Решение № 311 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1746/2011 г.

Решение № 311 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1746/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. И. Х. против решение № 37 от 01.04.2011 г. по внохд № 84/11 г. на Апелативния съд-гр. Пловдив, като се претендира да са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК и иска намаляване на наказанията. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му не вземат участие. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 3025/10 г. Окръжният съд - гр. Пловдив осъдил подсъдимия, както следва: на основание чл. 234, ал. 1, във връзка с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 12 328 лева; на основание чл. 304а, във връзка с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева; на основание чл. 23 НК е определено общо наказание от две години лишаване от свобода; на основание чл. 23, ал. 3 НК съдът присъединил глобата в размер на 12 328 лева; на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на общо определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години; в полза на държавата са отнети - 1) на основание чл. 234, ал. 3 НК - предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК; 2) на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК - л. а. "Опел К. Т. "; 3) на основание чл. 307а НК - предмета на престъплението по чл. 304а НК. С обжалваното въззивно решение ПАС отменил присъдата в частта, с която подс. Х. е осъден да е дал подкуп на длъжности лица, заемащи отговорно служебно положение и в тази част на обвинението по чл. 304а НК го оправдал. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: На тази плоскост се възразява, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, като не е дал отговор на поставеното на вниманието му възражение срешу неприложението на института на смекчената наказателна отговорност - чл. 55, ал. 1 НК. Мотивите на обжалвания съдебен акт указват, че съдът по същество не е пренебрегнал задължението, произтичащо от чл. 339, ал. 2 НПК, като на л. 22 е дал отговор, макар и лаконичен. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК: Подсъдимият и защитата му считат, че данните по делото дават основание да се приеме, че са установени единствено и само смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което наказанията за инкриминираните две престъпления следва да бъдат индивидуализирани по реда на чл. 55, ал. 1 НК. В тази връзка се акцентира върху чистото съдебно минало, самопризнанието и критичното отношение на жалбоподателя, съдействието му за разкриване на фактите и обстоятелствата по делото, трудовата му ангажираност. ВКС не установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма на НПК, като по реда на чл. 371, т. 2 НПК подс. Х. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Процедурата по реда на "съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция" не се основава на нарушения на процесуалните правила, които я предхождат, съпътстват и следват - чл. 372 - 373 НПК. Безспорно е, че жалбоподателят не е осъждан, трудово ангажиран и е направил признание по посочения ред. Данните по делото указват, че на досъдебното производство подсъдимият не е дал обяснения, поради което и няма как да се твърди, че не следствие от ефективната дейност на компетентните органи, а с процесуалното си поведение, е спомогнал съществено и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител - виж т. 7 на ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. Поради това и правилно съдът по същество не е ценил, като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, формалното признаване на фактите, направено по реда на чл. 371, ал. 2 НПК. От друга страна, жалбоподателят пренебрегва установения размер на предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 НПК, значително надхвърлящ минимално необходимото за съставомерност - малко повече от 51 минимални работни заплати към времеизвършване на инкриминираното деяние, който е от кръга на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Все в тази насока, ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че данни за личността на подсъдимия произтичат и от спецификата на конкретно извършените от него престъпления, която, в настоящият случай, определено не го характеризира положително. Достатъчно е да се посочи, че второто престъпление е извършено с цел осуетяване на наказателното преследване за първото. Предвид на изложеното, установените смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства обективно не са многобройни, нито пък изключителни, а още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Наказанията правилно са индивидуализирани по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, като по вид и размер не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Що се отнася до становището на прокурора, че наложената на подс. Х. глоба, за престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, следва да се отмени, тъй като тя се отнася само до изпълнителното деяние "продава", ВКС не намери основания да го удовлетвори. Не защото, същото е заявено без достатъчно ясни аргументи. Функционалната връзка между диспозицията и санкцията на наказателно-правната норма, не позволява разкъсването й по начина, претендиран от прокурора - виж и чл. 38 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Непрецизната формулировка в санкционната част на престъпния състав по чл. 234, ал. 1 НК не е основание за извод, че кумулативно предвиденото там наказание глоба е относимо само към първото изпълнително деяние - виж "Нови положения в особената част на Наказателния кодекс" - стр. 130, проф. Д. М., 2003 г., издателство "Сиела". Ръководен от изложеното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение