Решение № 15039 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2010 г.

Решение № 15039 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Невромед" ООД, гр. Монтана, против решението от 25.03.2010 г. по адм. дело № 109/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 12/29-07-122 от 1.02.2010 г. на Директора на РЗОК - Монтана. Посочените пороци се състоят в съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Монтана, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е писмена покана изх. № 12/29-07-122/1.02.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Монтана, с която "Невромед" ООД, гр. Монтана - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 120224/20.02.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК Монтана сумата 1028.06 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за направления за медико-диагностични дейности (бланка МЗ-НЗОК № 4) за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Монтана е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Касационният довод, релевиращ нарушение на съдопроизводственото правило за обсъждане на доводите на страните, е неоснователен. Първоинстанционният административен съд е обсъдил и преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушения на процесуалните правила за издаване на писмената покана. По делото е установено, че лицето - обект на проверката е представило по реда на чл. 234, ал. 1, изр. 2 от НРД 2006 г. писмено възражение пред Директора на РЗОК - Монтана срещу съставения протокол за неоснователно получени суми № РД-17-687/30.12.2009 г. Позовало се е на необходимостта от ефективно лечение и диагностика на пациентите, която е довела до превишаване на лимита. Така подаденото възражение е било разгледано от Директора на РЗОК - Монтана, който с писмо изх. № 12/29-07-35/25.01.2010 г. е уведомил лечебното заведение за съображенията си, по които е намерил възражението за неоснователно. С оглед на така установените обстоятелства необсъждането на възражението в издадената след това писмена покана не съставлява съществено нарушение на административно- производствените правила по чл. 234 от НРД 2006 г. Оспореният административен акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му и правата на адресата на защита не са били нарушени. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които установяват принципите на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравно- осигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалния договор на изпълнителите на медицинска помощ. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства. Касаторът не е оспорил допуснатото превишение на РС за МДД за първо тримесечие на 2009 г. така, както е констатирано с финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,