Решение № 6318 от 13.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Хайдушки срещу Решение 3799/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 3652/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон вр. пар. 7е, ал.2 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебния акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град /ТП на НОИ София-град/ чрез гл. юрк. Д. Петрова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 3799/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 3652/2022 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Хайдушки от гр. София срещу решение 2153-21-158 от 29.03.2022г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане 21221599917 от 01.01.2022г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на основание пар. 7е, ал.1 и ал.2 ПЗР на КСО е преизчислена пенсията на лицето считано от 25.12.2021 г. и са присъдени разноски. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че не е възможно прилагане на преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията, тъй като в случая приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер] от 11.01.2016 г. на ръководител по ПО при ТП на НОИ на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ за зачетен осигурителен стаж 25 години, 10 месеца и 14 дни от първа категория труд и по чл. 104, ал. 4 от КСО; 06 години, 11 месеца и 28 дни от трета категория и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО 50 години, 01 месец и 11 дни. Пенсията е определена по индивидуален коефициент /ИК/ - 2,331 и доход за изчисляване размера на пенсията - 1 648,93 лв. След отпускането й пенсията е изменяна, преизчислявана, осъвременявана, индексирана с влезли в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град с разпореждания както следва от: 05.04.2016 г., 08.06.2016 г., 19.08.2016 г., 15.11.2017 г., 30.11.2018 г. и 26.11.2019 г. и 01.04.2020 г. С разпореждане от 16.07.2021 г., пенсията на И. Хайдушки е преизчислена по чл. 102, ал. 1, т. 2 и ал. 3 - 5 от КСО за зачетен осигурителен стаж 25 години, 10 месеца и 14 дни от първа категория труд и по чл. 104, ал. 4 от КСО; 12 години и 03 дни от трета категория и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО - 55 години, 01 месец и 16 дни. С разпореждане 21221599917/01.01.2022 г. личната пенсия за ОСВ на лицето отново е преизчислена от 25.12.2021 г. на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО в размер 1 360,52 лв. за общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО - 55 години, 01 месец и 16 дни. При преизчисляването е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж 1, 35% (при досегашен 1, 2%) като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателя без превръщане към ІІІ категория, т. е. сборът между стажа от І и стажа от ІІІ категория - 37 години, 10 месеца и 17 дни (резултат 51.08%). За останалия стаж до 55 години 01 месец и 16 дни - сбор, формиран от превръщането стажа от първа категория в трета е приложена тежест от 1,2% и съответно резултат 20.70%. Изчисленият при използването на тези величини размер 1183.60 лв. е осъвременен със съответните коефициенти за 2016 г. ( 1, 026), за 2020 г. (1, 067) и за 2021 г. (1, 050). Окончателният определен размер на пенсията за ОСВ на И. Хайдушки е 1360.52 лв. Разпореждане 21221599917 от 01.01.2022г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на основание пар. 7е, ал.1 и ал.2 ПЗР на КСО е преизчислена пенсията на лицето, считано от 25.12.2021 г. е оспорено по административен ред от И. Хайдушки пред директора на ТП на НОИ София град. С решение 2153-21-158 от 29.03.2022 г., директорът на ТП на НОИ София град е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. С обжалваното в касационното производство решение 3799/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 3652/2022 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Хайдушки срещу решение 2153-21-158 от 29.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град и е присъдил разноски. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.), пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 37 години, 10 месеца и 17 дни без превръщане. Съгласно чл.§ 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г., първоинстанционният съд е извършил точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. В случая върху пенсията на жалбоподателя, имайки предвид издадените разпорежданията, са приложени четири осъвременявания (за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. на основание чл. 100 от КСО и други три преизчисления въз основа на различни разпоредби на КСО. За 2017 г., пенсията на И. Хайдушки е преизчислена на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която, от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от КСО 1, 126 на сто. През 2017 г. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането, потвърдено с процесното решение, като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория и 1,2% за остатъка, получен от превръщането. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 г. пенсията на жалбоподателя е преизчислена от 28.11.2018 г., като липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през посочената година. Извършването на изчисления на размера на пенсията и през 2018 г. и 2019 г. по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 г. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. "б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5, 7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1, 2% (при 1, 169% през 2018 г.). Изводът на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на лицето по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. осъвременявания по чл. 100 от КСО е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и формираната константна практика на ВАС, VІ отд. по сходни и/или идентични казуси в решения по адм. дела 5697/2022 г., 7078/2022 г., 5480/2022 г., 6635/2022 г., 6088/2022 г., 9215/2022 г., 9291/2022 г., 7293/2022 г., и др. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за които не се и навеждат относими доводи. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателна, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП И. Хайдушки следва да заплати в полза на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,