Решение № 8777 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2015 г.

Решение № 8777 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. М. К. срещу решение № 1347/15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 641/2015 г. по описа на Административен съд В., съдържаща доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, кмет на Район "М.", [община], чрез процесуалния си представител по делото, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по жалбата на И. М. К. против заповед № 25/10.02.2015 г. на кмета на район "М.", [община], с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет В. /Наредбата/ е наредено прекратяване на наемното правоотношение с нея за жилищен имот в [населено място], общинска собственост. От фактическа страна административния орган е приел, че К. притежава урегулиран поземлен имот в [населено място] и две сгради, както и идеална част от недвижим имот, придобит на основание § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в [населено място], СО "Ментеше", основаващи приложението на посочените разпоредби от Наредбата. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на законоустановената форма, недопуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ наемните правоотношения се прекратяват поради други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец – чл. 46, ал. 2 от с. з. В случая прекратяването на наемните правоотношения се основава на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 9 от Наредбата на Общински съвет В., приета на основание чл. 45 а, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от наредбата наемните правоотношения се прекратяват предсрочно при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, посочени в чл. 4 от нея, като в случая е прието отпадане на условието по чл. 4, ал. 1, т. 3, а именно, кандидата за общинско жилище да не притежава незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно вилно, вилно или курортно строителство, както и идеални части върху такъв имот. Разпоредбата на чл. 21, ал. 9 от Наредбата предвижда прекратяване на наемните правоотношения при посочени неверни данни в подадените годишни декларации. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдяни в оспорения акт. В случая е прието, че лицето, чието наемно правоотношение се прекратява притежава недвижими имоти, в противоречие с условията за настаняване в общинско жилище, както и че тези имоти са подлежали на деклариране пред административния орган, което не е сторено в пет поредни декларации. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата, съдържащи се в представената административна преписка се установяват факти, въз основа на които са приети за приложими посочените в заповедта законови основания за прекратяване на наемното правоотношение. Оспорената пред съда заповед на кмета на Район "М. ", [община] се основава на приетото, че К. притежава недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ земя с площ от 452 кв. м., УПИ [номер] с кадастрален номер [номер] и сгради с площ от 90 и 10 кв. м. Правото на собственост е изведено от представено, след поискване, удостоверение по декларирани данни, издадено от [община]. Това удостоверение касае декларирани данни по чл. 14 от ЗМДТ и само по себе си не установява притежавано право на собственост върху посочените в него имоти. Административният орган не е обсъдил останалите събрани в хода на административното производство доказателства, а именно справки за собствениците и носителите на други вещни права за имоти от кадастралния регистър на недвижимите имоти, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – [населено място], както и удостоверение от главния архитект на [община]. В кадастралния регистър за имот с идентификатор [номер], с площ от 488 кв. м. като собственик е записана [община]. Ако и регистъра да не основава право на собственост, то в него следва да бъде вписано кой и на какво основание е вписан като такъв. Като собственик на този имот К. не е вписана, правото и на собственост не се установява с други доказателства по делото. Що се касае до двете сгради, то видно от удостоверението, издадено от главния архитект на [община] същите са негодни за обитаване, обратното не е установено нито в хода на административното, нито в съдебното производство. Следователно не са били налице предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като не е установено соченото в оспорената заповед притежаване от К. на незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно строителство, нито жилище, годно за постоянно обитаване, подлежащи и на деклариране пред административния орган. Неправилно е прието в обжалваното решение, че касационната жалбоподателка притежава идеални части от право на собственост върху недвижим имот в [населено място], произтичащо от трансформирано право на ползване, предоставено върху земеделска земя на неин наследодател. Съдът е възприел изводите на административния орган, които не намират нито фактическо, нито законово основание. Отново следва да се отбележи, че при издаване на оспорената пред съда заповед не са обсъдени всички относими и установени факти и обстоятелства, а само тези, основаващи извода на административния орган. Така не е ценено съдържащото се в административната преписка удостоверение на кмета на район "В. В. ", [община], съгласно което за поземлен имот с ид. № 156 по плана на новообразуваните имоти на Селищно образувание м. Ментеше, одобрен със заповед от 15.12.2003 г. на Областен управител на Област В. не е наличен документ за собственост, няма и започната процедура по § 4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 4 а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв документ не е посочен и в представената справка по кадастралната карта, ако и в нея да е посочен като собственик наследодателя на касационната жалбоподателка. Придобиването на право на собственост върху земеделска земя, предоставена за ползване се основава от административния орган и административния съд на установеното по делото извършено плащане през 1996 г., основано на изготвен оценителен протокол. Недопустимо в хода на административното производство по чл. 46 от ЗОбС и последвалото го съдебно такова е извършено установяване и признаване на право на собственост, което може и следва да стане единствено и само по реда и при условията визирани в специалния закон - ЗСПЗЗ, при наличие на законовите предпоставки за това. Посочената в представената по делото справка за собствениците, издадена от СГКК [населено място] не основава право на собственост. Както бе посочено, кадастралния регистъра не е титул за собственост, а в него следва да бъде вписано кой и на какво основание е вписан като такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри, границите на поземлените имоти от одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, се нанасят в кадастралната карта по реда на чл. 41, ал. 1, като в кадастралния регистър на недвижимите имоти се нанасят данни за собствениците и правата им за тези имоти, за които има издадени нотариални актове или има влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При неустановено право на собственост в неговия обем с изискуемите се от закона актове и характеристики, установени с влязъл в сила подробен устройствен план, незаконосъобразно с обжалваната пред съда заповед кмета на Район "М. ", [община] е приел наличие на основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 21, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 9 от Наредбата. Следва да се отбележи, че не е налице невярно попълване на подадените от К. декларации, както се твърди от ответника по жалбата, освен по изложените съображения, така и от съдържанието на представените такива по делото, от което се установява, че не подлежи на деклариране притежавана идеална част от притежаван парцел. Изложеното основава незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед № 25/10.02.2015 г. на кмета на район "М. ", [община]. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба Административен съд В. в нарушение на закона е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като место него се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. С оглед този изход на спора не се следват претендираните от ответника по жалбата разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение