Решение № 141 от 28.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1016/2011 г.

Решение № 141 от 28.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1016/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Варненската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 184/17.12.2010 г. постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 309/2010 г., по описа на същия съд. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснато нарушение на закона и за съществени процесуални нарушения. Твърди се по първото основание, че не е приложен правилно закона - чл. 304, ал. 1 от НК, спрямо деянието на подсъдимия К. С. описано в обвинителния акт. По второто основание са посочени редица противоречия в мотивите на двете съдебни инстанции, относно изпълнителното деяние, което създава неяснота за представителя на обвинението за какво деяние е оправдан подсъдимия, за предлагане на подкуп, даване на такъв или само обещание за даване. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за отстраняване на допуснатите процесуални и материално - правни нарушения. Прокурорът от ВКП поддържа протеста по въведените касационни основания с довода, че именно посочените в мотивите на първоинстанционния съд неясноти, относно изпълнителното деяние, е бил длъжен да изясни съставът на С. окръжен съд, по силата на служебното начало за разкриване на обективната истина. Процесуалното нарушение на апелативната инстанция се дължи на това, че не е отстранил в рамките на своите правомощия посоченото процесуално нарушение. Пред касационната инстанция подсъдимият редовно призован не се явява. Представлява го упълномощеният адвокат П. Й., от АК-С., който пледира протестът да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът е основателен. С цитираното решение е оставена в сила присъдата на Силистренския окръжен съд с № 60/23.06.2010 г., постановена по н о х д № 182/2010 г., с която подсъдимият К. С. - гражданин на Р. Р., е би признат за невиновен в това, че на 7.03.2010 г. на Г. С., е дал дар - банкнота от 50 евро на длъжностното лице Б. Н. М. - полицай на същото Г., за да не извърши действие по служба, а именно да не извърши щателна проверка на лекия автомобил, в който пътувал подсъдимия - прест. по чл. 304, ал. 1 НК. Първостепенният съд се разпоредил с веществените доказателства - връщане на банкнотата от 50 евро на подсъдимия, а по отношение на разноските по делото - оставил в тежест на държавата. При проверката по делото се констатира, че прокурорът участвал във въззивното производство, образувано по протест срещу оправдателната присъда на Силистренския окръжен съд, от една страна, е пледирал за отмяна на присъдата и връщане на делото на съответната окръжна прокуратура, на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство. В устните прения той е изложил доводи в подкрепа на протеста, тъй като последният е изготвен като бланкетен, преди мотивите към протестирания съдебен акт. От друга страна, доводите на представителя на обвинението, свързани с допуснато нарушение в съдебната фаза са за опорочаване на принципите за разкриване на обективната истина - чл. 13, ал. 1 от НПК. Тези възражения са развити в съдебно заседание пред втората инстанция и не са обсъдени в съобразителната част на въззивното решение, в нарушение на изискванията към съдържанието му по чл. 339, ал. 2 от НПК. Настоящият състав намира, че въззивният съд не е дал отговор на възражението, с което се оспорва законосъобразността на присъдата на първата инстанция от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Вярно е, че основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата, както и че справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Когато обаче, страните бездействат и се касае за необходимост от доказателства относими към предмета на делото, законът предоставя на инстанциите по установяване на релевантните обстоятелства правомощието да събират такива и по свой почин. В конкретния случай на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса не е установена функционалната връзка между даването /респ. предлагането или обещаването/ на подкуп с извършването или неизвършването на действия по служба от съответното длъжностно лице. /Повече в ПлП № 8/81 г. на ВС и р. № 383/30.10.2009 г на ВКС по н. д. № 402/2009 г. на I н. о./ В случая, поради липсата на длъжностна характеристика на полицая от Г. не е изяснено св. М. има ли право /влиза ли в длъжностната му характеристика/ по закон да извършва щателна проверка на стоката превозвана в автомобила, в които е пътувал подсъдимия или има такива права само по отношение на лицата преминаващи през Г. Освен това, се констатира допуснато съществено процесуално нарушение, относно задължението за ясно и точно формулиране на обвинението, което наистина е допуснато от прокурора внесъл обвинителния акт. В последния, в съобразителната му част /л. 4/ е отразено, че "подсъдимият е предложил на полицай" а в диспозитива, че "подсъдимият е дал дар". С това е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита, което съдът е следвало служебно да констатира още на стадия по чл. 248 НПК "въпроси които се обсъждат от съдията - докладчик" преди насрочването на делото. Вярна е констатацията във въззивното решение, че липсва възражение на защитата по качествата на обвинителния акт, но тази пасивност не може да санира описаното противоречие в обвинителния акт, довело до мултиплициране на този дефект в съдебния акт - вж мотивите към присъдата на първата инстанция, подробно обсъдени във въззивното решение. Относно тезата в това решение, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсва възражение от страна на защитата, следва да се посочи, че същата няма правен интерес да се позовава на това при инстанционния контрол, при наличие на оправдателна присъда. В Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК при ВКС, освен посоченото във въззивното решение, в т. 4.2 е дадено и следното задължително указание, относно минималните изисквания към обвинителния акт от гледна точка съдържанието на понятието за допуснати на предварителното производство, съответно на полицейското производство /терминологията съобразно отменения НПК, в сила към момента на обявяване на цитираното ТР/ нарушения на процесуалните правила, които дават основание за връщане на делото на прокурора: " Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. " Посочените обстоятелства обосновават наличието на касационни основания за отмяна на въззивното решение на ВАС и на присъдата на Силистренския окръжен съд - допуснатите съществени процесуални нарушения. Това налага отмяна на посочените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, където е допуснато нарушението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, от стадия "Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание". Водим от горното и на основание чл. 354, ал. ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение