Решение № 16555 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2019 г.

Решение № 16555 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Петров действащ като Едноличен търговец с фирма "М Инвестмънт – М. Петров", с ЕИК 202130877 чрез процесуален представител адв. С. Стефанов, против Решение № 265/04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 748/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1012 – 04 - 62#1/23.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново (ТП на НОИ – Велико Търново) и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д – 01 – 04 – 00434910/09.07.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново и е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 200 лева. Касационният жалбоподател изтъква доводи, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, както и на административния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Велико Търново, не се явява, представлява се от юрисконсулт Маринова. Процесуалният представител на ответната страна оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил оспорването на ЕТ "М Инвестмънт - М. Петров" срещу Решение № 1012 – 04 - 62#1/23.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу задължителни предписания № 3 Д - 01 – 04 -00434910/09.07.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново и по реда на чл. 117, ал. 3 КСО. Административният съд е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал своите доказателствени и правни изводи. Приел е за установено, че производството по издаване на задължителни предписания № 3 Д – 01 – 04 - 00458916/14.09.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново е започнало в съответствие с чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ на жалбоподателя, в качеството му на осигурител. Резултатите от проверката на длъжностните лица по чл. 108, ал. 1 КСО са обективирани в констативен протокол №КП – 5 – 04 – 00434437/06.07.2018 година. С издадените задължителни предписания е разпоредено едноличният търговец да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 12 бр. физически лица, с които бил сключил трудови договори. Предписанията са били обжалвани на основание чл. 117, ал. 2 КСО, но с Решение № 1012 – 04 - 62#1/23.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. На основание фактическите установявания в него се приема, че от 2015 г. до 2018 г., жалбоподателят като работодател е сключил 12 броя трудови договори със съответните лица. Полагали са труд през различни периоди от време, за което са получавали и съответното възнаграждение. Основният спорен въпрос по делото пред първоинстанционния съд е бил дали назначените по трудов договор лица фактически са полагали труд, за който подлежат на задължително осигуряване. Съдът обсъждайки представените в хода на съдебното производство доказателства е извел правен извод за недоказаност твърденията на едноличния търговец, че назначените от него служители, упоменати в решението на административния орган, действително са изпълнявали възложените им от работодателя трудови функции. Изводите на съда в тази насока кореспондират и с анализа, който са направили компетентните длъжностни лица относно икономическата дейност на търговеца. От данните по делото е видно, в каквато насока са и аргументите на административния съд, че посочените от едноличния търговец фирми, за които поддържа, че е извършвал счетоводно обслужване, фактически са били обслужвани от неговия баща – М. Маринов. Съдът се позовава на приложените по преписката справки от НАП и счетоводните книги на едноличния търговец. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, същият е съобразен с целта на закона. По приложението на материалния закон и съответствието на акта с него, съдът е формирал извод, че след като назначените от касатора служители реално не са извършвали трудова дейност, не отговарят на изискването за "осигурено лице " по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КСО и основателно по отношение на тях е предписано данните да бъдат заличени. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните доводи на едноличния търговец, изложени в жалбата до съда, които са свързани с касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта, предвид обстоятелството, че едноличният търговец е следвало да подаде точна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО със заличаваща декларация обр. 1 от Приложение № 1. Това задължение произтича от обстоятелството, че макар и наети на работа по трудово правоотношение, тези лица фактически не са осъществявали трудова дейност. Съдът правилно е анализирал установените по делото факти и с основание е кредитирал изявленията на свидетелите, във връзка с лично възприетите от тях факти и обстоятелства, относно изпълнението на трудовите договори. Обосновано е извел извод, че за претендираното право на едноличния търговец, от значение е естеството на работата и нейният обем, както и необходимостта от наемане на лица, които да осъществяват трудова дейност с цел извършване на договорените услуги и то по начин, по който фирмата да реализира печалба. Правилна е преценката на съда и относно приложението на чл. 10, ал. 1 КСО. Съгласно текста на последната разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?. С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят разграничи съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Установените от административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които се възприемат и от първоинстанционния съд, сочат на правилна преценка досежно обстоятелството, че касационният жалбоподател не е извършвал реално стопанска и икономическа дейност, респ. неговите служители също не са полагали фактически труд за съответния осигурителен период, поради което спрямо тях не е възникнало осигурителното правоотношение. Релевираните възражения от търговеца в касационната жалба относно обстоятелствата по сключване и изпълнение на трудовите договори, по същество представляват оспорване на съдържанието на трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ, който има само формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК е единствено по отношение авторството на частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени подписите на страните по трудовия договор, но се поддържа от административният орган липса на реално осъществяване на трудова дейност от тези лица. На основание чл. 74 от Кодекса на труда (КТ), трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. След като в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ изрично е посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на жалбоподателят е било да докаже, че упоменатите в решението на административния орган лица, фактически са започнали да изпълняват задълженията си по трудовия договор. Касационната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че за да се считат за осигурени лицата, същите следва да извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Касаторът не е доказал при условията на главно и пълно доказване в производството пред съда, че служителите му са отговаряли на дефиницията за "осигурено лице", която е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО. По тези съображения преценката на осигурителя - Едноличен търговец с фирма "М Инвестмънт – М. Петров", че служителите му са били осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. първо ДР на КСО е невярна, поради което декларираните от него данни в този смисъл също са неверни. Осигурителят правилно е бил задължен с издадените предписания да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО със съответната Декларация обр. 1. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на ответника ТП на НОИ - Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, защото пред касационната инстанция е осъществена процесуална защита, изразяваща се в изготвяне на писмени бележки от юрисконсулт Маринова и явяване в открито съдебно заседание. Същото се определя в размер на 200 лева и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,