Решение № 12486 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4502/2015 г.

Решение № 12486 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4502/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 24.02.2015 г. по адм. д. № 8272/2014 г. Административен съд София - град е отменил решение № 115/2014 г. на началника на "Митница Аерогара" София в частта, с която е определена законна лихва за забава по реда на чл. 211 от Закона за митниците и чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други публични държавни вземания върху допълнително определението публични задължения общо в размер на 4 772.70 лв., считано от момента на възникване на задълженията, следващи датата на ЕАД 12BG005100Н0322142/19.07.2012 г. Отхвърлил е жалбата на "Жози 2009 " ЕООД в останалата част. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на "Митница Аерогара" София в отменителната му част. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Решението се обжалва с касационна жалба от "Жози 2009" ЕООД в частта, с която е отхвърлена жалбата. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Касационните жалби се оспорват от ответниците по тях. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: На 19.07.2012 г. с ЕАД12BG005100Н0322142 в Митница "Аерогара София" е декларирано от внос на мрежа от фибростъкло за изолация на сгради при саниране. Получател на стоката е "Жози 2009" ЕООД. Като изпращач е посочена фирмата RESONIC THAILAND CO LTD, за произход на стоката е посочен Тайланд. Представена е фактура № 12HGZ001/12.04.2012 г. и сертификат за произход форма А № IA2012-0100225/31.05.2012 г. -"Издаден в последствие". Оформен е режим "Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба" и е разрешено вдигането на стоката. На основание чл. 84, ал. 1 от Митническия кодекс на Общността е извършена повторна проверка от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). При проверката е установено, че декларираните на 19.07.2012 г. стоки са с произход Китай, а не Тайланд. Съвместно с Тайландската митническа служба е установено, че стоката е внесена от Китай в Тайланд, където е префактурирана и изнесена за България с произход Тайланд. Оспореното решение е издадено въз основа на данните от повторната проверка. С него е прието, че неправилно декларирания произход на стоката е довел до неправомерно използване от жалбоподателя на преференциално тарифно класиране, вследствие на което са заплатени по-малко мито и ДДС в размер на 4772,70 лв. Административен съд София - град е приел, че решението на началника на Митница "Аерогара София" е законосъобразно в посочената му част. Докладите и съпътстващите го документи са годни доказателства и обосновават приетото в акта на началника на Митница "Аерогара София". Административен съд София - град е приел, че решението на началника на Митница "Аерогара София" е незаконосъобразно в частта, с която е приел, че законната лихва върху допълнително определените публични задължения в размер на 4772.70 лв. се дължи от момента на възникване на задълженията - 19.07.2012 г., а не от изтичането на срока за доброволно изпълнение. В случая той е 10 дневен, като уведомлението за това е извършено с писмо, връчено на 26.07.2014 г. В националното законодателство единствено в НПК е уредено, че докладите на ОЛАФ представляват писмени доказателствени средства. Налице е пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). В чл. 9 от "Доклад при разследване и действия след разследването от същия е регламентирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство. На държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация и същото следва a fortiori да се прилага към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение от 6.02.2007 г. по дело Т-23/03 СЕС. За това следва да се приеме, че докладът на ОЛАФ е доказателство от групата на официални писмени доказателства освен въз основа на прякото приложение на посочения регламент, така и на основание чл. 179 ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се административно - съдебно производство. Същият е изготвен от длъжностни лица въз основа на тяхното разследване, възложено от комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на доклада на ОЛАФ и го е приел е обсъдил по делото като доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Тайланд, където стоките са само пренатоварени, а вносът е извършен от Китайската народна република. Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент (ЕС) № 1225/09. Според чл. 1, § 2 от същия един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Европейската общност е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, с процесния регламент се налага антидъмпингово мито върху вноса на стоки, предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент, наричан и базов. Регламент (ЕС) № 791/11 от 03 август 2011 г. налага за срок от пет години антидъмпингови мита върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Същият е приложим при условие, че внесената стока не само трябва да е с произход КНР, но и да е била експортирана директно в ЕС, без да е внасяна в друга страна. В процесния случай стоката не е внесена директно от Китай, а е била пренатоварена в Тайланд. Регламент (ЕС) № 791/11 от 03 август 2011 г. не намира приложение. За стоките, изнасяни от Тайланд се прилага специален Регламент (ЕС) № 437/2012 на Комисията от 23 май 2012 г., в сила от 24 юни 2012 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Впоследствие е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета от 10 януари 2013 г., за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо дали са декларирани с произход Тайван и Тайланд, или не. За изпратените от Тайланд стоки, с произход КНР, се прилага приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета. Неговото действие е по отношение на стоки, внесени след 10 януари 2013 г., а вносът, предмет на настоящото производство е 19 юли 2012 г., към която дата е подаден ЕАД № 12BG005100H0322142/19.07.2012 г. към българските митнически власти. Следователно към момента на процесния внос не е бил приложим Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета, който се отнася за стоки с произход от КНР, изпращани от Тайланд към ЕС. С оглед на изложеното до тук, настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материално правната норма, в случая законодателен акт на Европейския съюз, при постановяване на атакувания съдебен акт, поради което на осн. чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акта на митническите органи следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на решението на началника на Митница "Аерогара София", с което са определени допълнителни публични задължения в размер на 4 772.70 лв. за "Жози 2009" ЕООД. По изложените съображения следва да се остави в сила решението на Административен съд София - град в частта, с която е отменено решението на началника на Митница "Аерогара София" в частта за дължима лихва върху допълнителнителните публични задължения, след като такива не се дължат. По същите съображения следва да се отхвърли и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Началникът на Митница "Аерогара София" следва да бъде осъден да заплати на "Жози 2009" ЕООД разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 1875 лв. представляващи 50 лв. д. т. за първа инстанция 25 лв. д. т. касационна инстанция и 1800 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд