Решение № 11358 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2012 г.

Решение № 11358 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР срещу решение № 5745 от 15.12.2011 г. на Административен съд - София град /АССГ/ по адм. дело № 6974/2011 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Любомир Лозанов Попов - в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 50311 от 8.05.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС на Любомир Лозанов Попов поради това, че е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС. Съдът е приел, че направеният извод от административния орган, че на водача са били отнети всички контролни точки към 8.05.2009 г., поради което е бил длъжен да върне притежаваното свидетелство за правоуправление на МПС, не се подкрепя от доказателствения материал по делото. В тази връзка, след като е обсъдил приложената от административния орган справка за влезлите в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателя са били наложени административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и отнети съответния брой контролни точки, съдът е приел, че нито едно от посочените в заповедта НП не е било надлежно връчено на Попов. При това положение е извел извод, че към датата на налагане на оспорената ПАМ наказателните постановления не са влезли в сила и водачът не е загубил правоспособността да управлява МПС. По тези съображения съдът е счел, че към момента на налагане на ограничителната мярка на жалбоподателя не са били отнети всички контролни точки, следователно не е изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба и оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва като поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че всички наказателни постановления, послужили като основание за издаване на обжалваната ПАМ са връчени надлежно по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 4 от действалата към датите на извършените нарушения на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). От доказателствата се установява, че единствено наказателно постановление № 602/05 г., с което се отнемат 16 контролни точки и НП № 120504/13.10.2005 г., с което са отнети 10 контролни точки са влезли в законна сила, тъй като са надлежно връчени при спазване на процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, с отбелязване върху наказателното постановление. По отношение на останалите наказателни постановления липсва отбелязване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, нито са налице доказателства, че са връчени срещу подпис по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН лично на нарушителя, следователно не би могло да се приеме, че същите са надлежно връчени и респективно влезли в законна сила. С редовно връчените наказателни постановления са отнети само 26 контролни точки от общо 39. Следователно правилен се явява крайният извод на АССГ за материална незаконосъобразност на обжалваната ПАМ. При решаване на спора съдът е спазил процесуалните разпоредби и е приложил точно материалния закон. Правилно, съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. След като е констатирано, че водачът не е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки, за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС. Поради това компетентният орган незаконосъобразно с обжалваната заповед е приложил спрямо жалбоподателя предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Ето защо като е отменил обжалваната пред него заповед АССГ е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,