Решение № 4842 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2018 г.

Решение № 4842 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Трифонов с постоянен адрес в [населено място] срещу решение № 341 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 227/2018 г. по описа на Административен съд - Монтана, I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Монтана, чрез юрисконсулт Каменова, моли решението да бъде оставено в сила и в полза на Териториално поделение на НОИ гр. Монтана да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на М. Трифонов против решение № 2153-11-23 от 10.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Монтана. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Оплакването на касатора относно неправилно приложение на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е неоснователно, тъй като към представено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит съгласно законодателството на държава, с която България прилага Регламента. Според член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71, последният е относим към заети или самостоятелно заети лица, които са или са били субекти на законодателството на една или повече държави-членки и които са граждани на една от държавите-членки. Жалбоподателят няма твърдения, а и не сочи доказателства, относими към член 14 от цитирания регламент. В § 3 от преамбюла на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, която касаторът твърди, че не е съобразена при определяне на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, изрично е посочено, че директивата не засяга въпроси, свързани с националното социално, трудово, фискално право или облигационно право, нито адекватността на разпоредбите за пенсионно осигуряване в държавите членки. Европейската социална харта не урежда пенсионното осигуряване, с изключение принципа на гарантираност на социалното осигуряване. Но при служебната проверка на съответствието на оспореното решение с материалния закон, касационната инстанция констатира следното: С разпореждане № [номер]от 15.02.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Монтана на Трифонов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 285. 15 лв., при признат осигурителен стаж от втора категория 18 г., 2 м. и 28 дни и осигурителен стаж от трета категория 5 г., 8 м. и 15 дни, превърнат към трета категория труд 28 г., 6 м. и 5 дни, при условията на чл. 104 КСО. В решение № 2153-11-23 от 10.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Монтана изрично е посочено, че от общо зачетения осигурителен стаж от трета категория труд 5 г., 8 м. и 15 дни е изключено времето на отбитата военнонаборна служба – 2 г., 1 м. и 9 дни. Изложен е аргумент, че това време не следва да се има предвид при определяне правото на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като не е действителен стаж, съгласно текста на § 1, т. 12 от ДР на КСО. Този извод е в противоречие с материалния закон. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Периодът на наборна военна служба е 22.09.1970 г. до 31.10.1972 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. От данните по административната преписка не се установява включване на осигурителен доход, определен по реда на чл. 9, ал. 7 КСО при определяне на пенсията на Трифонов. В съдебно-икономическата експертиза вещото лице отново коментира действителен стаж без стажа от 2 г., 1 м. и 9 дни. Разпоредбата чл. 168, ал. 1 АПК задължава съда да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146. Нормите на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 171, ал. 2, предложение второ и чл. 171, ал. 4 АПК, регламентиращи служебното начало в административния процес изискват от административния съд да дава конкретни указания на страните и да осъществява процесуално съдействие за законосъобразното решаване на въпроса - предмет на делото. Предвид изложените в настоящите мотиви съображения се налага изводът, че съдът е нарушил цитираните разпоредби. В тази връзка същият е възприел безкритично и съдебно-икономическата експертиза. Нарушен е бил и материалният закон, а именно нормите на чл. 9, ал. 7 КСО и на чл. 44, ал. 1 НПОС. По тези съображения оспореното решение следва да бъде отменено. С оглед изложените мотиви следва да бъдат отменени решение № 2153-11-23 от 10.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 5112063306 от 15.02.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Монтана, а преписката – върната на последния за ново произнасяне. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, разноски в полза на ответника не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,