Решение № 12583 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14131/2009 г.

Решение № 12583 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14131/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Араз Мохамед Хамалау, гражданин на Ирак, против решение № 439 от 25.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Кулинова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Първоначалното административното производство е било образувано по молба с рег. № 3942 от 3.12.2007 г. за предоставяне на закрила в РБългария, подадена от жалбоподателя Араз Мохамед Хамалау. Същото е приключило с решение № 196/30.04.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за това. Това решение е обжалвано пред тричленен състав на Върховния административен съд, който с решение № 13946 от 16.12.2008 г., постановено по адм. дело № 7601/2008 г. е отхвърлил подадената от Араз Хамалау жалба. С решение № 5758 от 7.05.2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено първоинстанционното съдебно решение и вместо него е отменено решението на административния орган, като преписката в върната за ново произнасяне по молбата на Араз Хамалау за предоставяне на закрила по ЗУБ. След връщане на преписката и при съобразяване указанията на касационната инстанция, с решението предмет на настоящото съдебно производство Председателят на ДАБ към МС отново е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Административният орган е развил съображения, че представената бежанска история на кандидата не дава основание да се приеме, че кандидатът е принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Административният орган е изследвал и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и с оглед даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, за което е изложил подробни мотиви. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Араз Хамалау е роден на х.хх.хххх г. в с. Залем, окр. Сюлеймания, Ирак. Гражданин е на Ирак, по народност - кюрд, религиозна принадлежност - мюсюлманин сунит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 4.12.2007 г. и на 7.02.2008 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че е напуснал Ирак нелегално на 5.11.2007 г. В РБългария е пристигнал на 30.11.2007 г. също нелегално, през Турция, за което твърди, че е платил 4500 щ. д. На въпроса на интервюиращия орган за причината, поради която чужденецът желае да получи закрила в РБългария, кандидатът е отговорил, че знае, че тук се дава убежище. Знаел го още в Ирак. Друга причина не е посочил. В последващото интервю на 7.02.2008 г. кандидатът е заявил, че конкретният повод да напусне е инцидент, случил се на работното му място - английската фирма "Десванс" със седалище Сюлеймания, където жалбоподателят работел като охрана. Твърди, че на 8.10.2007 г. е пристигнал човек "опасан с бомби", който имал подозрителен вид и поведение. Заловили го и го завели в полицията. Добавя, че два дни след случката неизвестни лица са посетили баща му. Заявили са, че ако го намерят ще го убият. Жалбоподателят се изплашил и напуснал Ирак. Същевременно кандидатът посочва, че не принадлежи и не членува към расова, религиозна, национална, обществен или политическа организация или група, подложена на преследване от официалните власти. Въз основа на фактите от изложената от Араз Хамалау бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, становище на Министерството на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г., Меморандум от 24.04.2009 г. относно насоките за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, както и становище на главен експерт в отдел Производство и настаняване", РПЦБ - София, ДАБ, Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Араз Хамалау статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. В първоначалното интервю кандидатът въобще не е посочил конкретна причина за напускането си, освен общата обстановка в Ирак и това, че в РБългария се дава убежище. В последващото интервю кандидатът разказва за инцидент, случил се на работното му място. Както е посочено и в Меморандума на ВКБООН, бежански и хуманитарен статут следва да се предоставя с оглед не само на обществено-политическата и социална обстановка в страната, но и от спецификата на конкретната бежанска история, от която да се направи логичния извод за необходимост от предоставянето на такава закрила. Инцидентът в базата на "Десванс" има не само криминален характер, но и предвид това, че кандидатът работи като охрана във въпросното предприятие, то следва че такива инциденти са по-скоро правило, отколкото изключение. Никъде в изявленията на чужденеца не се твърди, а дори се отрича, че лично той е ангажиран с определена политическа, религиозна или друга организация, от която да се направи извод, че по отношение на чужденеца е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената в съдебно заседание справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд II към ДАБ при МС с рег. № 3093/17.08.2010 г., става ясно, че обстановката в управляваните от регионално правителство на Кюрдистан северни провинции Дохук, Ербил и Сюлеймания (където живее жалбоподателят) е относително стабилна. На 25.07.2009 г. в КАО (кюрдската автономна област) са проведени избори за парламент на Кюрдистан, които протичат спокойно, демонстрирайки развитието на демократичния процес в иракски Кюрдистан. Властите в КАО като цяло в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите на региона. Актовете на насилие, при които има случайни цивилни жертви са малобройни. Според Амнести Интернешънъл КАО е най-стабилна и икономически най-просперираща от 2003 г. до сега. Според оценката на ВКБООН в трите северни провинции, където е налице относително по-голяма религиозна и етническа толерантност, са защитени правата на немюсюлманите и членовете на некюрдските етническа групи. От справката става ясно, че в Обединеното кралство, Швеция, Норвегия, Холандия, Унгария и Белгия се счита, че обстановката в КАО е стабилна. Това е становището и във Франция и Германия, където се осигурява закрила индивидуално за всеки случай. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Ирак, и конкретно КАО, е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,