Решение № 162 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 228/2015 г.

Решение № 162 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 228/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият П. Д. чрез свой защитник е отправил за първи път по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден в предвидените за него по закон две съдебни инстанции, първа - районният съд в София, втора (въззивна) - Градският съд. Софийският районен съд е издал присъдата си от 24.VI.2014 г. по нохд 5405/2012 за документно престъпление по чл. 311, ал. 1 НК - за съставянето на 1.II.2010 г. от Д. като полицейски служител спрямо Х. Б. като водач на лек автомобил, на акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, с цел актът да бъде използван пред застраховател като доказателство за отразените в него неверни обстоятелства. Осъдителната част на присъдата е за наложеното на Д. наказание лишаване от свобода - 1 г. условно (чл. 66 НК) за изпитателен срок от 3 години. Присъдата има и оправдателна част - за някои от удостоверените според обвинението обстоятелства и за извършено в съвкупност военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 1 НК. Софийският градски съд е потвърдил оспорената осъдителна част на присъдата с решение № 1351/29.ХII.2014 г. по внохд 4259/14 след обжалването и? по въззивен ред, инициирано като сегашното производство пред ВКС. Отправеното искане по реда на възобновяването съдържа позоваване на две от основанията за възобновяване - свързаните с касационните за нарушения на материалния и на процесуалния закон (чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК), както и доводите, които подателят на искането е отнесъл към всяко от тях. Поискана е отмяната на съдебните актове, но без конкретизиране на останалите последици от нея, след като бъде възобновено наказателното производство. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора е неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. И двете претендирани основания, и доводите към тях са свързани със субективната страна на документното престъпление, за което е осъждането; претенцията за нарушаване на процесуалните правила - с противоречието между осъждането за специалната цел на престъплението и мотивите на съдилищата, че доказаността на тази цел била без значение; за нарушението на материалния закон (НК) - че той всъщност бил приложен към недоказана цел на престъплението по чл. 311 НК. Трябва да се отбележи преди всичко, че не само първото, но и второто възражение срещу осъждането засяга вдействителност процесуалната му законосъобразност - щом се твърди недоказаност, нарушените във връзка с нея правила са поначало процесуални. Такива правила обаче не са били нарушени в нито един от претендираните случаи. Нещо повече - правилните отговори на възраженията могат да бъдат намерени в съдебните мотиви. От една страна, че противоречие при осъждането липсва, защото наличието на престъпната цел по чл. 311 НК не зависи от нейното конкретно съдържание (целта да бъде нещо доказано, а не пред кого точно). От друга страна - че по делото наистина има неяснота около отношенията на всички замесени, но тя съвсем не е до това, че именно подсъдимият (а не колегата му С.) е бил уговорен да състави неверния акт. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.