този случай следва да се разглежда като елемент на придвижването с ППС. С оспорената разпоредба на чл. 91 от Наредбата се дават преференции на тази категория лица с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването и за които паркирането като елемент на придвижването е от жизнено важно значение с оглед осъществяване на целите, посочени в чл. 2 но ЗИХУ. Съдът е отразил в мотивите на съдебния акт, че не съществува равенство между различните по степен и характер трайни увреждания. За част от хората с трайни увреждания придвижването на собствен ход не създава затруднения, поради което те се нуждаят в по-малка степен от преференции при паркирането, отколкото лицата със затруднения в придвижването. Като краен извод съдът е приел, че с приетите разпоредби за преференциално паркиране в чл. 91 от Наредбата не се нарушава принципа на равенството и нормата не противоречи на Конституцията на Република България, Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за защита от дискриминация, поради което е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е правилно и настоящата инстанция споделя правните изводи изложени в него. Правилно съдът е приел, че въведеният с оспорената разпоредба - чл. 91 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, режим на преференциално паркиране не нарушава визираното в чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания право на равнопоставеност на хората с увреждания при упражняването на правата им и интегрирането им в работна и социална среда и не противоречи на Конституцията. Легално определение на "човек с трайно увреждане е дадено в § 1, точка 2 от ДР на ЗИХУ. С нормата на чл. 91 от Наредбата се дават преференции на лицата по § 1, точка 2 от ДР на ЗИХУ. Правилно съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателите за противоречие на чл. 91 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община с чл. 4 от ЗЗДискр. За да е налице пряка дискриминация по признак "Увреждане" е необходимо увреденото лице по смисъла на § 1, точка 2 от ДР на ЗИХУ да е третирано по-неблагоприято и да е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с лица, които не са увредени. В случая се сравняват лица, попадащи в една и съща категория - "хора с увреждания" и нееднакво третиране не може да бъде осъществено именно по признак "увреждане". Следва да се отбележи, че с цитираната норма се предоставят не права, а преференции, които Столичният общински съвет решава на коя категория хора с увреждания да предостави. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на Столичен общински съвет и останалите ответници не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение