Решение № 2215 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2012 г.

Решение № 2215 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" представляван от юрк. Николов, против решение № 3905/10.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4123/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателя навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител е направил възражение за прекомерност на разноските на ответната страна в съдебно заседание. Ответникът по жалбата - Иван Петров Бадев от гр. Смолян, редовно призован, не се явява, чрез адв. Гергана Илиева, като пълномощник по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх. № 5963/21.03.2012 г. отправено от Иван Петров Бадев и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението на Административен съд София - град е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е направил изводите си, които следва да бъдат споделени, въз основа на подробна преценка на събраните по делото относими доказателства, както и правилното приложение и тълкуване на материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материално правните норми на ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ЖП - 5963/21.03.2012 г. подадено от Иван Бадев. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановеният срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание на ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че исканата информация от ответника има характера на "обществена" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като касае обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. Настоящият съдебен състав споделя изводите направени от първоинстанционния съд, че касационният жалбоподател е задължен субект по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ като това му качество произтича от Закона за железопътния транспорт/ЗЖТ/. Съгласно чл. 9 от ЗЖТ Национална компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със седалище гр. София, със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, а съгласно чл. 26 от ЗЖТ финансирането на дейностите по поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура се извършва от републиканския бюджет, инфраструктурните такси по чл. 35 от с. з. и др. Доводите в касационната жалба, че исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като посоченото обстоятелство би било основание за отказ за предоставяне на исканата информация, постановен по предвидения за това в закона ред. Въпросът за характера на информацията касае законосъобразността на постановения административен акт и не обосновава законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е извода на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението а отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено въз основа на събраните в хода на делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание от процесуалния представител на касатора е направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски в касационната инстанция и адвокатски хонорар, като по делото е налично доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения по делото адвокат на ответника в размер на 3911,66 лв. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност, което следва да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че размерът на заплатения от ответника хонорар на упълномощения да го представлява в процеса адвокат е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което трябва да присъди по-нисък размер на разноските. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото на чл. 78, ал. 5 за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. По тези съображения и предвид изхода на делото следва да се осъди Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" да заплати на Иван Петров Бадев направените по делото разноски в касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,