Решение № 3045 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3886/2016 г.

Решение № 3045 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3886/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. К., от гр. В. Преслав, подадена чрез пълномощника му - адвокат Е. Г., против решение № 11 от 18.02.2016 г. по адм. дело № 197/2015 г. на Административен съд Ш., с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-27-26 от 25.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Ш., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-27-26 от 25.08.2015 г. срещу Разпореждане № ОП-В-3943#1 от 08.07.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване - началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че трудовия му стаж за периода 01.10.1980 г. -01.04.1990 г. положен в Спортно училище "Г. Б." гр. В. следва да бъде зачетен като учителски. Иска се отмяна на решението и на административния акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Ш. чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Ш. е отхвърлил оспорването на И. К. срещу Решение № 1040-27-26 от 25.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Ш., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-27-26 от 25.08.2015 г. срещу Разпореждане № ОП-В-3943#1 от 08.07.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване - началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш. За да постанови този резултат, съдът е приел, че стажът на жалбоподателя през периода 01.10.1980 г. -01.04.1990 г. положен в Спортно училище "Г. Б." гр. В. не следва да бъде зачетен като учителски. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че със заявление вх. № ОП-В-3943/25.05.2015 г. И. К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Към заявлението представил необходимите документи за осигурителен стаж и доход. С разпореждане № ОП-В-3943#1/08.07.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Ш. е постановен отказ на искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, с мотива, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия-25.05.2015 г. заявителят не отговаря на условията по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за ОСВ, тъй като няма изискуемия учителски осигурителен стаж- 30 години и 08 месеца. Съгласно приложените документи има придобит осигурителен стаж от трета категория 38 г. 03м. 20дни, от които учителски стаж-25 г. 00м. 23дни. Срещу това разпореждане И. К. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ - Ш. по реда на чл. 117 от КСО с вх. № 1012-27-26/25.08.2015 г. С решение № 1040-27-26/25.09.2015 г. директорът на ТП на НОИ - Ш. е отхвърлил жалбата, като изложил подробни мотиви относно спорния стаж и причините, поради които същият не е зачетен за учителски. Прието е, че положеният от К. осигурителен стаж за периода от 01.10.1980 г. -01.04.1990 г. на длъжност "треньор по вдигане на тежести" във ФСФД"Черно море"-В. не следва де се зачита като учителски стаж, тъй като не е положен в учебно заведение създадено по реда на ЗНП и заеманата длъжност не попада в списъка, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). И. К. твърди, че за периода 01.10.1980 г. -01.04.1990 г. е бил назначен във ФСФД "Черно море"гр. В. на длъжност "треньор по вдигане на тежести", но през цялото време е полагал труд в ЕСПУ- спортен профил "Г. Б."-В. като "преподавател по спортна подготовка" и изцяло се е занимавал с ученици, на пълен норматив, за което представя служебна бележка. Правилно административният съд не е възприел така направените доводи, а е съобразил мотивите на административния орган. Този стаж не следва да се зачита като учителски, тъй като не е положен в учебно заведение създадено по реда на ЗНП и заеманата длъжност не попада в списъка, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. По делото липсват и не са налице доказателства, удостоверяващи назначаването на К. на редовна учителска служба в Спортно училище "Г. Б."-гр. В. за периода от 01.10.1980 г. до 01.04.1990 г. по предвидения в тогава действащата законова уредба ред. Твърденията на жалбоподателя не се подкрепят и от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В архива на спортното училище не са налице документи, удостоверяващи К. да е бил назначен за редовен учител в СУ "Г. Б."-В. през процесния период. Името му фигурира в приложените заверени копия на материалните книги на училището за периода от 01.09.1987 г. до 01.04.1990 г., както и в разчетно-платежните ведомости за м. 12.1983 г., м. 12.1984 г., м. 11.1985 г. /лекторски часове/, за 1987 г./лекторски часове/ и за 1988 г. /лекторски часове/. Но това не опровергава направения извод, че К. не е бил назначен като редовен учител в спортното училище през спорния период. Включването му само в някои от разчетно-платежните ведомости- такива в края на някои от календарните години, сочи, че сумите са му били изплащани под формата на възнаграждения за "лекторски часове", проведени над минималната норма за задължителна преподавателска работа от последния като спортен преподавател, неназначен на щат в училището. За процесния период- 01.10.1980 г. до 01.04.1990 г. са събрани писмени доказателства, от които е видно, че К. е бил назначен и осигуряван на длъжността "треньор по вдигане на тежести" първоначално във Военноморски спортни клубове /ВМСК/ "Черно море"-гр. В., впоследствие преименувано във Флотско студентско физкултурно дружество /ФСФД/ "Черно море"-гр. В., и Сдружение на спортни клубове /ССК/"Черно море"-гр. В.. Съгласно данните от приложената трудова книжка № 94/01.10.1980 г. за този период осигурителния му стаж е заверен от ФСФД"Черно море"-гр. В. като "треньор по вдигане на тежести". Действалия през спорния период Указ № 330 за народната просвета /обн. ДВ, бр. 90/1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г./, в раздел II - "Видове учебни и учебно-възпитателни заведения" са регламентирани извънучилищните учреждения, извънкласна и извънучилищна форма, създавани в помощ на училищата за възпитание на учащите се. Между тях не попадат военно морските спортни клубове и студентски физкултурни дружества. Ето защо положеният през този период от жалбоподателя труд като треньор по вдигане на тежести във ФСФД "Черно море"-В. не може да бъде признат за учителски стаж. Правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсията на К. за ОСВ в случая не може да бъде определена при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО /редакцията към момента на подаване на заявлението/, с оглед липсата на втората изискуема предпоставка, а именно- наличие на учителски осигурителен стаж -30 години и 8 месеца за мъжете към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия-25.05.2015 г. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,