Решение № 8077 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР) срещу Решение 723 31.01.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 457/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-36-1059 от 14.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Столична община е отказана верификация на разходи в размер на 1 218,48 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ бр. 39 от 27,05.2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), във вр. с чл. 152 и чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чл. 53 и чл. 54, чл. 58, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 175, ал. 2, чл. 143 и сл. КТ, чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а от Постановление 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г., в сила от 05.08.2016 г. (ПМС 189/2016 г.), за вменените по реда на чл. 21, ал. 4 ЗДСл, респективно чл. 107а, ал. 9, т. 1 КТ задължения.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. , счита обжалваното решение за неправилно. От изложените в касационната жалба доводи може да се направи извод, че от касатора се твърди наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото, като оспорва изводите на първоинстанционния съд, че посоченото правно основание на чл. 57 ал. 1 т. 4 ЗУСЕФСУ не може да се приеме за годно основание, обуславящо недопустимост на процесните разходи. Счита, че съдът неправилно е приел, че приложимата редакцията на ЗУСЕФСУ за издаване на акта е редакцията с Държавен вестник бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Твърди, че въпросните разходи са определени от УО на ОПРР като недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в редакцията с ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., приложима на основание съгласно § 70 ЗИД на ЗУСЕФСУ.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба Столична община, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага аргументи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Л. Димитрова.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По делото се установява от фактическа страна, следното:

На 14.03.2017 г. между Столична община и УО на ОПРР е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект Ремонт и обновяване на Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии Проф. д-р Георги Павлов , на стойност 1 611 208,52 лв.

На 13.09.2019 г. от Столична община е подадено Искане 2 за окончателно плащане по договора, придружено от окончателен технически и окончателен финансов отчет. Във връзка с направени от ръководителя на УО искания за допълнения/пояснения, от Столична община са изпратени такива на 17.01.2020 г., 31.03.2020 г., 29.05.2020 г. и 16.06.2020 г.

На 13.08.2020 г., с Решение РД-02-36-1180 РУО на ОПРР 2014-2020 г., в частта му по т. 1, не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1 218,48 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени в изготвеното искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия.

На 30.08.2021 г. с Решение 9329, постановено по адм. дело 4801/2021 г., Върховният административен съд е отменил Решение 330 от 18.01.2021 г. на АССГ, по адм. дело 8601/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на Столична община срещу Решение РД-02-36-1180, като вместо него е отменил Решение РД-02-36-1180 от 13.08.2020 г. на РУО на ОПРР, в частта по т. 1, и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне в отменената част.

На 02.11.2021 г. с Решение РД-02-36-1162, ръководителят на УО на ОПРР, в частта му по т. 1 не е извършил верификация и плащане на разходи в размер на 1 218,48 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени в изготвеното искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2, б. а от ПМС 189/2016 г.

На 07.11.2022 г. с Решение 9887, постановено по адм. дело 6219/2022 г., ВАС е оставил в сила Решение 3019 от 04.05.2022 г. на АССГ по адм. дело 12091/2021 г., с което е отменено Решение РД-02-36-1162 от 02.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР. Прието е, че в правната квалификация на отказа липсват конкретните разпоредби от трудовото законодателство, които органът счита за нарушени, поради което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

На 14.11.2022 г. с Решение РД-02-36-1059 ръководителят на УО на ОПРР е отказал на Столична община верификация на разходи в размер на 1 218,48 лв., отчетени в подаденото искане за окончателно плащане, от които:

1. разход в общ размер на 984,97 лв. за ръководител на проект, координатор, експерт по СМР - разходът е приет за недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 53 и 54, чл. 58, ал. 1 ЗДСл, чл. 143 и сл. КТ, чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза - за вменените по реда на чл. 21, ал. 4 ЗДСл задължения във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а) ПМС 189/2016 г.;

1. разход в размер на 233,51 лв. за експерт финансово-счетоводна дейност - разходът е приет за недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 152 и чл. 153, ал. 1, чл. 175, ал. 2, чл. 143 и сл. КТ, чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза - за вменените по реда на чл. 107а, ал. 9, т. 1 КТ задължения във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а ПМС 189/2016 г.

Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Приел е, че посоченото от административния орган правно основание за отказ - чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ не кореспондира с направените фактически установявания на органа. Първоинстанционният съд е приел за приложима хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, в редакцията на нормата към момента на издаване на акта - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., съгласно която не е налице условието разходите да са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. Приел е, че направеното обвързване на това основание с нарушаване на конкретни разпоредби от ЗДСл, КТ, Наредбата за медицинска експертиза, и ПМС 189/2016 г. е неправилно, тъй като при констатация за нарушение на приложимото национално законодателство, приложение следва да намери хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, а съдът не е компетентен да променя правната квалификация за недопустимост на разходите дадена от компетентния орган, тъй като ще се намеси недопустимо във формирането от последния властническо волеизявление.

Въз основа на горното, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е неправилно.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че приложимата редакцията на ЗУСЕФСУ за издаване на акта е редакцията с Държавен вестник бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.

В бр. 51 от 01.07.2022 г. на Държавен вестник, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С § 1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ. Съответствието на индивидуалните административни актове, каквото е и процесното решение на ръководителя на УО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, а с оглед горните разяснения приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

С оглед изложеното, относима към издаването на акта е посочената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, в редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г. - разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, а не както неправилно приема съдът в редакцията към ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. - разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. Това е изрично посочено и в обжалвания административен акт.

Като не е установил правилно приложимия материален закон първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение.

Отмяната на административния акт при липса на каквито и да било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

С оглед на изхода от спора по искането на касатора за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд